Решение № 9416 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5708/2017 г.

Решение № 9416 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5708/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Б. В., от гр. П. против решение № 107/20.03.2017 г. по адм. дело № 891/2016 г. на Административен съд - П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 107, ал. 1, т. 3, чл. 91, чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 5, чл. 28, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - началникът на Дирекция за национален и строителен контрол /ДНСК/ - гр. С. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Р азгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 107/20.03.2017 г. по адм. дело № 891/2016 г. Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на В. Б. В., от гр. П. срещу заповед № РД - 16 - 026/20.10.2016 г. на началника на ДНСК, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. Присъдил е разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че дисциплинарното производство срещу В. В., старши инспектор в Регионален отдел "Национален строителен контрол" - П. при Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район на ДНСК е образувано във връзка с дейността й на председател на Държавна приемателна комисия /ДПК/, в която е съставила и подписала протокол за установяване годността за приемане на строеж "Електрическа централа 1,5 MW, работеща чрез индиректно използване на биомаса с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, кабелна линия 20 kV от стълб на ВЕ 20 kV "Ч. бряг" до ЗРУ 20 kV, ЗРУ 20 kV, КТП 2000 kVА 0,4/20 kV и СВО" находящ се електрическа централа и КТП 2000 kVА 0,4/20 kV в УПИ ХV-510005, кв. 510 по плана на урбанизираната територия на "Бета" АД, гр. Ч. бряг, кабелна линия 20 kV-през ПИ № 000698, улица в V-ти кв. на гр. Ч. бряг от о. т. 1 до о. т. 183 и в обхвата на републиканската пътна мрежа; ЗРУ 20 kV - на имотна граница на УПИ ХV - 510005, кв. 51- по плана на урбанизираната територия на "Бета" АД, гр. Ч. бряг"/Електрическа централа/. Като ръководител на ДПК е издала, протокол обр. 16 от 23.12.2015 г. с решение, че се приема строежа без да го посети и извърши оглед на място каквито са задълженията й по чл. 8, т. 3, чл. 7, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 и чл. 14, т. 2 от Наредба № 2/31.07.2003 г., произтичащи от определянето й за председател на ДПК. Не е изпълнила също и задълженията си по т. 5,8 и т. 5.14 от длъжностната си характеристика. На основание съставения протокол обр. 16 от 23.12.2015 г. заместник началник ДНСК е издал разрешение за ползване № СТ - 05 - 2589/29.12.2015 г., което не е отговаряло на действителните характеристика ни обекта. В рамките на разпоредената, след сигнал от органите на РУ на МВР - Ч. бряг, от началника ДНСК проверка на строежа на електрическата централа по документи и на място е констатирано, че същият е незавършен и обектът не може да функционира по предназначение - производство на електрическа и топлинна енергия. Позовавайки се на изготвения доклад, дисциплинарно наказващият орган е образувал диссциплинарното производство. Същото е реализирано в съответствие с административно-производствените правила и при спазване на предвидените в чл. 94 ЗДСл срокове. Административният съд обосновано и законосъобразно е приел, че В. В. не е изпълнила задълженията си като председател на ДПК и е осъществила състава на нарушението по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл. Същото е извършено виновно и по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл се квалифицира като неспазване на служебни задължения и нарушение на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, уронила е и престижа на държавната служба - нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл вр. чл. 17, ал. 1 от КДСДА. Верни са изводите на съда, че дисциплинарно наказващият орган е извършил съвкупна преценка на служебното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и законосъобразно е приел, че следва да се наложи съответстващото се дисциплинарно наказание "уволнение", прекратявайки и служебното правоотношение. Тежестта на нарушението в случая произтича от изразеното нежелание на В. да посети обекта и се детерминира и от обстоятелството, че от издаването на протокол обр. 16 се предопределя и издаването на други последващи актове и документи. Наличните неверни обстоятелства опорочават и последващите производства, създава се опасност за живота и здравето на гражданите, тъй като се допуска за използване обект, който не отговаря на изискванията и се експлоатира при опасност за работещите там. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Р ешението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. С. Т. решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнаграждение е реално направена /платена от страната/ разноска. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение