Решение № 11935 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3257/2015 г.

ВАСVII отделение11.11.2015 г.докладчик Мирослава Керимова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 160 от 12.01.2015 г., постановено по адм. дело № 11074/2014 г. по описа на Административен съд София град и вместо него постанови: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Пикадили" АД срещу заповед № 616 от 16.09.2014 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите. ОСЪЖДА "Пикадили" АД със седалище и адрес на управление гр. София, район Надежда, ул. "История Славянобългарска" № 21 да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата 300 (триста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11935 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3257/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите срещу решение № 160/12.01.2015 г. по административно дело № 11074/2014 г. по описа на Административен съд София град. Въвеждат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост. Според касатора, съдът неправилно е кредитирал възражението на "Пикадили" АД за допусната техническа грешка в изписването на грамажа на продаваните процесни стоки. Същото било недоказано и имало характер на защитна версия, като се отчете и факта, че надписването на грамажа било единствено в полза на търговеца. Последното мотивирало купувача да вземе търговско решение при изгодни условия /по-голям грамаж/, което същият не би взел без използването на тази търговска практика. Твърди, че невярната информация върху етикетите на стоките в частта относно грамажа на същите /в ущърб на потребителя/ следва да се тълкува като подвеждаща и осъществява състав на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика. Съдът неправилно отменил акта за налагане на принудителна административна мярка на дружеството - търговец, позовавайки се на твърдението на същия, че тази практика е преустановена преди издаване на заповедта. Твърди, че наложената ПАМ има не само преустановителен, но и превантивен характер, който не е зачетен от съда. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Пикадили" АД срещу заповед № 616/16.09.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, а при условията на евентуалност - делото да се върне за ново разглеждане на друг съдебен състав на АССГ. Ответникът по касационната жалба, "Пикадили" АД, чрез адв. Стоянова оспорва същата. В писмен отговор заявява, че фактът на преустановяване на нарушението към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ не бил оспорен от органа в хода на съдебното производство. Били представени и четири броя етикети, отразяващи коректно грамажа на стоките - обект на проверка от комисията. Касаело се за техническа грешка, която била отстранена веднага след констатирането й от органа при проверката. Наложената преустановителна мярка в случая била лишена от предмет и цел, поради което и правилно била отменена от съда. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд, намира същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "Пикадили" АД срещу заповед № 616/16.09.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Със същата, на "Пикадили" АД се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: предоставяне на невярна и подвеждаща информация /включително в търговския обект на етикета на стоките водорасли за супи HOUSE OF ASIA и суши меню BLU DRAGON / относно грамажа на предлаганите продукти, в нарушение на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите. В хода на производството пред АССГ по безспорен начин се установява, че КЗП е извършила проверка в магазин "Пикадили", за което бил съставен констативен протокол № 0150964. Установено било, че на щанд "Екзотик" се предлагат за продажба сушени листа от водорасли, като търговецът е поставил пред тях етикет с информация "HOUSE OF ASIA, водорасли за суши 30 гр., 3.85 лв, баркод, код 362139." Върху описания продукт и производителят, и дистрибуторът De Care /Полша/ са отбелязали нето тегло 14 гр. Търговецът предлага за продажба също и меню за суши, като е поставил в непосредствена близост до него свой етикет и е посочил различен грамаж от този, даден от производителя и дистрибутора на стоката, както следва: "Суши меню BLU DRAGON - 325 гр., 1 комплект, баркод, код 069971, 19.45 лв. " Грамажът, посочен от производителя и дистрибутора "Еуросток Дистрибюшън" ЕООД е нето 315 гр. На 21.07.2014 г. "Пикадили" АД представя писмено становище, съгласно което се касае за технически грешки. Въз основа на констатацията и като отхвърля възражението на дружеството, председателят на Комисията за защита на потребителите с обжалваната заповед налага процесната ПАМ. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че при издаването й е допуснато нарушение на административно производствените правила и неправилно е приложен материалния закон. Административният орган не бил извършил допълнителна проверка дали предоставянето на погрешна информация "поради техническа грешка", относно грамажа на продуктите е било преустановено преди издаване на заповедта. Според съда, това представлявало нарушение на чл. 35 АПК - за издаване на индивидуалния административен акт след изясняване на всички факти и обстоятелства. Съдът приема факта на преустановяване на нарушението към датата на издаване на заповедта за доказан, предвид липса на доказателства в другата насока. Прави извод, че издаването на заповедта след преустановяването предоставянето на невярната информация, я прави без предмет, тъй като няма какво да бъде изпълнено. Изводите на първоинстанционния съд не се споделят от касационната инстанция: По наведените възражения за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения, съдът приема същите за неоснователни. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът е събрал относими, допустими и необходими за установяване на фактите по спора доказателства, въз основа на които е установил фактическа обстановка, която като цяло се споделя от касационната инстанция. Настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Вмененото на дружеството нарушение е с правна квалификация чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите. Изписаните в заповедта факти субсумират състава на нарушението, както следва: 1. Налице е търговска практика, свързана с предлагането на стоки; 2. Тази търговска практика съдържа невярна информация, която е подвеждаща; 3. Търговската практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел, без използването на търговската практика. Касационната инстанция не споделя извода на АССГ, че като не е доказал съществуването на нарушението към датата на издаване на заповедта, органът е постановил незаконосъобразен административен акт. Нарушението е констатирано надлежно в съставен констативен протокол от проверка на място и по документи. Същото е осъществено от лицето, на което е наложена ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена по надлежен ред нелоялна търговска практика. Същата по отношение на търговеца "Пикадили" АД е установена надлежно. При констатирано от проверяващите органи разминаване между обявения от търговеца грамаж на продаваните стоки и този даден от производителя и дистрибутора на стоката, в тежест на търговеца е да докаже на какво се дължи същото. Направеното възражение за техническа грешка се явява недоказано, поради което остава с характер на защитна версия. Неправилно АССГ е приел, че органът е следвало да извърши последващи проверки с оглед твърдението на дружеството за техническа грешка, както и с оглед на твърдението на същото за преустановяване на нарушението. Нарушението е констатирано на щанд на магазина, предмет на проверка към датата на проверката. Констатирането на същото е достатъчно основание за налагането на ПАМ от страна на председателя на КЗП. Последващите проверки биха били от значение при установяване изпълнението на наложената ПАМ, но са ирелевантни към случая. Наложената ПАМ има основно превантивен характер. С нея се забранява на "Пикадили" АД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. Целта е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. ПАМ е средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, ПАМ се прилага чрез забрана да се прилага нелоялната заблуждаваща търговска практика за в бъдеще. Ако деянието не е преустановено, наложената ПАМ ще има и преустановително действие. Преустановяването на деянието от отговорното лице обаче не следва да се приема като лишаващо наложената ПАМ от предмет, тъй като по този начин се пропуска превантивното действие на мярката. Настоящата инстанция счита, че процесната ПАМ има двуяка функция - както да преустанови извършването на конкретна нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата практика. Т. е. наложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Именно поради това в оспорения индивидуален административен акт не е посочено, че практиката е забранена за прилагане за определен период. Логично административният орган не е посочил никакъв период от време на забрана за приложение на установената порочна търговска практика. Записаното в заповедта "да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика" следва да се разбира в смисъл ответникът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. Противното, а именно: ограничението на забраната единствено до определен времеви период /към момента на издаване на заповедта/, би било в противоречие с целта на закона да се осигури защита на икономическите интереси на потребителя при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба. В контекста на изложеното, необоснован и в несъответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗЗП е изводът на съда, че към датата на издаване на заповедта, същата е лишена от предмет, поради несъществуваща като преустановена порочна търговска практика. Като е отменил обжалваната заповед, първоинстационният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по съществото на спора, с което жалбата срещу заповед № 616 от 16.09.2014 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, бъде отхвърлена като неоснователна. Цитираното от съда решение по адм. дело № 11624/2011 г. по описа на ВАС, седмо отделение, не е задължителна за съда практика, предвид разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт и при положение, че настоящият състав не приема изложените в него съображения и правни изводи, не е длъжен да се съобрази с него. От друга страна, видът и характерът на мярката, както и реализирането на състава на нарушението следва да се преценява във всеки конкретен случай според фактите. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на касатора се дължат съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

Цитирани разпоредби

5