Решение № 470 от 16.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 130/2014 г.

Решение № 470 от 16.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 130/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Василка София" ЕООД гр. София, представлявано от управителя - Костадин Добрев Костадинов чрез пълномощника адв. Томислава Георгиева, против Решение № 5900/27.09.2013 г. по адм. дело № 2574/2013 г. на Административен съд-София град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Соколова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Василка София" ЕООД гр. София против РА № 2251200091/31.05.2012 г. на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2771/26.11.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 444 672,67 лева и лихви в размер на 50 196,67 лева за данъчните периоди от 1.09.2010 г. до 30.09.2010 г. и от 1.11.2010 г. до 30.09.2011 г. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Спорният въпрос пред първоинстанционния съд е бил дали доставките на материали и услуги по процесните фактури, издадени от доставчиците - "Брикс ЕС" ЕООД, "Марти НК" ЕООД, "ГБМ Груп" ЕООД, "Лари груп" ЕООД", "Ер Пи Ви 11" ЕООД, "Топ адвертайзинг" ЕООД, "Хидросън" ЕООД и "Ивкони 1" са реални. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът е кредитирал като мотивирано, логично и съответстващо на събраните доказателства. Обсъдени са и писмените доказателства по делото, като са изложени мотиви по отношение на всеки един от доставчиците. В заключение първоинстанционният съд е споделил извода на органа по приходите, че данъкът по процесните доставки е начислен неправомерно, т.е. че не e налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е частично правилно. Неоснователни за оплакванията в касационната жалба относно фактурите от "Топ адвертайзинг" ЕООД, "Хидросън" ЕООД гр. София и "Ивкони 1" ЕООД с предмет услуги и стоки. По делото безспорно е установено, че посочените дружества не са издатели на процесните фактури. Същите са издадени без знанието и съгласието на едноличните собственици на капитала и управителите на дружеството и не са подписвани от последните. Дружествата нямат реална стопанска дейност. Проверка в счетоводствата им не може да бъде извършена. По отношение доставчика "Лари груп" ЕООД настоящата инстанция констатира, че представения договор не е подписан от страна на "Лари груп", както и че представените приемо-предавателни протоколи за извършена работа не са подписани и от двете страни, поради което не е следвало въобще да бъдат обсъждани в административното и съдебното производство. В тази му част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Необосновано е прието от приходните органи и от съда липсата на реалност по доставките по процесните фактури от доставчиците "Брикс ЕС" ЕООД, "ГБМ Груп" ЕООД, "Марти НК" ЕООД и "Ер Пи Ви 11" ЕООД, с предмет почистващи препарати и пособия. Още в хода на ревизионното производство са представени двустранно подписани договори за доставка, фактури и приемо-предавателни протоколи към тях, както и подписани от представител на ревизираното лице складови разписки, в които подробно са описани стоките, предмет на доставката, по вид, количество, мярка и единична цена. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че получените стоки са заведени като материали по сметка 302 "Материали" - Склад 100, с аналитична отчетност по вид с количество, единична цена и стойност. Вещото лице е установило също така, че съгласно представени справки за стокооборот, справки за изписване на материали, детайлни справки на сметки от гр. 70 "Приходи" и оборотни ведомости закупените материали от процесните доставчици са изписвани текущо в отделните отчетни периоди във връзка с извършваната основна дейност от ревизираното лице /РЛ/ - професионално почистване на офиси и сгради, като са реализирани и съответни приходи. Част от материалите са продавани директно съобразно сключени договори с клиенти на РЛ, също представени по делото. От горното се установява, че е налице и последваща реализация на закупените материали. Всичките фактури са заплатени по банков път, отразени са в дневниците за продажби и справката - декларация за съответните данъчни периоди на доставчиците, така и в счетоводството на ревизираното лице. Истинноста на представените от ревизираното лице и доставчиците им придружаващи фактурите документи не е оспорена по съответния ред, а и съдържанието на същите кореспондира с установяваното от вещото лице счетоводното отразяване на фактическото движение на стоките от доставчика към РЛ и последващата им реализация. Тези обстоятелства, съпоставени в тяхната съвкупност, водят до извод, че не се касае за фиктивна стопанска операция, целяща неправомерно ползване на право на приспадане на данъчен кредит. Предмет на доставките са почистващи препарати и пособия, които представляват родово определени вещи и по аргумент, изведен от разпоредбите на чл. 327, ал. 1 от Търговския закон и чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, собствеността върху такива вещи се прехвърля с предаването им, тъй като в договора не е предвидено друго. Предвид естеството на стоките, отделянето им и индивидуализирането им се доказва от описаните по-горе документи. Складовите разписки действително са подписани и съставени от получателя, но стоките посочени в тях са подробно индивидуализирани и в процесните фактури, които са подпечатани и подписани от доставчика. Както е приемал и друг път ВАС в своята практика, съобразена с решения на СЕС по дело С-80 и С-142, С-324/11, т. 2 от диспозитива и С-18/13, единствено липсата на доказателства за транспорт на стоките и кадрова обезпеченост не обосновава сам по себе си извод за недоказана реалност на доставката, още повече че съгласно представените договори транспортирането на стоките до склада на купувача е задължение на доставчика, който е декларирал, че е извършил същите с лични МПС. Следва да се отчете фактът, че след като транспорта е за сметка на доставчика, по което не се спори, тежестта за доказване транспортирането на стоките не е за жалбоподателя, който в качеството си на получател не би могъл да разполага с други доказателства, освен ангажираните. В конкретния случая в РА липсват фактически констатации, че ревизираното лице е участник в данъчни измами. С РА правото на данъчен кредит е отказано само на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1 от ЗДДС поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставките, но не и защото ревизираното лице участва в система с данъчни измами. Действително ВЛ изготвило ССЕ не е извършило проверка в счетоводството на доставчиците, поради което е работило само въз основа на представените и приложени по делото доказателства, но последните са представени още в хода на ревизията, заедно с писмени обяснения на представляващите дружествата - доставчици и подписани от тях. Като приети по преписката, следва да се приеме, че същите следва да бъдат кредитирани след обсъждането им с останалите доказателства по делото. При наличие на доказване на фактите от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази му обжалвана част. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд