Решение № 8685 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3764/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "А1 България" ЕАД, чрез процесуалния му представител Д. Ризов, служител с юридическо образование, срещу решение 250 от 14.01.2021 г., постановено по адм. дело 8053/2020 г. от Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 56 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение ППН-01-186/2017 от 28.07.2020 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради необоснованост на изводите на съда, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението като неправилно, претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията), чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д. Ангелов, в писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Алтернативно, в случай на уважаване на касационната жалба прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, ако са претендирани такива. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: От доказателствата по делото безспорно е установено, че с решение на КЗЛД ППН-01-186/2017 от 10.01.2019 г. по жалба на В. Данев, КЗЛД е приела че "А1 България" ЕАД, в качеството на администратор на лични данни е извършило нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, съответно по чл. 4 от Закона за защита наличните данни (ЗЗЛД), поради което е обявила жалбата на Данев за основателна (т. 1 от решението) и на основание чл. 83, § 5, б. а, във връзка с чл. 58, § 2, б. и от Регламент /ЕС/ 2016/679 е наложила на дружеството "А1 България" ЕАД, за нарушението по т. 1 имуществена санкция в размер на 100 000 лева (т. 2 от решението). С решение 4203/20.06.2019 г., постановено по адм. дело 2919/2019 г. АССГ е отхвърлил оспорването по жалбата на "А1 България" ЕАД срещу цитираното решение ППН-01-186/2017 от 10.01.2019 г. на КЗЛД, в частта по т. 1 и т. 2 от същото. По жалба на същото дружество с решение 5222 от 30.04.2020 г., постановено по адм. дело 11393/2019 г. по описа на ВАС, пето отделение е отменено решение 4203 от 20.06.2019 г. по адм. дело 2919/2019 г. на АССГ, частта с която е отхвърлена жалбата на "А1 България" ЕАД срещу т. 2 от решение ППН-01-186 от 10.01.2019 г. на КЗЛД, с която на основание чл. 83, § 5, б. а, във връзка с чл. 58, § 2, б. и от Регламент /ЕС/ 2016/679 на "А1 България" ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 100 000 лева за обработване на личните данни на В. Данев в нарушение на чл. 6, § 1 от Регламента, респективно чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД и вместо него касационната инстанция е постановила отмяна на т. 2 от решението и преписката е върната на КЗЛД и за произнасяне в тази част при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Относно наложената на основание чл. 83, § 5, б. а, във връзка с чл. 58, § 2, б. и от Регламент (ЕС) 2016/679 санкция, тричленният състав на ВАС, пето отделение е приел, че предвид факта, че нарушението е извършено през месец юли 2017 г., относимите правни разпоредби са тези по ЗЗЛД в редакцията на ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г., тъй като съгласно чл. 99, т. 2 от цитирания Регламент същият се прилага от 25.05.2018 г. В останалата му част решение 4203/20.06.2019 г., постановено по адм. дело 2919/2019 г. по описа на АССГ е оставено в сила. В изпълнение на влязлото в сила решение 5222 от 30.04.2020 г., постановено по адм. дело 11393/2019 г. по описа на ВАС, пето отделение, в частта с което делото е върнато като преписка на КЗЛД за повторно произнасяне в частта, с която на "А1 България" ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 100 000 лева, КЗЛД е постановила ново решение ППН-01-186/2017 от 28.07.2020 г., с което на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД на администратора на лични данни "А1 България" ЕАД е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева за констатираното с влязло в сила с решение ППН-01-186/2017 от 10.01.2019 г. на КЗЛД, обработване на лични данни на лицето В. Данев в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, в приложимата редакция. С решението, предмет на касационна проверка пред настоящата инстанция, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването по жалбата на "А1 България" ЕАД срещу горепосоченото решение ППН-01-186/2017 от 28.07.2020 г. на КЗЛД. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган в пределите на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, при спазени изисквания за реквизити и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на решение ППН-01-186/2017 от 28.07.2020 г. на КЗЛД, в съответствие с правомощията й по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, в приложимата редакция, в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което е валиден акт. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на оспореното решение. Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Законосъобразно е заключението на съдебния състав за постановяване на решението в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. В този смисъл правилна е и преценката на административния орган и съда и по отношение правното основание за налагане на съответното административно наказание. За допуснатото нарушение правилно КЗЛД е наложила предвидената в чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД имуществена санкция. Съобразно приложимото към случая право, в обстоятелствената част на решението на КЗЛД са изложени подробни съображения във връзка с определената по размер конкретна санкционна мярка имуществена санкция. Административният акт съдържа конкретни и ясни мотиви за направения избор, при определяне размера на имуществената санкция - 35 000 лева. При определянето му са взети предвид изяснените по случая релевантни обстоятелства с утежняващ характер - наличие на предходно наложени на администратора санкции за сходни нарушения, засягането не само на обществените отношения в сферата на личните данни, но и такива свързани с обществения ред и сигурност в страната, доколкото регистрираните предплатени карти на чуждо име често се използват за извършване на престъпление, настъпилите за лицето Данев вредни последици, изразяващи се в разпитването му като свидетел по образувано досъдебно производство, продължителността на нарушението и пасивното поведение на администратора на лични данни за предприемане на действия относно преустановяване на ползването на регистрираните предплатени карти, които са били 10 на брой. Взети са предвид и обстоятелствата със смекчаващ отговорността характер личните данни са предоставени за обработване на администратора от обработващ личните данни, който също е допуснал нарушение. Размерът на наложената имуществена санкция е определен в размер по-малък от средния предвиден в закона (чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД - за нарушения по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 4 администраторът на лични данни се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв. По този начин е постигната и целта на наказанието, което следва да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, а не създаване на икономически затруднения и влошаване положението на санкционираното дружество. Що се касае до възражението на касатора, относно неправилно прилагане на института на повторност, настоящият съдебен състав намира същото за несъстоятелно. В случая от административния орган, както правилно е приел и първоинстанционният съд не е приложена нормата на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗЛД, съгласно която "повторно" е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. Наличието на предходни наказания за извършване на повторно нарушение, от вида на разглежданото е изтъкнато от административния орган единствено, като отегчаващото вината обстоятелство, с оглед индивидуализиране на размера на наложеното наказание. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, касаещи осъществяването на нарушението по чл. 4 от ЗЗЛД. В тази част е налице влязло в сила съдебно решение, с което е прието за установено извършването на нарушението, като същото е квалифицирано по по-лекия състав на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД. Както административният орган, така и първоинстанционният съд са се съобразили с указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени от тричленния състав на ВАС в мотивите на решение 5222 от 30.04.2020 г., постановено по адм. дело 11393/2019 г. По тези съображения, като е приел, че решението ППН-01-186/2017 от 28.07.2020 г. на КЗЛД е постановено в съответствие със закона и е отхвърлил жалбата на "А1 България" ЕАД срещу същото решение, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, при правилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби. Касационната жалба е неоснователна, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съответно съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,