Решение № 14516 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8381/2020 г.

Решение № 14516 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8381/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. Сталинов, представен от адв. П. Пейков, срещу решение № 156/1.06.2020 г. на Административен съд /АС/ Стара Загора по адм. д. № 173 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16002418003167-091-001/26.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 88/15.02.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив. Касаторът заявява общи оплаквания за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че неправилно и без основание е приложен реда за определяне на основата за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По подробно изложени доводи в касационната жалба, иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Пред АС Пловдив е обжалван РА № Р-16002418003167-091-001/26.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, в тежест на И. Сталинов са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 3 564, 68 лв. и лихва 930, 92 лв. и за 2017 г. в размер на 3364. 43 лв. и лихва 196, 27 лв.; вноски за ДОО на самоосигуряващо се лице за 2015 г. в размер на 3 993, 60 лв. и лихва 1 22, 66 лв. и за 2017 г. в размер на 3 923, 71 лв. и лихва 214, 07 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 г. в размер на 1 560 лв. и лихва 399, 47 лв. и за 2017 г. в размер на 1 532, 70 лв. и лихва 83, 62 лв.; както и ЗО за 2015 г. над размера от 201, 60 до 2 496 лв. и лихва 639, 18 лв. и за 2017 г. над размера от 168 лв. до 2 452, 32 лв. и лихви 133, 78 лв. Според приходната администрация в отчетни периоди 2015 г. и 2017 г. имущественото състояние на РЛ не съответства на декларираните получени доходи. За тези данъчни периоди по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена данъчна основа за доходи с недоказан произход. Като такива са квалифицирани отрицателните разлики за 2015 г. и за 2017 г. при съпоставката на наличните средства в началото и в края на периода, постъпленията и направените разходи. Установените несъответствия са в размери съответно 43 696, 43 лева за 2015 г. и в размер на 41 553, 07 лв. за 2017 г. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването. Според първостепенния съд са доказани основанията на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Съдът е зачел презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за достоверност на констатациите от РА. По отношение на твърденията на РЛ за налични средства в размер на 5 000 лв. към 1.01.2015 г. дарени от родителите му съдът е преценил, че при съвкупна преценка на доказателствата, не са налице убедителни данни за разполагаемост, съхранение и предаване на тази сума. По идентични доводи е отрекъл да е убедително доказването на получени заеми през 2015 г. и 2017 г. в размер на 10 000 лв. от К. Йорданов и А. Атансов. Приел е, че макар и от жалбоподателя да са изискани всякакви справки и данни при провеждане на ревизията и предхождащата я проверка, то РЛ е заявило, че е получило заеми и дарения едва при подаване на възражението срещу РД. Представените по късно писмени доказателства – договори от 1.02.2015 г. и 4.09.2017 г., без разписки към тях и без допълнителни доказателства за реално предаване на сумите, не са кредитирани, тъй като са счетени за изготвени за целите на ревизията. Съдът не е кредитирал и свидетелските показания тъй като е счел, че те са дадени от близки лица на жалбоподателя, които несъмнено са заинтересовани от изхода на спора. Отхвърлено е оплакването, че приходните органи необосновано са включили в разходната част на паричните потоци за 2015 г. сума в размер на 38 800 лв. за покупка на лек автомобил "Ауди А7". Твърденията за извършен бартер по посочената сделка са приети за недостоверни тъй като не са подкрепени от от събраните доказателства. Съдът е отхвърлил и наведените от жалбоподателя доводи за получена сума в размер на 56 000 лв. от продажба на недвижим имот в [населено място] през 2017 г., поради липса на ангажирани доказателства в тази насока. Прието е, че данъчните органи правилно са включили в приходната част на баланса за 2017 г. посочената в нотариален акт за покупко-продажба цена от 9 000 лв., предвид липсата на обективни данни за цената на имота, както и на обяснения дадени в хода на административното производство. Съдът не е кредитирал и твърденията на РЛ за получени дарове от сватбата в размер на 80 000 лв. като е приел, че липсват информационни следи за получаването както и съхранението на тези средства. Издаденият РА е приет за правилен и законосъобразен и по отношение на допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице. Изложено е, че след като И. Сталинов не е представил доказателства за произхода на средствата, необходими за покриване на извършените от него разходи през ревизираните периоди, приходните органи правилно са приели, че лицето е извършвало трудова дейност и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задължения за задължителни осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице. Крайният му извод е за правомерно определяне на данъка и дължимите задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Решението е правилно. Познавателната дейност на съда е съобразена с процесуалния закон както и с логическите и опитните правила. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят без никакво съмнение предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК, с чието осъществяване обосновават провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 ДОПК, включително да ползват процесуално предимство за достоверност на констатциите в РА. Следва да се споделят изводите на съда, че безспорно са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В решението правилно е посочено, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. При провеждане на ревизията по особените правила, тежестта на доказване лежи върху данъчно задълженото лице, което в конкретния случай при условията на главно и пълно доказване не се е справило с разпределената му от закона доказателствена тежест и не е оборило фактическите констатации в РА. Следва да се отбележи, че действително описаните в касационната жалба твърдения за получени дарения от родителите, дарове от сватба, получени доходи от продажба на недвижим имот и упражняване на търговска дейност може да са верни и житейски обосновани, но при доказването им пред съда в производство по оспорване на издаден РА, следва да бъдат представени съответните доказателства. АС Стара Загора подробно е обсъдил всички събрани в хода на ревизията, предшестващата я проверка и съдебно заседание доказателства, като е обосновал правилен извод, че основните доказателства въз основа на които е изградена защитната теза на жалбоподателя са представени едва с подаване на възражението срещу изготвения ревизионен доклад. Въпреки, че в хода на ревизията, както и предхождащата я проверка, от приходните органи са изискани всякакви материали относно извършените разходи и получени доходи от РЛ през ревизирания период, И. Сталинов не е проявил процесуална активност като не е представил такива. Видно от подадените декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК не са декларирани получени заеми и дарения, нито са представени доказателства в тази насока, което правилно е прието като индикация, че депозираните по късно доказателства са съставени с оглед извършената ревизия. Неоснователни са доводите на касатора, че неправилно е определено началното салдо към 1.01.2015 г. Първостепенният съд правилно е приел, че за доказване на извършено дарение, дори и същото да е между родители и деца, е необходимо да се установи реално предаване на парите, възможността на дарителя да осъществи дарението и също данни за наличие на сумата в началото или по време на ревизирания период. Не е убедително доказването извършено от жалбоподателя за получаването на пари в брой в началото на 2015 г. Единствените доказателства, на които се позовава касатора са неговите твърдения и разпита на неговите родители в съдебно заседание, за които съдът е отчел, че са заинтересовани от изхода на спора. Въз основа на така изложените твърдения и свидетелските показания не може да се обоснове извод, че през процесния период родителите му са притежавали посочената сума и същата е предадена на И. Сталинов. Това е така тъй като видно от приложените справка в ИС на НАП е установено, че майката и бащата на жалбоподателя нямат подадени годишни декларации за периода 2007 – 2017 г., както и регистрирани трудови договори. През периода, не са декларирани никакви доходи от друга дейност. Не са представени доказателства за извършване на трудова дейност в чужбина, както и за размера на придобитите доходи с оглед на което е обоснован правилен извод, че по делото не е доказано че към края на 2015 г. родителите на И. Сталинов да са притежавали парични средства в посочения размер, който да могат да дарят на сина си. Не е проведено убедително доказване и по отношение на предоставените заеми. Представените в тази връзка договори без приложени разписки към тях и без данни за реално предаване на сумите, правилно не са ценени от съда като годни доказателства. Съдът основателно е акцентирал върху обстоятелството, че до момента на подаване на възражението не са декларирани тези факти и не са представени посочените писмени документи. Дадените противоречията в обясненията на разпитания свидетел относно времето на предаване на сумата, както и липсата на данни за реално предаване и съхранение на сумите са подробно обсъдени от съда като въз основа на тях е направен обоснован извод, че посочените суми не следва да бъдат включени в паричните потоци за 2015 и 2017 г. Инвокираните в касационната жалба доводи относно началното салдо към 1.01.2017 г. също са неоснователни. Първостепенния съд правилно е отхвърлил твърденията на РЛ, че е разполагало с сумата в размер на 25 000 лв., остатък от спестени средства от продажбата на лек автомобил "Ауди А7" на 7.04.2016 г. Видно от събраните доказателства по делото, процесната сума не е посочена от И. Сталинов при подаване на декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Липсват доказателства за съхранението на посочените средства, както и данни дали са били налични към 1.01.2017 г. и в какъв размер. Съдът правилно е съобразил, че през 2016 г. РЛ е получавало минимални доходи от трудово правоотношение, като в същото време е извършвало ежемесечни разходи за издръжка на семейството си, с оглед на което е нелогично да се твърди, че цялата сума е била налична към 1.01.2017 г. В тази връзка съдът правилно е потвърдил изводите на данъчните органи, които са определили като начално салдо към 1.01.2017 г. сумата от 5 000 лв. Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са и изводите на съда относно сумата от 38 880 лв. заплатена за лек автомобил "Ауди А7" и отразена в разходната част на паричните потоци за 2015 г. Действително описаната от жалбоподателя фактическа обстановка относно придобиването на процесния автомобил и извършване на бартер с притежаваното от него "Ауди Q7" звучи достоверна, но следва да се споделят изводите на съда, че при определяне стойностите на извършените сделки следва да се кредитират представените по делото нотариално заверени договори за прехвърляне на МПС, а не декларираните обстоятелства от И. Сталинов и разпитаните по делото свидетели. Видно от представената по делото справка от нотариус Р. Богданова освен покупката на автомобила Ауди А7 е отбелязана и продажба извършена от И. Сталинов, но видно от същата автомобила "Ауди Q7" е продаден за сумата от 700 лв. В процесните договори за покупко-продажба, страните не са поемали насрещни задължения, поради което не могат да бъдат потвърдени твърденията на РЛ, че е налице бартер. В дневника за продажби по ЗДДС на "Драгито груп" ЕООД е отразена фактура на стойност 38 880 лв. на името на И. Сталинов, като обстоятелството, че същата не е подписана от него е ирелевантно за спора. Съдът правилно е съобразил, че действителната цена на която е изповядана сделката безспорно се установява и от другите представени материали по делото – писмени обяснения от "Драгито груп" ЕООД, приложената фактура № 5259/4.03.2015 г., банково извлечение за внесена сума по фактура, както и копие от дневника за продажби за данъчен период м. 03.2015 г. Съдът намира за неоснователни и твърденията изложени в касационната жалба относно сумите внесени във "Версай 2017" ЕООД. Възраженията в касационната жалба в тази насока повтарят становища, заявени вече пред първоинстанционния съд. Изложените в тази връзка фактически констатации и правни изводи на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно са определени и дължимите задължителни осигурителни вноски. За целите на задължителното обществено осигуряване, до доказване на противното, укритият облагаем доход следва да се приеме, че е от трудова или приравнена на нея от КСО дейност и формира осигурителен доход в размерите, определени с приложимите материални закони. В съответствие с тях първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че с РА правилно са установени размерите на дължимите ОВ и съответните лихви за забава. Не могат да бъдат споделени доводите, че неправилно при определяне на данъчната основа не са приспаднати нормативно признати разходи в размер на 25 %. Първостепенният съд е направил обоснован извод, че в производството по чл. 122 от ДОПК е неприложима разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ. Дължимо е оставяне в сила на оспореното решение. С оглед изхода на делото на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 312, 92 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение