Решение № 3542 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11270/2013 г.

Решение № 3542 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11270/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Хлебни изделия Люлин" АД, ЕИК 121477739, адрес: гр. София, ул. Хемус № 16 Б, ет. 2, срещу Решение № 4305 от 27.06.2013 г., постановено от Административен съд София град по адм. дело № 832 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 2251200116 от 15.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, офис "СДО", мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Касаторът моли чрез адв. Марковски за присъждане на разноски. Ответникът - Д "ОДОП" - гр. София, оспорва чрез процесуалния си представител юрк. Иванова касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2251200116 от 15.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, офис "СДО", мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е направил извод за липса на осъществена доставка на услуга - извършени СМР за процесните данъчни периоди - м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09.2010 г. в резултат на което е заключил, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по фактури с предмет СМР по договор с "М ЕНД В Консулт" ЕООД. Решаващият съд е приел, че липсват и доказателства за съпътстващи нормалното извършване на СМР разходи, като такива за материали по естеството на фактурираните услуги, транспорт и квалифициран персонал. Административен съд Пловдив е посочил, че установените в настоящото производство факти не съответстват на фактите по главните производства на съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, и поради което в случая не е приложимо и задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях решение на Съда на Европейския съюз. Постановено решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото, като правилно е приел, че не са налице категорични доказателства, установяващи реалното извършване на доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от доставчика "М енд В консулт" ЕООД. Последният е имал няколко строителни обекта и е видно, че закупените материали не съответстват на количествата строително-монтажни работи, отбелязани в Акт № 19. Според касатора неправилен е изводът на съда за наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика "М енд В консулт" ЕООД и съответно за наличие на реално осъществена СМР услуга. Настоящият касационен състав намира тези възражения за неоснователни предвид следното: Предмет на спора в случая e доказано ли е реалното извършване на СМР услуга - производствен цех за хляб и солети - покрив за сумата от 301251,36 лева; относно СМР - производствен цех за сухар - покрив за общата сума от 152671,80 лева; относно СМР - производствен цех за закуски и рампа -покрив за общата сума от 82727,35 лева; относно СМР - производствен цех пласмент готова продукция -покрив за общата сума от 113124,38 лева; относно СМР реконструкция - покрив лаборатория за общата сума от 19170,70 лева; относно СМР реконструкция - покрив административна част за общата сума от 15ЗЗ39,70 лева; относно СМР столова и работилница - покрив за общата сума от 134 638,20 лева; относно СМР трафопост и пароцентрала - покрив за общата сума от 56443,70 лева; относно СМР гараж - покрив за общата сума от 35 422,57 лева; относно СМР естакада - вътрешна част (двор) за общата сума от 32589,30 лева; относно СМР хладилни камери - вътрешна част (двор). В тази връзка на оспорващия е указана възможността в рамките на съдебното производство да поиска допускането на съдебно-техническа експертиза, но жалбоподателят не се е възползвал от това свое процесуално право. Допълнителна индиция за липса на осъществени от "М енд В Консулт" ЕООД доставки, са констатациите в РА № 101100747 от 2.08.2011 г. и РД № 1100747 от 7.03.2011 г., издадени по отношение на доставчика, съгласно които за данъчен период м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09.2010 г. е установено основание за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък по всички фактури с получател "Хлебни изделия Люлин" АД. Ревизиращите са приели, че "М енд В Консулт" ЕООД е префактурирало услуги за обект Хлебозавод "Люлин" с получател "Хлебни изделия Люлин" АД, като са налице привидни сделки, които не съставляват облагаема доставка по смисъла на ЗДДС и данъкът е начислен неправомерно. В процесния случай не е проявена процесуална активност от страна на жалбоподателя, насочена към доказване установяване на реалното извършване на процесните доставки, включително и чрез назначаването на съдебно-техническа експертиза. По делото не е доказан факта на транспортиране на материали от мястото, съгласно договор от 20.06.2010 г. между " М енд В Консулт" ЕООД и "Космос дизайн" ЕООД, до процесния обект. Приложените пътни листа от 24.09.2010 г., 20.09.2010 г. 15.09.2010 г., 7.09.2010 г., 25.08.2010 г. 20.08.2010 г., 17.08.2010 г., 12.08.2010 г. 9.08.2010 г., 5.08.2010 г. не съдържат описание на съответните материали и тяхното количество, липсва информация къде са натоварени материалите и къде са разтоварени, няма данни за изразходено гориво. Отразяването в пътните листове само на маршрута не доказва факта на извършения транспорт на стоки и материали, необходими за извършване на процесните СМР. За част от описаните в протоколите обр. 19 материали липсват фактури за закупуването им - доставки стоманизирана тръба за захранване цех за закуски с брашно. Правилно е прието от първоинстанционният съд неустановяването на обстоятелството, че доставчикът е разполагал с техническа обезпеченост да извърши услугите, както и с квалифициран персонал за това. Наличието на протокол не води само по себе си до този извод. За да бъде издаден този протокол, следва действително вписаните в него СМР да са извършени от лицето, посочено в тях като изпълнител. Реалността е от основно значение за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като при недоказването й, наличието на издадени данъчни фактури и начисляване на ДДС не е достатъчно. Ето защо, приемайки, че коментираните доставки не са реално осъществени и достигайки до крайния правен извод за установеност на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, административният съд е постановил в тази му част правилно решение. Разноски: С оглед на резултата по делото, на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касация също не се следват разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,