Решение № 4355 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9313/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение СеверАД със седалище гр.Варна, чрез юриск. Харлова, срещу Решение 1117 от 26.07.2023 г., постановено по адм. дело 430/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отменят, дадените с Протокол за извършена проверка ПР2225708 от 29.08.2022г. предписания от служители на Дирекция инспекция по труда Варна по т.1, т.3, т.4 и т.5. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Дирекция инспекция по труда(ДИТ) Варна не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на АД-то, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно Инспекцията, чрез дадените четири отделни предписания, предмет на спора, е упражнила правомощията си по чл.404 ал.1 КТ, указвайки на работодателя да документира провеждането на ежедневен инструктаж по безопасност и здраве на работници, заети в дейности с висок производствен риск; да документира в книга за инструктаж провеждането на извънреден инструктаж; да актуализира заповедта за определяне на реда и продължителността на инструктажите в дружеството и да държи на разположение на контролните органи от ДИТ на местата, където се полага наемен труд, екземпляр от Правилника за вътрешен трудов ред на дружеството. Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за обосновани. В тази насока следва да се отбележи, че оспорените принудителни административни мерки(ПАМ) са били приложени на основание чл.404 ал.1 КТ, според която разпоредба органите на Инспекцията могат да дават предписания както за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство в най-общ смисъл, но и за отстраняване на недостатъците по осигуряване на здравословни и безопасни условията на труда.(така т.1 in fine). Или именно в тази връзка(в каквато насока е и регламентацията в Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а също така и в чл.403а ал.1 от Кодекса на труда(КТ)) за предотвратяване и отстраняване на констатирани нарушения са и предписаните четири мерки, предмет на това съдебно производство. По отношение т.1, касаеща документиране провеждането на ежедневен инструктаж по безопасност и здраве на работниците, заети в дейности с висок производствен риск, с касационната жалба се сочи, че първостепенният съд необосновано е игнорирал приложението на Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, съгласно който осигуряване мерките за безопасност при работа се осъществява посредством издаване на наряд за възлагане(така чл.45 ал.1 от Правилника), с който се определят и мерките за безопасност, като същият остава в действие, вкл. когато се налагат прекъсвания на работата(чл.49 от Правилника). Настоящият касационен състав намира това основно възражение по този пункт за неоснователно. Действително Правилникът регламентира на вторично ниво отрасловите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите в отрасъл Енергетика, но той е издаден от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси на основание чл.276 ал.1 КТ(така §4 от същия). За разлика от него цитираната по-горе Наредба е издадена от Министъра на труда и социалната политика през 2009г. и е по приложение на чл.281 ал.5 КТ(така §2 от същата), регламентираща различните инструктажи и обучения по безопасните методи на работа. В тази връзка самият Правилник в чл.33 ал.1 изрично предвижда, че досежно различните инструктажи по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на работещите в електрически уредби и мрежи, то те се извършват съгласно общите изисквания на Наредба 3 от 1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 44 от 1996 г.). Доколкото последната е била отменено считано от 01.01.2010г. е била заменена с Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г., то именно последната се явява приложима досежно правната рамка на различните видове инструктаж в този отрасъл, вкл. и по изискванията за неговото документиране. Що се отнася до възражението, че настъпилият инцидент с работника Х. Якимов на 05.08.2022г. при изкопни работи при ремонт на кабелна линия, не касае извършвани строителни и монтажни работи, то последното е без значение на законосъобразността на предприетата превантивна мярка. Това е така, защото контролните органи на Инспекцията, вземайки повод от настъпилия инцидент(независимо дали същия покрива изискванията да е и трудова злополука по см. на КСО) предписват да се документира, т.е. за напред да се осъществява определено поведение от работодателя. В този смисъл предписанието точно пресъздава изискванията в чл.15 ал.1 от Наредбата, сочеща необходимостта от извършване на ежедневен инструктаж на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително при строителни и монтажни работи. Дали конкретната дейност, осъществявана от Якимов, е строителна и монтажна по смисъла на дефинитивната норма в ЗУТ, е без съществено значение за законосъобразността на даденото предписание, като инцидентът е само повод за приемането и. Освен това дадените конкретни примери в законовата норма не е изчерпателно, тъй като ясно е посочено, че изброяването е след включително. Т.е. визираните конкретно задължително влизат в групата на дейности с висок производствен риск, но те не се изчерпват само с тях. В този смисъл твърденията за допуснато неправилно прилагане на материалния закон не могат да се споделят. По отношение на т.3 от оспорените предписания, то следва да се посочи, че и тук не може да се възприеме тезата, изложена в касационната жалба, тъй като документирането в Книга за инструктаж на провеждането на извънреден инструктаж не касае само случаи, при което е настъпила трудова злополука по чл.55 ал.1 КСО, но и когато това е преценено и предписано от контролен орган така чл.16 ал.1,т.4 от Наредбата, което е посочено изрично в приложената ПАМ. С оглед настъпилият инцидент, увредил здравето на работника, налице се били всички основания за прилагане на такава мярка от длъжностните лица на Инспекцията, като без значение е дали единствено служителят е виновен за настъпването му. По отношение мярката по т.4, то не може да се споделят възраженията на касационния жалбоподател и по нейното прилагане. С предписанието е наредено да се актуализира заповед на работодателя, касаеща специално минималната продължителност на провеждане на инструктажа на работното място при вид дейност СМР, която да не е по-малко от 5 дни. От страна на дружеството и тук се сочи, че тъй като при инцидента изкопните работи не били СМР и не било налице строеж по см. на ЗУТ, то необосновано се предписвало уреждане на по-продължителен срок на този инструктаж. Възражението всъщност се оборва от посоченото в самата касационна жалба, в която пълномощникът изрично е отбелязал, че въпросната заповед на работодателя не е имала предвид дейност СМР. В този смисъл инцидентът е само повод, във връзка с който е констатирана липса на пълна уредба и по отношение дейност СМР, а в разпоредителната част на акта не се предписва осъществените изкопни работи да се квалифицират и като СМР. Т.е. без значение е в дадения случай това конкретно отнасяне към определен вид дейност. Що се отнася до последното предписание по т.5 вменяване задължение да е на разположение на контролните органи от ДИТ на местата, където са полага наемен труд, екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, то изложеното в касационната жалба не може да бъде прието за основателно. В тази връзка следва да се посочи, че ясна е разпоредбата на чл.403а ал.1 КТ, че В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. Т.е. изискването обхваща всяко едно място, където се изпълнява трудова функция от работник/служител на работодателя. В този смисъл законодателят не е ограничил приложното поле само до работно място по см. на §1, т.4 от ДР на КТ, което по цитираната дефинитивна норма обхваща помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Или понятието места, където се полага наемен труд е очевидно по-широко по обхват от понятието работно място, поради което и даденото предписание също се явява законосъобразно. Консеквентно не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,