Решение № 5372 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2844/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Председателя на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, чрез юриск. Цаков, против Решение 1751/18.12.2024г., постановено по административно дело 434/2024г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отменена негова Заповед 305/18.09.2024 г. за прекратяване на служебното правоотношение с М. Ш. А., на длъжност главен инспектор в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, ГД Контрол на пазара към Комисия за защита на потребителите, считано от 20.09.2024 г. Навеждат се доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде отхвърлена. В съдебно заседание, чрез юриск. Петкова, поддържа касационната жалба. Ответникът М. Ш. А., чрез адв. Димитров, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и претендира присъждане на разноските направени по настоящото дело по представен списък и договор за правна помощ. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Заповед 305/18.09.2024 г. на Председателя на КЗП. Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, е установил от фактическа страна, че М. Ш. А. е заемал по служебно правоотношение длъжността главен инспектор в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, ГД Контрол на пазара към Комисия за защита на потребителите. С оспорената заповед, на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение, считано от 20.09.2024г. В заповедта е прието наличие на обективна невъзможност за служителя да изпълнява служебните си задължения, поради липса на дигитална компетентност, въведена като изискване с разпоредбата на чл.15, ал.2 от НУРОИСДА, в резултат на което, той не прилага дигитални умения съгласно Приложение 1А към НУРОИСД, среща трудности при създаването на цифрово съдържание чрез дигитални инструменти, както и при обработката и редактирането на съдържание, създадено от други. Липсата на дигитална компетентност води и до неспазване на основни правила за информационна сигурност в КЗП, както и до недобро ориентиране в работата с правни информационни системи и системи за електронно управление. В същото време по делото е приложен Сертификат с рег. а8С201схsb, издаден на 03.04.2024 г. от директора на Център за развитие на човешките ресурси към МТСП, видно от който жалбоподателят М. Ш. А. е притежава средно ниво на цифрова компетентност, нива 3-4, съгласно Европейската рамка за дигитална компетентност (DigComp). Установено е, чрез свидетелски показания, че същият е провеждал обучения на новопостъпили служители, включително и за дигитални умения, бил е и водещ на проверките в звеното, както и е поддържал компютрите компютрите на КЗП, в гр.Кърджали. При тези факти, съдът извел правни изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но в несъответствие с материалния закон. Позовал се на константната съдебна практика, че обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, е състояние, възникнало по причини, които стоят извън волята на страните по правоотношението и затова са непреодолими. За да е налице такава обективна невъзможност следва да са осъществени три кумулативни предпоставки: да е създадена нова фактическа обстановка, причините за нея да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение и тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията за съответната длъжност. Правилно е прието, че заповедта формално отговаря на изискванията за форма по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, но всъщност не съдържа факти, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Изложените в заповедта обстоятелства за липса на дигитални умения, които не позволявали на А. да изпълнява служебните си задължения, могат да бъдат съобразени при периодичното атестиране на служителя, но не разкриват факти, водещи до обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, поради нова фактическа обстановка, независеща от волята на двете страни в правоотношението. Налице е противоречие между фактическото и правно основание за издаване на административния акт и при тази колизия оспорената заповед е издадена в противоречие с материалната правна норма, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. В случая материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не са осъществени. При тези изводи, съдът отменил процесната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя напълно правните изводи, направени от първоинстанциония съд в оспореното решение, и счита, че в условията на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, не следва да ги преповтаря в тяхната пълнота. За да е осъществен фактическия състав на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл следва да е възникнала нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване от страна на държавния служител на задълженията му по конкретната длъжност, поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля. В случая органа по назначаването не е посочил такива фактически основания за издаване на заповедта, които да обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, като липсва дори препратка към длъжностната му характеристика с посочване на евентуално ново изискване към длъжността, създаващо нова фактическа обстановка по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Верен е извода на съда за противоречие на акта с приложимите материалноправни разпоредби. В настоящия случай предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия не са осъществени, тъй като не се доказва наличието на фактическите основания за прилагане на посочения ред. С оглед горното, неоснователни се явяват доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното съдебното решение. Същото е постановено при правилно приложение и тълкуване на закона, обосновано е и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, своевременно претендираните и доказано направени от ответника в касацията разноски, следва да се присъдят в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляващ заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,