Решение № 1053 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9012/2011 г.
ВАСV отделение21.01.2012 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Драгомир Василев Дановски от гр. Червен бряг, обл. Плевен против заповед № К- 4777 от 11.05.2011 г. на Министъра на вътрешните работи. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред петчленен състав на Върховен административен съд.
Мотиви
Решение № 1053 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9012/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалбата на Драгомир Василев Дановски от гр. Червен бряг, обл. Плевен против заповед № К-4777 от 11.05.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, с която, в качеството му на държавен служител в МВР, за нарушение на чл. 177, ал. 7 ЗМВР - извършване на търговска дейност и неподаване на декларация, за времето януари, февруари и юни 2010 г. на основание чл. 224, чл. 227, ал. 1, т. 3, чл. 228, т. 1 и 4, чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на това основание е прекратено служебното му правоотношение от длъжност разузнавач V степен в "Експертно-криминалистическа дейност" на група "Криминална полиция" към Районно управление "Полиция" - Червен бряг при ОДМВР Плевен, категория "Г" II степен. Оспорва се по същество извършването на вмененото нарушение на служебната дисциплина, не е налице извършване на търговска дейност, поради което не е задължително подаване на декларация по чл. 177, ал. 7 ЗМВР. Моли съда да отмени заповедта, като претендира и направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна - адресат на обжалвания индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в съвкупност, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Дисциплинарното производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателя Дановски, изразяващо се в регистрация на млекосъбирателен пункт С - 15133, с адрес с. Бреница, обл. Плевен за търговия със сурово мляко и вписване в Регистъра на обектите за производство на храни от животински произход и за търговия с храни, като за времето януари - февруари и юни 2010 служителят закупувал сурово мляко от Нено Иванов Крумов, Явор Ненов Иванов, и двамата от гр. Червен бряг, и Йорданка Ангелова Близнашка от с. Бреница, което предполага извършване на търговска дейност и неподаване на декларация по чл. 177, ал. 7 ЗМВР за това, е започнало със заповед № К-993 от 02.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи. Със същата е назначен дисциплинарно разследващ орган, разяснени са правата на служителя по чл. 230 ЗМВР. Заповедта е връчена лично на служителя на 11.02.2011 г. В хода на дисциплинарното производство са извършени административнопроизводствени действия по събиране на писмени доказателства, като жалбоподателят е поканен, но е отказал да даде писмени обяснения. Дисциплинарното производство е приключило с изготвяне на обобщена справка, с № 9742/21.03.2011 г. Изготвена е покана за запознаване със същата, изготвен е и протокол за отказ за даване на възражения по обобщената справка. Въз основа на изготвената обобщена справка, е дадено становище по чл. 244, ал. 1 ППЗМВР за приключване на дисциплинарното производство с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи е издадена на 11.05.2011 г. Посочените в нея нарушения на служебната дисциплина, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, се свеждат до тези, отразени в заповедта по чл. 230 ЗМВР - осъществяване на търговска дейност и неподаване на декларация по чл. 177, ал. 7 ЗМВР, но за различен период м. януари - февруари и юни 2010 ( в заповед К-993/02.02.2011 г. е посочен период 29.06.2007 г. до края на 2010 г.) са квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Видно от представените с преписката доказателства, обобщената справка е връчена за запознаване на жалбоподателя на 21.03.2011 г. и в същия ден той е поканен да даде възражение по нея, като изрично е посочил писмено, че няма да представя допълнителни обяснения, възражения в 24-часов срок след запознаването му с обобщената справка, като настоящият състав намира, че в случая макар да не е съставен отделен протокол са спазени изискванията на чл. 243, ал. 3 ППЗМВР, както и срокът по ал. 4 от цитирания текст. Основното възражение на жалбоподателя се свежда до отричането да е извършвал търговска дейност. Настоящият състав намира, че това възражение е неоснователно. Не се спори по делото, че на 29.06.2007 г. под № 579 Регионална ветеринарно- медицинска служба гр. Плевен е издала удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни от животински произход за сурово мляко за обект Млекосъбирателен пункт С-15133, с адрес с. Бреница, общ. Кнежа УПИ-ХХIХ-199, кв. 30 на името на жалбоподателя. Същевременно при проверката е установено, че по това време същият не е заемал длъжност в МВР, като от 03.10.2007 г. по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповед № К-311/07.02.2003 г. на Министъра на вътрешните работи и е възстановен на работа в МВР. Безспорно е установен факта, че Дановски е прекратил регистрацията си като земеделски производител, считано от 02.10.2007 г. (сл. бележка № 80/03.10.2007 г. на ОД "ЗГ" Плевен). По делото е представено копие от нотариално заверен на 27.04.2009 г. договор за наем на недвижим имот, по силата на който Дановски е отдал под наем на Нинка Христова Дановска имота, предмет на удостоверение № 579/2007 г. на РВМС Плевен в с. Бреница, от което не следва извод, че лицето не се занимава търговска дейност. Административният орган е приел, че Дановски е осъществявал търговска дейност за времето януари - февруари и юни 2010, тъй като е закупувал сурово мляко от Нено Иванов Крумов, Явор Ненов Иванов, и двамата от гр. Червен бряг, и Йорданка Ангелова Близнашка от с. Бреница базирайки се на дадените от тях писмени обяснения в хода на проведеното дисциплинарно производство. Установените от тези лица факти не са опровергани в хода на съдебното производство. Обясненията на същите са последователни, логични и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Безспорно по делото е установено, че Дановски е собственик на автомобила, който свидетелите, подробно описват като използван от него при изкупуване на мляко от тях. Не е опроверган и факта, установен от наказващия орган, че представените по делото комисионен договор за събиране и съхранение на сурово мляко и спедиторски договор, сключени между "Стилос" ООД и майката на Дановски са подписания от самия него. В тази насока следва да се съобразят и дадените обяснения от Нинка Дановска, която твърди, че те са подписани от сина й въз основа обстоятелството, че същият е упълномощен от нея с генерално пълномощно да я представлява. Такова пълномощно по делото не е представено, но въпреки това правилно е прието, че в случая от цялостния анализ на установените в хода на дисциплинарното производство факти, следва извод, че именно Дановски е извършвал търговската дейност по изкупуване на мляко. От доказателствата безспорно е установен и факта, че същият е закупил и автомобил за тази цел - - "Мерцедес" 814 Л с ДК № ЕН 4301ВМ, който видно от удостоверение за регистрация № 13/07.04.2009 г. е вписан в регистъра на транспортните средства за превозване на суровини и храни от животински произход в РВМС гр. Плевен. Обстоятелството, че Дановски е упълномощил Иван Недялков Иванов с права да го управлява този и друг товарен автомобил, както и да го представлява пред ДВСК, КАТ и пред всички застрахователни дружества също не води до извод, че Дановски не извършва търговска дейност. По определение на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид, каквато дейност без съмнение представлява и дейността по изкупуване на мляко от производители. Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ТЗ търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Деклариране на обстоятелството, че жалбоподателят е извършва търговска дейност, макар да е прекратил регистрацията си като земеделски производител е задължително по силата на чл. 177, ал. 7 във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Бездействието по отношение на осъществяване на дължимо по силата на закона действие, представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед № К-4777 от 11.05.2011 г. е издадена от компетентен орган по чл. 228, т. 1 ЗМВР при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 246 ППЗМВР и в срока по чл. 255, ал. 2 от закона. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Налице е съвпадение между фактите, вменени като нарушение на служебната дисциплина със заповедта за образуване на дисциплинарното производство по чл. 230 ЗМВР и фактите, послужили като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание в заповедта на министъра на вътрешните работи от 11.05.2011 г. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Установено по безспорен начин е извършеното дисциплинарно нарушение. Неподаването на декларация по чл. 177, ал. 7 ЗМВР за обстоятелство по т. 3 от същия текст съставлява тежко дисциплинарно нарушение, наказуемо с уволнение - наказание, приложено от наказващия орган. Посоченото обосновава материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение