Решение № 15278 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3813/2019 г.
ВАСII отделение12.11.2019 г.докладчик т Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2319 от 07.12.2018 г. по адм. дело № 929/2018 г. на Административен съд – Бургас в частта, в която е обявена за нищожна заповед № КД – 14-02-829/23.06.2008 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Бургас и в частта за разноските и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2319 от 07.12.2018 г. по адм. дело № 929/2018 г. на Административен съд – Бургас в частта, в която жалбата на С. Въчева е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15278 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3813/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Векс" ЕООД, с. Кранево против решение № 2319 от 07.12.2018 г. по адм. дело № 929/2018 г. на Административен съд – Бургас, в частта, с която е обявена за нищожна заповед № КД – 14-02-829/23.06.2008 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Бургас, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Обзор, състоящо се в промяна границите на ПИ с идентификатор 53045.502.362 и ПИ с идентификатор 53045.502.520 и по касационна жалба (с характер на частна) на С. Въчева против същото решение в частта, в която жалбата на Въчева против цитираната заповед е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят "Векс" ЕООД поддържа, че решението на първоинстанционния съд в оспорената част е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обоснована от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на "Билдинг стройгруп" ООД, гр. Варна против цитираната заповед да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Жалбоподателката Въчева поддържа, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство по отношение на нея и решението на административния съд в тази част е незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и да й се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - началникът на СГКК – Бургас не изразява становище по жалбите. Ответникът "Билдинг стройгруп" ООД оспорва касационната жалба на "Векс" ЕООД. Моли решението в частта, в която е обявена за нищожна заповед № КД – 14-02-829/23.06.2008 г. издадена от началника на СГКК – Бургас да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените по делото разноски. Касационният жалбоподател "Векс" ЕООД оспорва подадената от С. Въчева частна жалба и моли решението на административния съд в частта, в която производството по делото е прекратено да бъде оставена в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба на С. Въчева е подадена в срок и от страна, за която решението в оспорената част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че подадената от Въчева жалба против заповед № КД – 14-02-829/23.06.2008 г., издадена от началника на СГКК – Бургас, е недопустима. Законосъобразно е преценено, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорване на административния акт, тъй като няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Съгласно цитирания текст заинтересовани лица са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. В случая жалбоподателката няма право на собственост или други вещни права върху имотите, предмет на заповедта, поради което няма качеството на заинтересовано лице по смисъла за закона и следователно правен интерес да оспори административния акт (арг. чл. 147, ал. 1 АПК). Ето защо изводът на административния съд в този смисъл е законосъобразен. Доводът, че с оглед разликата в квадратурата на ПИ с идентификатор 53045.502.520, с номер по предходен план 387, кв. 39, парцел XIX по "предходен акт за собственост" и по скица, жалбоподателката Въчева е "останала собственик на 28 кв. м. " от имота, е неоснователен. Предмет на договора за покупко – продажба, сключен с нот. акт № 174, т. VI, рег. № 5095, дело № 826/2016 г. е ПИ с идентификатор 53045.502.520 по КККР на гр. Обзор, а не части от него. В този смисъл е ясно изразената воля на страните по сделката. Ето защо жалбоподателката няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на ЗКИР, а доводите в обратния смисъл са неоснователни. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд – Бургас в частта, в която жалбата на Въчева е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. Съдебният акт в тази част е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба на "Векс" ЕООД е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Бургас в частта, в която е обявена за нищожна заповед № КД – 14-02-829/23.06.2008 г., издадена от началника на СГКК – Бургас, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Обзор, състоящо се в промяна границите на ПИ с идентификатор 53045.502.362 и ПИ с идентификатор 53045.502.520 е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. За да обяви административния акт за нищожен, първоинстанционният съд приема, че същият е издаден без органът да е сезиран със съответно искане от заинтересованата страна. Този извод е направен само въз основа на текста на заявление вх. № 99-8226/09.06.2008 г. с подател "Векс" ЕООД. Същото е обсъдено изолирано от останалите доказателства, без да се съобрази, че съгласно чл. 51, ал. 5, сега ал. 6 (изм.) ЗКИР за извършване на измененията в КККР се изработва проект. В случая представените със заявлението обяснителна записка и изработения проект за изменението са пренебрегнати напълно от съдебния състав и не са анализирани и взети предвид с оглед изясняване на искането на заявителя. Посоченото процесуално нарушение е довело до необоснованост на направения извод за отсъствие на съответно искане, тъй като волята на заявителя за промяна на границата между ПИ с идентификатор 53045.502.362 и ПИ с идентификатор 53045.502.520 е ясно изразена в представените към бланковото заявление обяснителната записка и проект. По тези причини крайният извод на съда за нищожност на заповедта също е необоснован и направен в противоречие с материалния закон, тъй като органът е сезиран именно с искане за изменение на границите между имотите, предмет на административния акт, т. е. произнасянето на органа е в съответствие с направеното искане. Ако се приеме, че органът не е сезиран, тъй като заявлението не е подписано от представляващия "Векс" ЕООД, в какъвто смисъл са доводите на "Билдинг стройгруп" ООД, по които обаче липсват съображения в съдебния акт, то в тази хипотеза съдът е следвало да прояви процесуална активност и да събере доказателства за изясняване на този факт, а в случая в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК това не е направено. Освен това в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК решението на Административен съд – Бургас в оспорената част не съдържа мотиви, които да обосновават направения извод за нищожност на заповедта. Заключението на първоинстанционния съд е изцяло основано на съображенията по адм. дело № 2128/2015 г. на Върховния административен съд, второ отделение, без да е отчетена спецификата на конкретния казус. Позоваването на съдебна практика, дори по аналогичен случай, не освобождава съда от задължението да изложи самостоятелни съображения относно фактите, които приема за установени въз основа на доказателствата и направените съобразно това правни изводи. Това не е направено и в нарушение на процесуалните правила в съдебния акт липсва установяване на факти, а правните изводи на съда са изведени върху избрана част от доказателствата, без да са изложени съображения за причините, поради които останалият доказателствен материал не е взет предвид. Липсва и аргументация за това какви нередовности на заявлението до началника на СГКК- Бургас е следвало да бъдат отстранени. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като избирателното обсъждане на доказателствата създава вероятност за неправилност на решението. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Тези нарушения са основание за отмяна на обжалваното решение в посочената част, а като последица от това - и в частта за разноските. Поради всичко изложено по–горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение в оспорената от "Векс" ЕООД част са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Поради това съдебният акт в оспорената част следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд – Бургас за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да вземе предвид изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и като се съобрази с доводите в жалбата да разпредели тежестта на доказване съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като постави конкретни указания на страните в този смисъл с оглед изясняване на спора и попълване на делото с доказателства. След обсъждане на всички събрани доказателства, съдебният състав следва да направи крайните изводи за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на възприетите заключения. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,