Решение № 7234 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1080/2011 г.

Решение № 7234 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1080/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Тодорова Тананска-Георгиева като ЕТ "Д-р Мария Тананска - АИППМП ", гр. Карлово, обл. Пловдив, против решение № 1413 от 28.10.2010 г. по адм. дело № 798 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против писмена покана № 16-0810 от 8.04.2010 г. на Директора на РЗОК Пловдив. Като пороци на съдебното решение се сочат нарушения на чл. 4, чл. 5, т. 5, чл. 10 и чл. 35, т. 1 и 2 от ЗЗО (Закон за здравното осигуряване) и нарушение на съдопроизводствени правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пловдив, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е писмена покана № 16-0810 от 8.04.2010 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Пловдив, с която ЕТ "Д-р Мария Тананска - АИППМП ", гр. Карлово - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) по индивидуален договор № 160810/31.03.2008 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК сумата 1252.94 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти за направления за медико-диагностични дейности (ММД) - бланка МЗ-НЗОК № 4 за четвъртото тримесечие на 2008 г. Решението на Административен съд - Пловдив, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) и т. 172 от Решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. за определяне условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. След обсъждане на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказани извършените от изпълнителя на медицинска помощ нарушения на поетите задължения за назначаване на МДД по стойност на отделните видове, определени в индивидуалните регулативни стандарти. Касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 4, чл. 5, т. 5, чл. 10 и чл. 35, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване са неоснователни. С решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. Конституционният съд на Република България се е произнесъл по конституционносъобразността и правната допустимост на регулативните стандарти. Решението е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Принципите на свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, равнопоставеност и свободен избор на изпълнители на медицинска помощ, установени от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от Закона за здравното осигуряване, не влизат в противоречие с чл. 29, ал. 3, т. 4 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на НЗОК. Съгласно действащата през 2008 г. разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) стойността на назначаваните от изпълнителите на първична медицинска помощ МДД се определя от НЗОК за всяко тримесечие в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определените му с регулативните стандарти брой и стойност, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над отпуснатите средства. Разпоредбата на чл. 172 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК, съгласно която РЗОК определя индивидуалните РС на всеки отделен изпълнител на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие, не е прогласена за нищожна с решение № 13623 от 10.12.2008 г. по адм. дело № 10382/2008 г. на ВАС, 5-чл. състав. През проверения период е действаща и разпоредбата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г. (Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.), която дава право на НЗОК да прекрати без предизвестие договора в случай, че изпълнителят не подпише протоколите за регулативни стандарти, представляващи неразделна част от индивидуалния договор. Неоснователно е оплакването по т. II от касационната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е взел отношение по възражението на жалбоподателя, че "твърде късно" е бил уведомен за размера на регулативните стандарти и не е имал възможност да се съобрази с тях до края на тримесечието. Установено е, че изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ е бил уведомен за регулативните стандарти за четвърто тримесечие на 2008 г. с протокол № 4/3.11.2008 г., т. е., през първата половина от текущото тримесечие. Няма данни, че той е възразил пред РЗОК Пловдив срещу стойността на определените РС за МДД и е поискал изменението им, с оглед на което твърдението за допуснато превишение на РС поради твърде късното уведомяване се приема за недоказано. Изпълнителят на медицинска помощ носи имуществена отговорност за извършените от бюджета на НЗОК плащания над определените средства за ММД по регулативните стандарти и дължи възстановяването на разходите, които са направени поради допуснато нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. (отм.). Оспорената писмена покана е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,