Решение № 7415 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14699/2017 г.

Решение № 7415 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14699/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "СББС" ЕООД, ЕИК: *********, с управител М. Х., чрез адв. К. И., против решение № 1833/30.10.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 241 по описа за 2017 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16002116000515-091-001 от 29.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., в частта, с която не е признат данъчен кредит в размер на 24 864.00 лв. с прилежащи лихви в размер на 2 159.05 лв., потвърдена с Решение № 822/27.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски пред настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба - Директора на дирекция "ОДОП" - П., чрез юрк. Димитрова, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-16002116000515-091-001 от 29.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., в частта, с която не е признат данъчен кредит в размер на 24 864.00 лв. с прилежащи лихви в размер на 2 159.05 лв., потвърдена с Решение № 822 от 27.12.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -П. при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обоснован извод, че не са налице реални доставки на стоки и услуги. Първоинстанционният съд се е позовал на изготвеното от вещото лице заключение по назначената ССчЕ и е приел, че счетоводството на жалбоподателя не е водено редовно. Административният съд е стигнал до извод, че липсват доказателства за транспорта на стоките и приемо-предаването на същите чрез посредничеството на ревизираното лице. Във връзка с фактурираните услуги за посредничество при закупуването на недвижими имоти първоинстанционният съд е приел за неустановено реалното извършване на процесните услуги. Съдът е стигнал до извод, че няма представени предварителни договори, протоколи за извършени посещения или други документи, от които да се заключи, че действително са водени преговори за закупуване на недвижим имот. Решението е валидно, допустимо и правилно. По отношение на отказано право на данъчен кредит по фактура № 665/24.06.2015 г., издадена от "Симеони-2008" ЕООД. От първоинстанционния съд са изложени подробни мотиви по отношение спорната фактура и събраните във връзка с нея доказателства. Видно от заключението по изготвената ССчЕ префактурирането на процесните стоки действително е отразено в счетоводството на ревизираното дружество като приходи от услуги, а не като приходи от стоки. Не са представени приемо-предавателни протоколи, нито транспортни документи, от които да е видно реалното престиране на процесните стоки, чрез посредничеството на ревизираното лице. Документите във връзка с правото на данъчен кредит следва да позволяват осъществяването на последващ контрол, като в случая се при извършената ревизия правилно органите по приходите са заключили, че процесната фактура не обективира наличието на реална доставка. Относно отказано право на данъчен кредит по фактури с № 16/15.09.2015 г. и № 20/23.09.2015 г. с предмет на доставките: "по договор № 7/10.09.2015 г. ", издадени от "Мевикар" ЕООД. Първоинстанционният съд правилно е установил, че Договор № 7/10.09.2015 г., който е сочен като предмет на доставките, не е представен от жалбоподателя нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство, като предметът по процесните фактури остава неизяснен. По делото не са представени доказателства, че "СББС" ЕООД действително е извършило посредническите услуги по намирането на подходящ недвижим имот и за съвместно участие по европейска програма "Б. И.". Видно от обясненията на управителя на "Орфей експрес" ЕООД недвижим имот не бил закупен, както и нямало изготвена документация за участието по европейската програма. Във връзка с горното решението на първоинстанционния съд в тази си част също е правилно постановено. По отношение на отказан данъчен кредит в размер на 4840 лв. по фактура № 127/18.09.2015 г. с предмет на доставката-"по договор № 12 от 07.09.2015 г. ", издадена от "Тисот интер" ЕООД. Посоченият в процесната фактурата Договор № 12/07.09.2015 г. не е представен нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство. Видно от заключението по изготвената ССчЕ префактурирането на процесните стоки действително е отразено в счетоводството на ревизираното дружество като приходи от услуги, а не като приходи от стоки, във връзка с което може да се направи извод, че процесните стоки не са завеждани като активи в счетоводството на ревизираното дружество. Не са представени приемо-предавателни протоколи, нито транспортни документи, от които да е видно реалното престиране на процесните стоки, чрез посредничеството на ревизираното лице. По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 6 384 лв. по фактури с № 538/16.11.2015 г., 542/18.11.2015 г., № 550/24.11.2015 г. с предмет на доставката-"по договор", издадени от "Милано шипинг" ЕООД. По делото не са представени доказателства, че "СББС" ЕООД действително е извършило посредническите услуги по закупуването на подходящ недвижим имот. От събраните доказателства се установи, че няма промяна на собствеността на поземлен имот с идентификатор 56784.520.262, площ по документи 506 кв. м., находящ се в гр. П., като имотът продължава да е собственост на В. Г. и Д. И. В случая не се доказва извършване на посреднически услуги от страна на жалбоподателя, също така не е реализирана покупко - продажба на имот. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена услугата от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на Съда на европейския съюз /СЕС/, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1 006 лева съгласно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение