Решение № 16097 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2013 г.

Решение № 16097 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от директора на РЗОК - Велико Търново, чрез адв. Аня Минчева, срещу решение № 514 от 11.10.2012 г. по адм. д. № 1060/2011 г. на Административен съд Велико Търново с доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, а исковата молба съответно отхвърлена. Претендират се направените разноски по делото. Ответната страна - "Теоника" ЕООД, чрез адв. В. Пандов, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, на основание чл. 204 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Националната здравно осигурителна каса - София е осъдена да плати на "Теоника" ЕООД, гр. Велико Търново сумата от 79 298,71 лв. представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 26.10.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 26 496.61 лв. представляващи лихва за закъснение в периода от 1.02.2008 г. до предявяването на иска на 26.10.2011 г. Въз основа на събраните доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи, че в случая са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на НЗОК - незаконосъобразен акт, издаден по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, от който са настъпили вреди и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. По същество с касационната жалба на процесуалния представител на НЗОК се правят същите възражения, каквито са направени и пред решаващия съд, а именно: за недоказаност на стойността на пропуснатото увеличение на имуществото на ответника в резултат на отменения акт, както и че вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. Съдът от първата инстанция е обсъдил подробно тези възражения и въз основа на нормативната уредба е дал правилен отговор, че възраженията са неоснователни. По делото безспорно е доказано, че "Теоника" ЕООД е претърпяло вреди във връзка с незаконосъобразен административен акт - Указание за работа с лекарствен списък, в сила от 1.02.2008 г., изразяващи се в пропуснати ползи, а именно: пропусната възможност да се увеличи имуществото на търговеца. В решението е посочено, че ако указанията не са действали за периода, праводателят на ищеца - "Алтеа" ЕООД, би следвало да продава съответните лекарства по реда на НУПРРРЦЛП, от където правилно е изведен изводът, че е налице един нормативно определен ред, който, ако не е действал, ищецът, ответник в настоящото производство би реализирал по-големи печалби от действително реализираните. Безспорно е, че са налице както пропуснати ползи за "Теоника" ЕООД, изразяващи се в разликата между печалбата, която би реализирал търговецът и печалбата, която реално е реализирал, така и причинно-следствена връзка между административният акт и тях, именно поради факта, че на практика тези пропуснати ползи се дължат единствено на приемането на този незаконосъобразен административен акт, с който търговецът се е съобразявал при продажбата на лекарствата. Поради и което правилно размерът на вредите за процесния период е установен от заключението на вещото лице от съдебно - икономическата експертиза. Настоящият състав счита за редно да отбележи, че ответната страна в настоящото производство при сключването на договора с НЗОК е била длъжна да съобрази волята си с Указание за работа с лекарствен списък, в сила от 1.02.2008 г., поради и което в случая не може да се говори за чисти договорни взаимоотношения, основаващи се на ЗЗД. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт, както и съответно позоваването им на ТР № 3/22.04.2004 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В случая посоченото тълкувателното решение е приложимо, но не по начина, тълкуван от процесуалния представител на НЗОК. Съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС по ТД № 3/2004 г., обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ дава право на физическите и юридическите лица да претендират обезщетение за вреди, причинени от действието - в периода между влизане в сила до отмяната на незаконосъобразен подзаконов нормативен акт. Субективното им право на обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ възниква от момента на причиняване на вредата от незаконосъобразния административен акт, но искът се предявява след отмяната на акта по съответния ред, в съответствие с правилото на чл. 204, ал. 1 от АПК. Решаващият съд е дал подробна аргументация в тази насока, като същата се подкрепя от настоящата инстанция и съответно последната не счита за нужно да я приповтаря. Неоснователно се явява и възражението на касатора, че през процесния период от 1.2.2008 г. до 31.5.2009 г. не е съществувал приложен нормативно установен ред за ценообразуването на заплащаните напълно или частично от бюджета на НЗОК лекарствени продукти, поради което и изчисленията на вещото лице съответно не почивали на някакво правно основание. Напротив, през цитирания период цените на заплащаните с публични средства лекарствени продукти са били регулирани от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и от Наредбата за условията, правилата и реда за регулирането на цените на лекарствените продукти от 3.12.2007 г. (отменена). В случая при изготвянето на съдебно-икономическата експертиза вещото лице се е ръководило именно както от тези разпоредби, така и от Регистъра на цените на лекарствените продукти, които са били включвани в позитивния лекарствен списък съгласно чл. 24, т. 1 от Наредбата, от Лекарствения списък на НЗОК (в сила от 1.02.2008 г.) и финансовите отчети за дължима сума от възложителя - РЗОК Велико Търново. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат, а ответната страна не е направила такова искане, поради което и на нея не следва да се присъждат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,