Решение № 8365 от 30.9.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 от ДОПК във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пи Парфюм ЕООД, подадена чрез адв.Стойков, със служебен адрес: гр.София, ул.Любен Каравелов, 45, ет.1, ап.1 срещу решение 5124/22.07.2019 г. , постановено по адм.д.2009/2019 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Според изложеното в касационната жалба решението е необосновано, неправилно, незаконосъобразно и непълно, в частта, в която е потвърден ревизионен акт Р-22220417008164-091-001/18.07.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1858/30.11.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. София. С атакуваното решение по отношение на Пи Парфюм ЕООД, са установени задължения в размер на 82 869.94 лв. главица и лихви в размер на 17 297.85 лв. по чл.177 от ЗДДС за невнесен данък от Блик И. Илиев ЕООД. Твърденията на касатора са, че мотивите на АССГ са в противоречие с доказателствата по делото и установената в хода на ревизионното производство фактическа обстановка. Неправилно е и позоваването на практиката на СЕС по съединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03 г., тъй като същите не са относими към правния спор. В настоящия случай неправилно е прието, че са налице всички предпоставки, които обуславят възникването на отговорността по чл.177 ЗДДС. Дори да са налице обективните обстоятелства на невнасяне данъка от дружеството в държавния бюджет, не е налице втората група предпоставки - субективните, която е от съществено значение за ангажиране отговорността по чл.177 от ЗДДС. Липсва знание у регистрираното лице по ЗДДС, че данъкът няма да бъде внесен. Това обстоятелство не е доказано от органите по приходите по реда на чл.117-120 ДОПК, така както изисква закона. По делото не са налице каквито и да било доказателства, от които да е видно, че И. Илиев е представлявал Пи Парфюм ЕООД като търговски пълномощник. Разширителното тълкуване на представеното по делото пълномощно е незаконосъобразно. И. Илиев е получавал документи от НАП, които са свързани с дейността на БЛИК-И. Илиев ЕООД, но това обстоятелство не може да бъде тълкувано, така, че от него да следва знание и за всички счетоводни операции на дружеството. Неправилно от съда е възприето като доказателство за знание, обстоятелството че стоките и на двете дружества са се намирали на един и същи адрес. Посочените от АССГ решения на СЕС, са неотносими към поставения за разглеждане правен спор, тъй като са постановени при факти различни от установените в настоящото производство. При изясняване на фактическата обстановка нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство е доказано отклонение от пазарните цени на доставените стоки. Решението на АССГ е непълно, тъй като същият не се е произнесъл по направеното в жалбата искане за прогласяване на нищожност на ревизионния акт. ЗВР, ЗИЗВР и РА са подписани с електронни подписи, чийто сертификат за валидност е изтекъл и следователно подписите не са валидни. Това означава, че ревизията е започнала и приключила с нищожни документи. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, като се реши спора по същество, чрез отмяна на ревизионния акт. Касаторът претендира да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП гр.София, моли да бъде отхвърлена касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Претендира в полза на данъчната администрация да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 531.67 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е допустима, но неоснователна. Правилно, съдът е потвърдил издаденият срещу дружеството ревизионен акт. Правилно, е прието в мотивите на съдебното решение, че са сключени привидни сделки, а ревизираното лице е знаело, че доставчика няма намерение да внесе дължимия ДДС. Неоснователно е и поддържаното твърдение, че издателите на РА не са имали валидни електронни подписи. Видно е, от приложените по делото сертификати, че подписите са със срок на валидност до 14.08.2018 г., а РА е издаден преди тази дата. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка на акта по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил ревизионен акт /РА/ Р-22220417008164-091-001/18.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден изцяло с решение 1858/30.11.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр.София, с който на "Пи Парфюм" ЕООД, по реда на чл. 177, ал. 1 ЗДДС, е определено задължение към бюджета в размер на 82 869.40 лв. главница и лихви в размер на 17 297.85 лв. за невнесен ДДС от доставчика му БЛИК И. Илиев ЕООД. В хода на ревизионното производство е установено, че основаният предмет на дейност на търговското дружество е търговия с парфюмерия, козметика и аксесоари. Установено е, че Пи Парфюм ЕООД е получател по облагаеми доставки с предмет покупка на парфюмерийни продукти за периода от 12.05.2016 г. до 31.05.2017 г. Получателят е отразил в дневниците си процесните доставки, като за м.04.2016 г. фактурите са отразени през м.04.2017 г., а тези издадени през м.06.2016 г. са отразени през м. 05.2017 г. От доказателствата, представени в хода на съдебното производство се установява, че управител и едноличен собственик на капитала на БЛИК-И. Илиев ЕООД до 02.12.2015 г. е И. Илиев. След тази дата собствеността на дружеството е прехвърлена, но И. Илиев е негов пълномощник. Същото лице е и едноличен собственик на капитала и представляващ Пи Парфюм ЕООД. Двете дружества имат един и същи адрес. Стоките предмет на доставките изобщо не са променили местоположението си, като и след документалното прехвърляне на собствеността се намират на адрес: гр.София, [адрес]. За доставките между двете дружества не са регистрирани плащания. Установено е, че Пи Парфюм ЕООД е упражнило право на данъчен кредит по издадените му 50 бр. фактури от БЛИК-И. Илиев ЕООД. Фактурите не са надлежно отразени в счетоводството на РЛ, както и в регистрите по ЗДДС. При тези фактически установявания съдът е приел, че подадената жалба срещу ревизионния акт е процесуално допустима, но неоснователна. Като спорен между страните е посочен единствено въпросът относно наличието на субективния елемент, който е част от фактическия състав за ангажиране отговорността по чл.177 ЗДДС. Съдът е направил анализ на Шеста директива и на чл.177 ЗДДС, както и на три решения на СЕС, които е преценил за относими към поставения за разглеждане правен спор. В чл.205 на Директива2006/112/ЕС е предвидено, че солидарна отговорност по отношение на лице различно от платеца на ДДС, може да бъде предвидена в националното законодателство при конкретно посочени обстоятелства. Обстоятелства при които по българското законодателство следва да бъде ангажирана отговорността на получателя по доставката за невнесения ДДС ясно са изброени в чл.177 на ЗДДС, като целта на уредбата е да бъдат предотвратявани злоупотребите с ДДС. Според решаващият състав на АССГ са изпълнени предпоставките за ангажиране отговорността на Пи Парфюм ЕООД за невнесения данък от неговия доставчик. Органите по приходите по реда на чл.117-120 ДОПК са установили, че се касае за привидни сделки. Освен това дружеството получател по доставката е знаело за намеренията на доставчика си да не внася начисления ДДС по процесните фактури. Обстоятелството, че сделките са привидни е обосновано с това, че и преди и след издаване на фактурите стоките са били на едно и също място. Налице е само документално оформление на сделките. А знанието се приема за налично, тъй като пълномощника на доставчика е едноличен собственик на капитала и представител на получателя по доставката - Пи Парфюм ЕООД. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 177, ал. 1 и 2 ЗДДС - осъществени са доставки на услуги между регистрирани по ЗДДС субекти, начисленият от доставчика ДДС не е внесен; получателят на услугата е упражнил право на пълен данъчен кредит, като е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Според мотивите на съдебния акт е налице информираност от страна на управителя на Пи Парфюм ЕООД, относно финансовото състояние, както на дружеството получател, така и на дружеството доставчик. Наясно е бил и с обстоятелството, че задължението няма да бъде платено. Въз основа на горното е прието, че издадения РА по реда на чл.177 ЗДДС срещу Пи Парфюм ЕООД не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна и е отхвърлил подадената от дружеството жалба. Решението е правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния закон правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда, в съответствие с правилата на логическото мислене и при съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си възраженията на жалбоподателя и обосновано ги е отхвърлил. При извършената проверка на РА, АССГ не е изложил мотиви относно наведените, с нарочна молба от процесуалния представител на ревизираното лице, твърдения за неговата нищожност, но след като е разгледал спора по същество това означава, че е приел издаденият РА за валиден. Пропускът на първоинстанционния съд да изложи изрични мотиви в този смисъл не е самостоятелно основание решението му да бъде отменено като неправилно. Твърденията на касатора относно полагане на ел.подпис, след изтичане на неговата валидност не съответстват на вписаното в сертификатите приложени от данъчната администрация. Вярно е, че към момента на разпечатването на информацията относно сертификатите, при комплектоване на преписката има отбелязване, че валидността на електронния подпис е изтекла. В същото това писмено доказателство, прието по надлежния ред по делото и на хартиен, и на електронен носител е посочено, че срокът на валидност на електронния подпис на Р. Байрактарова /за чийто подпис се твърди, че е невалиден/ е от 14.08.2017 г. до 14.08.2018 г. За всеки от документите, за които касаторът твърди, че са подписани с невалиден подпис изрично е посочено кога е положен ел.подпис - 27.11.2017 г.; 13.03.2018 г. и 18.07.2018 г. Датите се включват в периода, за който електронният подпис на длъжностното лице е бил валиден. Ето защо, не са налице основания да бъдат възприети доводите на касатора, че се касае за невалидно проведено ревизионно производство, което е започнало въз основа на нищожни ЗВР и е приключило с ненадлежно подписан ревизионен акт. Неоснователни са и останалите твърдения послужили за обжалване на постановеното съдебно решение. Правилно АССГ е посочил, че във връзка с ангажиране на солидарната отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС спорно между страните по делото е наличието на кумулативно необходимата предпоставка по чл. 177, ал. 2, вр. ал. 3 от ЗДДС - отговорността се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган в ревизионното производство. От доказателствата по делото се установява, че едно и също лице е било търговски пълномощник на доставчика БЛИК-И. Илиев ЕООД от една страна, както и представляващ, и управител на получателя по доставката Пи парфюм ЕООД. Подписвало е и подавало справките декларации и на двете дружества по ЗДДС. Получавало е и документи от името и за сметка на доставчика в неговото ревизионно производство. Изложеното по-горе, преценено в съвкупност, обосновава извод, възприет и от приходните органи, че действителните в конкретния казус отношения между двете търговски дружества надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставката, което съгласно и трайната практика на ВАС по сходни дела мотивира доказано наличие на предварително знание за ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. По делото са събрани доказателства, според които правилно органите по приходите са приели, че се установяват взаимовръзки между двете дружества, с оглед на които може да се обоснове извод за наличие на знание в ревизираното лице, че данъкът по доставките няма да бъде платен от третото лице. Неоснователно е твърдението, че наличието на търговско пълномощно не означава, че непременно у пълномощника е имало знание за намерението да не се плати данък или за задълженията на дружеството. Това би било вярно, ако не бе установена връзка между юридическите лица, която оборва тези твърдения. От съдържанието на търговското пълномощно е видно, че съгласно т.1 от текста И. Илиев, в качеството си на пълномощник може да представлява дружеството и да го ангажира с подписа си навсякъде където е необходимо по въпроси свързани с търговските дела. В т.10 от същото пълномощно изрично е посочено, че пълномощникът може да взема решения по всякакви въпроси свързани с: " придобиване и/или продажба на активи на дружеството, свързани със сключване на договори с търговски дружества и физически лица по повод осъществяваната търговска дейност от дружеството, свързани с увеличаване или намаляване на капитала на дружеството, участие на дружеството в други дружества, изменение и допълнение на устава на дружеството, решения свързани с даването на съгласие за прехвърляне на дружествени дялове на нови членове, придобиване на дялове/акции от други дружества и всякакви решения, необходими във връзка с участието на дружеството в други местни или чуждестранни юридически лица; вземане на решения свързани с приемане на годишния отчет и баланса, разпределение на печалбата на търговското дружество, решения свързани с избор на управител, определяне на възнаграждението му и освобождаването му от отговорност, с допълнителни парични вноски, с прекратяване и ликвидация на дружеството". Всичко изброено до тук не е само обикновено търговско представителство, така както твърди касаторът. Безспорно е установено обстоятелството, че И. Илиев е действал от името и на БЛИК-И. Илиева ЕООД и на Пи Парфюм ЕООД още в хода на ревизионното производство, по реда на чл.117-120 ДОПК, каквото е изискването на чл.177, ал.2 от ЗДДС. Представения по делото протокол, с който пълномощното е оттеглено на 11.02.2016 г. от собственика на БЛИК-И. Илиев ЕООД е частен документ, който няма достоверна дата. Вярно е, че не се изисква нотариална форма, за да бъде оттеглено търговското пълномощно, но поради липсата на такава заверка не може да бъде надлежно установено, че това е коректната дата на оттеглянето. От събраните в хода на съдебното производство доказателства е видно, че и след тази дата И. Илиев е действал от името и за сметка на доставчика, като е подавал справки декларации, представлявал е дружеството в хода на ревизионното производство и не е възразявал пред компетентните органи, че вече не е пълномощник. Ето защо, правилно АССГ не е ценил приложения протокол от 11.02.2016 г. като доказателство, което опровергава констатациите на органите по приходите, че И. Илиев е действал от името на двете дружества и е имал знанието, което обосновава ангажиране на отговорността на Пи Парфюм ЕООД по реда на чл.177 от ЗДДС. Решения на СЕС, посочени в мотивите на обжалваното съдебно решение са свързани с настоящия правен спор и правилно са обсъдени от съдебния състав. Същите са относими към въпросите относно ангажиране на солидарната отговорност на получателя по доставката и определят нейния обхват. Неоснователно е твърдението на касатора в обратен смисъл, което се поддържа. В заключение така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Изводите на решаващия съд са в съответствие и с даденото задължително тълкуване с Тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. на ВАС и Решение от 20 май 2021 г. по дело С-4/20 на Съда на ЕС. При този изход на спора и направеното искане на ответника да му бъдат присъдени разноски, такива се дължат на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед материалния интерес по делото на ответника се следва да се присъдят разноски в размер на 3531.67 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,