Решение № 355 от 2.08.2013 г. на ВКС по н. д. № 1038/2013 г.

Решение № 355 от 2.08.2013 г. на ВКС по н. д. № 1038/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Н. П. Н., чрез защитника му адв. Х. Н. срещу въззивна присъда № 7 от 17.04.2013 г., постановена по внохд № 118/13 г. на Окръжен съд гр. Ловеч, с която била отменена постановената спрямо подсъдимия оправдателна присъда по нохд № 965/12 г. по описа на Ловешки районен съд. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се доводи, че присъдата на окръжния съд е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с оценка на доказателствата. В резултат на така допуснатото нарушение, според касатора законът е бил приложен неправилно, тъй като обвинението останало недоказано от обективна и субективна страна. Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Пред касационния съд подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от В. дава становище за неоснователност на жалбата. Изразява мнение, че не са налице допуснати процесуални нарушения за които се твърди в жалбата и законът е приложен правилно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 3 от 22.01.2013 г., постановена по нохд № 965/12 г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, подсъдимият Н. П. Н. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 293а от НК. По протест на прокурор от районната прокуратура в гр. Ловеч било образувано внохд № 118/13 г. на Окръжен съд гр. Ловеч. С присъда № 7 от 17.04.2013 г., въззивният съд отменил присъдата на първата инстанция и постановил нова, с която признал подсъдимият Н. П. Н. за виновен в това, че след като бил осъден с влязъл в сила съдебен акт - решение № 169 по гр. дело № 1686/09 г. на районен съд гр. Ловеч, в сила от 24.01.2011 г., да изпълни парично задължение в размер на 1500 лв., в продължение на една година от влизането му в сила, не изпълнил задължението си към кредитора С. Р. П., въпреки наличието на имущество за това на стойност 101 535 лв., поради което и на основание чл. 293а и чл. 54 от НК му било наложено наказание "пробация" с пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от една година с периодичност два пъти седмично и "задължителни периодични срещи" с пробационен служител за срок от една година. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с оценката на доказателствата. Пред въззивния съд не е било проведено съдебно следствие, тъй като страните не са направили искания за събиране на нови доказателства. От страна на защитата са били представени извлечения от местни данъци и такси и покана за доброволно изпълнение, които съдът е приел. Окръжният съд е направил собствен анализ на доказателствата, след преценката на които е достигнал до законосъобразен извод за осъществено от Н. престъпление по чл. 293а от НК. Тази процесуална дейност на съда е в рамките на правомощията на въззивната инстанция и при извършването й не са били допуснати логически грешки. В мотивите към присъдата са изложени съображения, поради които не са кредитирани обясненията на подсъдимия за разпореждане с някои от притежаваните от него моторни превозни средства, а по отношение на част от свидетелските показания е прието, че не се отнасят до конкретни превозни средства. От фактическа страна въззивният съд е приел, че само стойността на заложения от подсъдимия влекач "Р. М.", с който не е имало юридически пречки той да се разпореди, многократно надвишава размера на дълга, което е обусловило извод, че подсъдимият е разполагал с имущество, с което да удовлетвори кредитора. С оглед приетите от въззивния съд за установени факти, не могат да бъдат възприети доводите за нарушение на материалния закон. От обективна страна подсъдимият е разполагал с имущество, с което е могъл да заплати дължимата сума, а от субективна страна последният е бездействал по отношение на изпълнение на паричното задължение. Като е приел, че съставът на престъплението е осъществен от обективна и субективна страна, въззивният съд е приложил закона правилно. По предходните осъждания на подсъдимия не е настъпила реабилитация по смисъла на чл. 88а от НК, поради което е налице пречка за приложението на чл. 78а от НК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I НО,