Решение № 16393 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4920/2011 г.

Решение № 16393 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4920/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Димитър Иванов Иванов гр. София за допълване на Решение № 9343/28.06.2012 г. по адм. дело № 4920/2011 г. на Върховен административен съд. Иска се с решението да бъде отменена Заповед № с. Iз-571/10.04.2009 г. на МВР, с която е потвърдена Заповед № 16/2009 г. на Директора на ОДП на МВР Варна, както и бъде отразено в мотивите, че при издаване на заповед № 16/2009 г. са нарушени административнопроизводствените правила и материалния закон. Иска се и присъждането на допълнителни разноски по делото. Ответникът - Директора на ОДП на МВР Варна, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по молбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на молбата за допълване. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в молбата, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема за установено следното: Молбата за допълване на Решение № 9343/28.06.2012 г. по адм. дело 4920/2011 г., по описа на ВАС е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд е отменил Решение № 194/02.02.2011 г., постановено по адм. дело № 204/2010 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Димитър Иванов Иванов срещу Заповед № 16/09.01.2009 г. на Директора на ОД - МВР гр. Варна и вместо него е постановил отмяна на Заповед № 16/09.01.2009 г. на Директора на ОД - МВР гр. Варна, с която на Димитър Иванов Иванов е наложена ПАМ "забрана за напускане на Република България и отказ за издаването на паспорти или заместващи ги документи", извън държавите-членки на Европейския съюз. С решението съдът е присъдил и доказаните разноски по делото. Съгласно нормата на чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. От цитираната разпоредба следва, че постановяване на допълнително решение е възможно тогава, когато съдът е пропуснал да обективира част от формираната воля относно предмета на делото. В разглеждания случай не са налице необходимите предпоставките за постановяване на допълнително решение. С Решението по адм. дело № 4920/2011 г. са обсъдени доводите и възраженията на страните, като съдът е отговорил на всички направени искания на молителя: за отмяна на решение № 194/02.02.2011 г. по адм. дело № 204/2010 г. по описа на АС Варна, като по същество е отменена и Заповед № 16/09.01.2009 г. на Директора на ОД-МВР гр. Варна, с която на Димитър Иванов Иванов е наложена ПАМ "забрана за напускане на Република България и отказ за издаването на паспорти или заместващи ги документи"извън държавите - членки на Европейският съюз. Присъдени са му и поисканите и своевременно установените от него, съобразно хипотезата на чл. 143 АПК, разноски. Въпросната заповед чиято отмяна се претендира с искането за допълнително решение - Заповед № с. Iз-571/10.04.2009 г. на МВР, не е била предмет на съдебния спор, спрямо нея не е упражнен инстанционен контрол, поради което не може да бъде отразена в диспозитива на съдебното решение. Според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. В настоящия случай съдът е разгледал целия предмет на спора и се е произнесъл по пълния, очертан от жалбоподателя предмет. Изложил е доводи във връзка със служебната проверка на основанията за законосъобразност на административните актове. При непълното решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно някой от въведените от жалбоподателя спорен предмет, като чрез допълнителното решение не се посяга върху вече постановения съдебен акт. По изложените съображения, искането на Димитър Иванов Иванов, от гр. София, за постановяване на допълнително решение по адм. дело № 4920/2011 г., по описа на Върховния административен съд, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 176, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение