Решение № 9623 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2009 г.

Решение № 9623 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и горите чрез неговия представител срещу решение № 80/9.10.2008 г. по адм. д. № 107/2007 г. на Административен съд гр. Габрово. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба "Ножаров" АД гр. Габрово в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Ножаров" АД гр. Габрово срещу заповед № РД-18-19/18.05.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за част от землището на гр. Габрово, определена от бившите землища Априлово, Етъра, Палаузово и Топлеш, включваща и селата Руйковци, Стойковци и Тодоровци, община Габрово, област Габрово. Твърдението в жалбата е неправилно отразена югозападна граница на имота на жалбоподателя в сравнение с призната площ от 7 900 кв. м. по нотариален акт № 1/2007 г. на нотариус с район на действие гр. Габрово. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. Касационната жалба е основателна при следните съображения: Съдът не е установил релевантните за спора факти, поради което настоящата инстанция не може да провери правилността на решението с оглед приложението на материалния закон при следните съображения: На първо място съдът не е установил по какъв начин е извършено заснемането на процесния имот в посочените в оспорената заповед граници и площ - дали кадастралната карта в тази й част е създадена съобразно заснетото на място съществуващо положение или по друг начин. В този смисъл първоинстанционният съд се е заловил да установи, че има разлика в нанесената площ на имота и тази по представения нот. акт № 1/22.07.2007 г. на нотариус с район на действие гр. Габрово. Поради това е приел, че югозападната граница на имота е неправилно нанесена, вследствие на което площта е намалена. Съдът изобщо не е изследвал начина на отразяване на имотите в кадастралната карта съобразно приетите по чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри приоритети при заснемане. Направил е извод, че непоставянето на трайни знаци върху имота не е пречка за привеждане на кадастъра в съответствие с действителното положение на имота и обема на правото на собственост. Този извод е незаконосъобразен. В този аспект следва да се изтъкне, че в случая не се касае до "кадастър ", чието съдържание е описано в чл. 2 ЗКИР, а до кадастрална карта по смисъла на чл. 29 ЗКИР. Редът за отразяване на имотите в кадастралната карта е отразен приетите по чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри приоритетно. Поради това не може да бъде предмет на отразяване на кадастралната карта чрез нанесена граница площ на имот, за която собственикът се легитимира с акт, издаден след постановяване на оспорения административен акт. При преценката на заповед за одобряване на кадастрална карта релевантен е начинът на отразяване границите на имота съобразно разпоредбата на чл. 14 от Наредбата. Съдът без подкрепа от доказателствата по делото е приел, че в случая следва да имат приоритет данните от карти, планове и регистри по смисъла на чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР, което обаче не е ред за заснемане съобразно приоритетно изброения такъв по чл. 14 от Наредбата, а посочване на източниците на данни. Освен това липсват доказателства на какъв удостоверяващ правото на собственост акт се основава записването в кадастралния план спрямо жалбоподателя пред първата инстанция, след като легитимацията му за собственост в по-късен момент. От съда не е изследвано попада ли така отразеният имот в контактната зона по смисъла на чл. 47 от цитираната Наредба. В този аспект съдът не е установил има ли покриване на територии по така направената кадастрална карта или границата на имота е ограничена до урбанизираната територия, засяга ли имотът влязла в сила карта на възстановена собственост. По същество съдът е разрешил спор за собственост в полза на "Ножаров" АД гр. Габрово, признавайки му собственически права и ревизирайки влязъл в сила акт досежно картата за възстановена собственост, което е недопустимо. В случая обаче спорът е за съществуващите към момента на създаване на кадастралната карта права, дали са били материализирани в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право, как те са били заснети и отразени. Поради неустановените факти решението следва да бъде отменено и делото върнато на същия за ново разглеждане на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение