Решение № 2585 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13462/2020 г.

Решение № 2585 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13462/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура - гр. Враца, чрез прокурор Веселин Вътов, против Решение № 324/08.10.2020 г., постановено по адм. д. № 364/2020 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлен протестът на Окръжна прокуратура- Враца, депозиран чрез прокурор Веселин Вътов, против Решение № 1161/24.09.2019 г. по Протокол № 80 на Общински съвет - Враца, с което не се установява конфликт на интереси по отношение на д-р О. Т., управител на "ДКЦ-1-Враца" ЕООД и е осъдена Окръжна прокуратура- Враца да заплати на О. Т. разноски по делото в размер на 500 лева. Наведени са възражения за неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени Решение № 1161/24.09.2019 г. по Протокол № 80 на Общински съвет – Враца, с което не е установен конфликт на интереси по отношение на О. Т.. Ответникът - Общински съвет- Враца, представляван в съдебно заседание от председателя В. Христов оспорва основателността на касационния протест. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Ответникът О. Т., редовно уведомен, не изразява становище по протеста, не се явява и не се представлява в касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на протеста на Окръжна прокуратура - гр. Враца. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационния протест за процесуално допустим, като подаден от надлежно легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледан по същество, на основанията, посочени в него и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният протест е основателен. При извършване преценка по прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1161/24.09.2019 г. по Протокол № 80 на Общински съвет – Враца. С оспореното решение Общински съвет – Враца, на основание § 2, ал. 8, вр. ал. 5 вр. с ал. 1, т. 2 вр. чл. 6, ал. 1 и чл. 75 от ЗПКОНПИ, не установява конфликт на интереси по отношение на д-р О. Т., управител на "ДКЦ-1-Враца" ЕООД, лице, заемащо публична длъжност по см. на § 2, ал. 1, т. 2 ДР на ЗПКОНПИ за това, че е сключил договор със съпругата си Р. Т. и същата е получила неправомерно индивидуално възнаграждение в размер, по-голям от полагащото й се, съгласно Вътрешните правила за работна заплата в дружеството. В решението от фактическа страна е прието, че в действителност управителят на "ДКЦ-1-Враца" ЕООД е сключил Трудов договор № 12/29.09.2017 г. със съпругата си д-р Р. Т. и е назначил същата на длъжност "лекар клинична лаборатория" в дружеството. До това се стигнало след напускане на назначения преди това лекар с такава специалност, който пътувал два пъти седмично от гр. Лом до гр. Враца и посочил като причина за напускането си невъзможността да пътува ежедневно до местоработата си в "ДКЦ-1-Враца" ЕООД. Посочено е също така, че е установено и обстоятелството, че по силата на Вътрешните правила за работната заплата, които действат в периодите засегнати от сигнала, трудовите възнаграждения на персонала в дружеството са по различни формули за отделните звена в дружеството, в зависимост от приходите на звената и вида на заеманите длъжности, като при изплащане на възнагражденията на свързаното лице не е констатирано отклонение от установената практика в дружеството за формиране на работна заплата. От представената в преписката справка за брутно трудово възнаграждение на лекари в клинична лаборатория за периода от м. 12.2015 г. до м. 03.2019 г., органът е установил, че изплатените възнаграждения на свързаното лице са съпоставими и дори същите не достигат до максималните размери, получавани от предходно назначения лекар. В решението е посочен и анализиран фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ, изискващ кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема висша публична длъжност, респ. лице по § 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ, частен интерес на това лице по см. на чл. 53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо тази длъжност, или на задължението му по служба и упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес. Административният орган е приел, че управителят на "ДКЦ-1-Враца" нито е целял, нито е допуснал да бъде повлиян от частен интерес, а след напускането на лекаря от клиничната лаборатория е бил поставен пред необходимостта да назначи друг с такава специалност, за да може това звено да продължи да функционира". С Решение № 38/06.02.2020 г. по адм. д. № 792/2019 г., Административен съд – Враца е отменил Решение № 1161 по Протокол № 80 от 24.09.2019 г. на Общински съвет- Враца и е върнал преписката за ново произнасяне, съгласно указанията, дадени в мотивите на решените по приложението на ЗПКОНПИ. С Решение № 10812 от 06.08.2020 г. по адм. д. № 4569/2020 г., VІ отд. на ВАС, е отменено Решение № 38/06.02.2020 г. по адм. д. № 792/2019 г. по описа на Административен съд – Враца и делото е върнато на Административен съд - Враца за ново разглеждане от друг състав. Съдът е приел, че е допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 173, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 127 от АПК, като първоинстанционният съд е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите на страните и да основе решението си върху приетите от него за установени факти по делото като приложи материалния закон. Приемайки, че въпросът подлежи на нова преценка от административния орган, първоинстанционният съд е отказал да се произнесе по съществото на спора, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При новото разглеждане на делото е постановено оспореното пред настоящата инстанция решение на Административен съд - Враца, с което съдът е отхвърлил протеста на Окръжна прокуратура- Враца, депозиран чрез прокурор Веселин Вътов, против Решение № 1161/24.09.2019 г. по Протокол № 80 на Общински съвет- Враца. Развити са съображения, че органът е достигнал до обосновани правни изводи, че при предприемането на действията по сключване на договора, д-р Т., в качеството му на Управител на "ДКЦ-1-Враца" ЕООД и лице, заемащо публична длъжност по смисъла на § 2, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ, се е ръководел не от свой личен и пряк частен интерес, нито в интерес на свързаното лице, а в защита на широк обществен интерес, за да не бъде закрито важно звено в повереното му лечебно заведение, каквото е клиничната лаборатория. Посочено е, че облага, получена от свързаното лице в бъдещ момент, на основание законосъобразно и точно изпълнение на възложената му дейност, не води до "частен интерес" по смисъла на закона и съответно - до конфликт на интереси. Изложени са мотиви, съобразно които от взетото решение не се установява, че лицето действа в частен интерес, като създава по-благоприятно положение или предимство за свързаното лице или за осигуряване на положителен резултат, или друга облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ. По горните съображения, първоинстанционният съд е преценил, че липсата на частен интерес от упражнените правомощия по служба, като една от трите кумулативни предпоставки, за да е налице конфликт на интереси, води до невъзможност за реализиране на фактическия състав на конфликта на интереси като административно нарушение по ЗПКОНПИ. Посочено е също така, че съобразно чл. 142, ал. 2 от АПК, съдът е длъжен да съобрази новите релевантни факти, настъпили след издаване на оспорения акт до приключване на устните състезания по делото - след като съпругата вече не работи в ДКЦ-1-Враца, а впоследствие и последният е освободен и не заема длъжността, между двамата не съществува никаква йерархическа връзка и не е налице конфликт на интереси Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно § 2, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ, разпоредбите на глави пета, осма и петнадесета от ЗПКОНПИ се прилагат за О. Т. в качеството му на управител на общинско лечебно заведение за извънболнична помощ. Приема се също така, че наличието на граждански брак, безспорно установено по делото, обосновава "свързаност" по смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗПКОНПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ, във вр. с § 2, ал. 1, т. 1 ДР от ЗПКОНПИ, изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема висша публична длъжност или попадащо в изброените в § 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ, частен интерес на това лице по см. на чл. 53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо тази длъжност, или на задължението му по служба. Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. Съгласно константната съдебната практика на ВАС, частният интерес се възприема като мотив, движеща сила, цел на действията и бездействията на овластеното лице. С оглед елиминирането на съмненията в безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, нормата на чл. 58 от ЗПКОНПИ въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност, да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. При сключването на договора д-р Т. е нарушил забраната по чл. 58 от специалния ЗПКОНПИ. Безспорно по силата на договора за изпълнителя - неговата съпруга, възниква право за получаване на предвиденото съгласно договора парично възнаграждение, което несъмнено представляват облага от материален характер по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ. Възможността за получаване на такава облага за Т., като лице по § 2, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ, представлява частен интерес по смисъла на чл. 53 от ЗПКОНПИ на свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от ЗПКОНПИ, с което той е нарушил чл. 58, изр. 2, предл. 1 от ЗПКОНПИ. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо висша публична длъжност, респ. това по § 2, ал. 1, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности, без да е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици (в този смисъл Решение № 31 от 03.01.2020 г. по адм. д. № 1419/2019 г., VІ отд. на ВАС и цитираните в него Решение № 115 от 06.01.2016 г. по адм. д. № 1439/2015 г. на ВАС, Решение № 6945 от 23.05.2014 г. по адм. д. № 1791/2014 г. на ВАС и Решение № 17114 от 13.12.2019 г. по адм. д. № 9250/2019 г. на ВАС и др.). За осъществяване състава на чл. 58, изр. 2 от ЗПКОНПИ е без значение дали лицето, заемащо публична длъжност, действа в условията на оперативна самостоятелност или при условията на обвързана компетентност, достатъчно и необходимо условие е сключването на договора да е във връзка с правомощията на овластеното лице. Законовата забрана е относима към всички договори, които пораждат правни последици, каквито са и договорите за оказване на медицински услуги. Частният интерес продължава да съществува от възникването на правоотношението, т. е. от момента на сключването на договора до неговото прекратяване. За да е налице частен интерес, не се изисква облагата да е реализирана, а е достатъчно да съществува като възможност, която да мотивира лицето да действа, упражнявайки правомощията си. Конфликтът на интереси предполага наличието на частен интерес и съпътстващата го облага, като тези обстоятелства следва да бъдат установени по несъмнен начин към момента на извършване на преценката за конфликт на интереси. В случая не може да се приложи ал. 2 на чл. 142 от АПК, тъй като последвалото освобождаване от страна на лицето на заеманата от него длъжност и прекратяването на договора със съпругата му не променят с обратна сила съществуващия факт на наличие на конфликт на интереси. Ирелевантни са твърденията за наличието на затруднения при намирането на други такива медицински специалисти в гр. Враца, за което не са ангажирани и доказателства по надлежния начин. В случая не може да се говори за надделяващ обществен интерес, нито за категорична липса на специалисти, провеждане на конкурс и т. н., като в този смисъл доводите на ответника са неотносими към предмета на правния спор. С оглед на изложеното и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови решение, с което се отмени Решение № 1161/24.09.2019 г. по Протокол № 80 на Общински съвет - Враца, с което не се установява конфликт на интереси по отношение на д-р О. Т., управител на "ДКЦ-1-Враца" ЕООД и се установи конфликт на интереси и се наложи наказание глоба в размер на 1 000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,