Решение № 3008 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12050/2008 г.

Решение № 3008 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12050/2008 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Транс Делта" ООД - гр. София срещу решение от 29.04.2008 г., постановено по адм. дело № 01579/2006 г. по описа на Софийски градски съд, III "г" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 911/19.09.2005 г., издаден от ръководител екип в ДП "Изток" при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден на основание чл. 121, ал. 4 ДПК (отм.) от регионалния данъчен директор в гр. София за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по две фактури - № 841/31.01.2005 г., издадена от "Нова Калиопа" АД и по фактура № 757/27.06.2002 г., издадена от "Калиопа" АД в общ размер от 27 210 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По фактура № 757/27.06.2002 г. касаторът твърди, че съдържа всички реквизити по чл. 7 ЗСч, поради което съдържа информация относно стопанската операция - извършена услуга по договор. За фактура № 841/31.01.2005 г., че към момента на издаването й в чл. 28, ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ) не е имало изискване договорът да се сключва в писмена форма, а относно исканите от данъчните органи транспортни документи, касаторът твърди, че зърното не е било транспортирано, а се е съхранявало в склад на мелнично предприятие, където в впоследствие е било преработено. Подробни съображения обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ДРА № 911 от 19.09.2005 г. Постъпила е писмена молба, с която поддържа посочените в касационната жалба отменителни основания на решението на градския съд. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора във фактура № 841/31.01.2005 г. е записано само услуга по договор, но такъв не е приложен по делото, като представеният впоследствие договор от 5.07.1999 г. между "Би Би Лизинг" ООД и "Нова Калиопа" АД е неотносим. За фактура № 757/31.01.2005 г. жалбоподателят е представен само споразумителен протокол от 26.02.2002 г. между "Калиопа" ЕООД и "Транс Делта" ЕООД за прехвърляне на пшеница по партидата на първата страна, но въз основа на него е извършено прехвърляне само по счетоводни документи, но не и доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу данъчния ревизионен акт за отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 841/31.01.2005 г. Софийски градски съд е приел, че тя не отговаря на изискванията на чл. 7 ЗСч, тъй като не съдържа основание, предмет и натурално изражение на стопанската операция, а изписано само "извършена услуга по договор". Съдът е счел, че такъв договор не е представен по времена ревизията, а след издаването на акта - договор от 5.07.1999 г. Изводът на съда, обсъждайки този договор е, че той не може да се свърже с процесната фактура и макар в протокола за насрещна проверка да е описано, че дружеството притежава кадрова обезпеченост - назначен един работник на трудов договор, то не става ясно какво е било естеството на стопанската операция. За непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 757/27.06.2002 г. съдът е приел, че не е доказана реалността на доставката на пшеница. Според съда не е изпълнено изискването на чл. 28 ЗСТЗ и не е представен писмен договор за доставката, а на възражението на жалбоподателя съдът е отговорил, че изискването за писмена форма е от самото му създаване, а не както твърди той - от месец юни 2003 г. Прието е от решаващият съдебен състав, че с факта на издаването на фактурата е обективирано наличието на сключена между страните сделка, т. е. постигнато е съгласие между продавача и купувача за продажба на стоката срещу определена цена, но за да се докаже, че е прехвърлено правото на собственост по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), следва да се представят и други доказателства, тъй като е възможно след издаване на фактурата, да не е последвало изпълнение по нея, т. е. по смисъла на ЗДДС (отм.)не е възникнало данъчно събитие. Представеният по делото споразумителен протокол от архивата на мелница "Нова Калиопа" АД съдът е възприел като недостатъчно доказателство, за да се приеме, че доставката е реална, тъй като този протокол означава, че доставчикът "Калиопа" ЕООД и получателя "Транс Делта" ЕООД са декларирали пред влогодържателя на пшеницата, волята си продадената пшеница да бъде прехвърлена по партидата на купувача. Съдът е счел, че липсват доказателства, че двете страни по доставката имат сключени договори с влогодържателя за съхранение на зърнени продукти, след като се твърди, че липсват документи за транспортирането на стоката, поради държането й в склад, както и няма доказателства за плащане цената на сделката и внасянето на ДДС в бюджета. Решението на съда е правилно като краен резултат. По фактура № 841/31.01.2005 г. правилно съдът е приел, че от съдържанието й, не може да се установи какъв е бил предмета на стопанската операция. Изписването на "услуга по договор" не съдържа никаква конкретизация в какво се изразява тази услуга. Правилно съдът е установил, че и с представянето на договор от 5.07.1999 г. не се установява какъв е характера и естеството на услугата. Договорът е за лизинг и е сключен между "Би Ем Лизинг"(лизингодател) ООД и "Нова Калиопа" АД (лизингополучател), по силата на който последният е закупил автомобил на стойност 81 919 германски марки за срок от 1 година. Каква е връзката между този договор и процесната фактура не е установено. Нито в жалбата до горестоящия административен орган, нито в жалбите до двете съдебни инстанции не се посочва за каква услуга се отнася фактурата. Неустановяването на реалността на доставката по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) не може да доведе до признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, дори да са изпълнени другите останали предпоставки на това право. липсата на доказателства за реалността на доставката, води до извод, че е издадена без основание и правилно посоченото материално право е отказано на основание чл. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.). Неоснователно е оплакването на касатора, че в данъчния ревизионен акт не е посочено като правно основание за отказа чл. 6 ЗДДС (отм.). Съдът като съд по същество е длъжен да се произнесе относно наличието на всички предпоставки на закона за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Именно в изпълнение на тези си правомощия съдът е обсъдил в мотивите на съдебния си акт, че няма доказателства за реалността на доставката, нито конкретизация в какво се състои тя. Дори да се приеме, че процесната фактура се свързва с договора от 5.07.1999 г. отдалечеността времево между сключването на договора и издаването на фактурата в никакъв случай не може да обоснове свързаност между фактурата и договора. Закупуването на лизинг на автомобил през 1999 г. от "Нова Калиопа" АД няма пряка обвързаност с посочената стопанска операция - неясна и неконкретна - "извършване на услуга по договор". За фактура № 757/27.06.2002 г. правилно съдът е приел, че липсват доказателства за реалността й. В разпоредбата на чл. 28 ЗСТЗ има изискване за сключване на писмен договор, когато предмет на доставката е зърно. В процесния случай неправилно първоинстанционният съд е приел, че такъв няма. Наличието на фактура, съдържаща всички реквизити по чл. 7 ЗСч замества договора, след като от нея може да се направи категоричен извод за страните по доставката, вида на стопанската операция, количество и цена на доставката. Наличето обаче на фактура или на договор не е достатъчно за да се приеме, че е налице реалност на доставката по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), тъй като този закон изисква да се представят доказателства за реалното прехвърляне на стоката. такива доказателства, както правилно е посочено в обжалваното решение няма. Правилно съдът е приел, че представения споразумителен протокол не е достатъчно доказателство за реалността на доставката. Няма представени доказателства, че влогодържателя "Нова Калиопа" АД е съхранявал процесната пшеница, нито че именно посоченото във фактурата количество от 400, т. е преработено в мелничното предприятие "Нова Калиопа" АД и е била продадена на "Транс делта" ЕООД под формата на млевни продукти (250 тона) с фактура № 191/30.06.2002 г. Ако това е било така, поставя се въпроса защо се е наложило първоначално пшеницата да бъде продадена от "Калиопа" АД на "Транс Делта" ЕООД, а след преработката й в млевни продукти "Калиопа" АД, а не "Нова Калиопа" АД да ги прехвърли на "Транс Делта". Настоящият съдебен състав не възприема мотивите на първоинстанционния съд, че правото на приспадане на данъчен кредит не се дължи и поради непредставяне на доказателства за плащане стойността по доставката, тъй като то не е предпоставка по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Този извод на съда обаче не опорочава решението му, което и в тази част е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,