Решение № 222 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11747/2016 г.

Решение № 222 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11747/2016 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Я. П. Ю. В., гражданка на Федерална република Германия срещу Решение № 3810 от 06.06.2016 г., постановено по адм. дело № 691 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 611/16.09.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Решението се обжалва като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендират се разноските по водене на делото. По касационната жалба е постъпил отговор от ответника - председателя на Комисията за защита на потребителите, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на касационният жалбоподател поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Ответникът не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Налице е соченото в нея касационно основание - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Н. Я. П. Ю. В., гражданка на Федерална република Германия срещу Заповед № 611/16.09.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от Закона за туризма (ЗТ) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ - място за настаняване, частен дом, находящ се в с. Б., обл. В. Търново, стопанисван от Н. Я. П. Ю. В.. Производството пред административния съд е приключило Решение № 3810 от 06.06.2016 г. по адм. дело № 691 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на Н. Я. П. Ю. В. срещу Заповед № 612/16.09.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. От ответника - председателя на Комисията за защита на потребителите е направено искане за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решението, тъй като неправилно е посочен номерът на обжалваната заповед. Според ответника предмет на оспорване е Заповед № 611/16.09.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, а не Заповед № 612/16.09.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, както погрешно е посочил административният съд. С Решение № 5649 от 15.08.2016 г. по адм. дело № 691 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3810 от 06.06.2016 г. по същото дело като навсякъде в решението думите "Заповед № 612/16.09.2014 г. " да се четат като "Заповед № 611/16.09.2014 г. ". Решението за допускане на поправката не е обжалвано и е влязло в сила, поради което следва да се приеме, че с обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд е извършил проверка за законосъобразност на Заповед № 611/16.09.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Видно от нейното съдържание, с последната заповед на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ е приложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ - място за настаняване, частен дом, находящ се в с. Б., обл. В. Търново, стопанисван от Н. Я. П. Ю. В.. С оглед обхвата на съдебната проверка, очертан в чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен да обсъди както основанията, посочени от оспорващия, така и въз основа на представените доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. В случая обаче, независимо от допуснатата поправка на номера на обжалваната заповед, в мотивите на съдебното решение са изложени мотиви относно законосъобразността на Заповед № 612/16.09.2014 г., а не на действително обжалваната Заповед № 611/16.09.2014 г. Двете заповеди са издадени на различни правни и фактически основания. С първата заповед - Заповед № 611/16.09.2014 г., срещу която е насочена жалбата, на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ е приложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ - място за настаняване, частен дом, находящ се в с. Б., обл. В. Търново, стопанисван от Н. Я. П. Ю. В.. В обжалваното решение обаче като предмет е посочена друга принудителна административна мярка - такава по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗТ - "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 7 от ЗТ - място за упражняване на туроператорска и туристическа агентска дейност - частен дом, находящ се в с. Б., обл. В. Търново, стопанисван от Н. Я. П. Ю. В.. Съдът е установил, че административният орган е посочил като мотиви за прилагането й - извършването на туроператорска и туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация. ПАМ по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗТ спрямо туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 7 от ЗТ - място за упражняване на туроператорска и туристическа агентска дейност обаче е предмет на Заповед № 612/16.09.2014 г. Крайният извод е, че съдът е извършил проверка за законосъобразност на Заповед № 611/16.09.2014 г., но всъщност е изложил мотиви относно основанията по чл. 146 от АПК, касаещи друга заповед, а не заповедта, предмет на обжалване, за която мотиви липсват. По този начин съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото на друг състав на съда за извършване на проверка на законосъобразността на действително обжалваната Заповед № 611/16.09.2014 г., приложена на гърба на л. 10 от адм. дело № 12326/2014 г. по описа на Административен съд С.-град. При този изход на делото, по арг. от чл. 226, ал. 3 от АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по разноските. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховния административен съд, седмо отделение,