Решение № 7546 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7544/2018 г.

Решение № 7546 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7544/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на 1) С. З., чрез адв. Георгиева, 2) П. Г., Б. В., Д. С., Г. С. и Н. С., чрез адв. Стоименов, 3) М. Д. и П. Д., чрез адв. Арнаудов, 4) Р. С. и Н. С., чрез адв. Панайотова, и 5) Н. С., чрез адв. Панайотова, срещу Решение № 1296/28.02.2018 г. на Административен съд – С.-град по адм. дело № 893/2016 г., с което са отхвърлени жалбите им против Решение № 342 по Протокол № 83 от 11.06.2015 г. на Столичния общински съвет, одобряващо Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за преструктуриране на "Н. - 4 част", район "Н. " – СО, в частта относно ПИ № № 420, 421, 427, 428, 429 и 434 от кв. 278 на м. "Н. - 4 част".

Ответникът – Столичният общински съвет, чрез отдел "Правен", Направление "Архитектура и градоустройство", представляван от юрк. Анастасова, оспорва жалбите. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

П. Д. и М. Д., чрез процесуалния им представител адв. Арнаудов, поддържат становище за основателност на жалбите на останалите касатори.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите.

Касационните жалби са допустими, но неоснователни.

1. Изводът на административния съд, че с оглед нормата на чл. 15, ал. 1 ЗУТ одобреният план има характера на такъв по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, е неправилен, а свързаното с него изследване дали регулацията за имотите в обхвата на оспорването е приложена не е било необходимо.

Планът по чл. 16, ал. 1 ЗУТ има отчуждително действие (вж. ал. 5 на текста) и се отнася до цели територии, които или въобще не са урегулирани, или първата регулация за тях не е приложена. Приетият с решението на СОС план е такъв по чл. 110, ал. 4 вр. чл. 22 ЗУТ, т. е. за преструктуриране на жилищен комплекс, не притежава отчуждително действие (вж. чл. 205 ЗУТ) и по хипотеза предполага предходна регулация; дали тя е приложена по смисъла на § 22 ЗРЗУТ е без значение – достатъчно е, че заповедите съответно от 1961 г. и 2001 г., с които е одобрена, са влезли в сила, а за да се изключи действието им е било нужно изменение на неприложените планове – арг. чл. 208 вр. чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Затова касационните доводи, черпени от дължимостта на установявания относно статуса на имотите преди влизане в сила на последната регулация, са неотносими към предпоставките и предмета на конкретния устройствен план.

1. Неоснователно е възражението на касаторите, до което се свежда същността на оспорването на ПУП, изразяващо несъгласие собствените им имоти да бъдат отчуждени и придадени към УПИ, в чийто граници се включват.

а. Съдебно-техническата експертиза е констатирала, че с решението на СОС отреждането за имотите на оспорващите, попадащи в УПИ I – "за училище", кв. 278 на местността, по предходните планове от 1961 г. и 2001 г. се препотвърждава. С други думи, за имотите не е налице ново предвиждане, което да обуслови на самостоятелно основание проверка за законосъобразно предприета промяна в предназначението им, още повече, че по утвърдения с новия ПУП и притежаван от тях до този момент регулационен статус не е установено противоречие с действащия ОУП на СО (чл. 103, ал. 4 ЗУТ).

б. Съобразяването със старите планове, по които не са реализирани отчуждителни мероприятия за разширяване на прилежащата територия на училището (чиято съществуваща сграда е запазена и с атакувания ПУП), сочи, че стоящият зад общинската нужда интерес от отреждането на УПИ не е отпаднал. Обсъждането наново на този въпрос е равнозначно на новиране на проверката за правомерността на регулация, определена с влезли в сила административни актове, без титулярите на имотите да са упражнили успешно правата си по чл. 208 ЗУТ, респ. при липсата на окончателен съдебен акт, разрешаващ спор по съществуването им.

1. Правилно съдът е отрекъл основателността на тезата за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.

а. В областта на устройственото планиране общото задължение на административния орган по чл. 6, ал. 4 АПК да избере осъществимата най-икономично и благоприятна за държавата и обществото възможност намира конкретен израз в принципа по чл. 108, ал. 5 ЗУТ за икономичност и целесъобразно устройство на УПИ и на кварталите.

б. Техническата експертиза не е отрекла възможността предвижданията на ПУП да представляват икономически най-обоснования и благоприятен вариант, дори и единствено възможния, а коментираната от вещото лице информация относно дейността на училището не предпоставя априорен извод, че предвижданията за него са икономично необосновани (вж. отговора на задача № 3 от основното заключение).

в. Доколкото ПУП е за преструктуриране на жилищен комплекс (с дефиницията по § 5, т. 24 ДРЗУТ), оценката дали предвижданията му са пропорционални следва да е подчинена на съотнасянето на обществения интерес от реализирането на определена концепция за цялостното развитие на района към степента на неминуемо засягане на правата на собствениците на имоти от обхвата му. Този интерес в случая е противопоставим на частния. Конкуриращи варианти на възприетото от общинския съвет решение за устройване на имотите без да се налага тяхното отчуждаване не са категорично аргументирани. Очертаните от експерта варианти са теоретични и предполагат изпълнението на други условия (обсъдени в отговора на последния въпрос от допълнителната СТЕ), което пък поставя под съмнение съответствието им с изискванията по чл. 108, ал. 5 ЗУТ.

г. Неблагоприятното въздействие на ПУП върху правната сфера на касаторите при евентуално последващо отчуждаване на имотите им е допустима от чл. 17, ал. 5 КРБ възможност при предпоставката на предварително и равностойно обезщетение. В случай, че отчуждителните процедури не започнат или определеното обезщетение не бъде изплатено в предвидените от закона срокове, собствениците притежават правата по чл. 208, ал. 1 ЗУТ и чл. 29, ал. 6 ЗОС.

1. Доводите в касационните жалби относно допуснати съществени административно-производствени нарушения при одобряването на ПУП, както и по повод на (не)отразяването в проекта на разрешените строежи (чл. 125, ал. 5 ЗУТ), дублират и заявените пред първата инстанция. Мотивите на първоинстанционния съд, с които основателността им е отречена, се споделят и от касационната инстанция. Препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и изключва необходимостта от повторно обсъждане на тези оплаквания.

1. Откритите от вещото лице пропуски в техническата документация – липса на планове за вертикално планиране и опорен план, конкретна информация за учебните планове и зони на училището, данни за направени геоложки и хидроложки проучвания за територията и др., не представляват съществени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Обективно те нито пораждат вероятност съдържанието на взетото от колективния орган решение да е различно, нито рефлектират върху индивидуализацията на градоустройствените предвиждания, особено при факта на запазване на устройството на имотите по предходната регулация. Освен това те са и неотносими към законосъобразността на самото отреждане за имотите, на чието оспорване са основани жалбите.

1. Противно на твърдяното нарушение на процесуалния закон поради немотивираност на съдебното решение, то притежава дължимото според чл. 172 а, ал. 2 АПК съдържание. Казуистично изложени са становищата на оспорващите, изяснени са релевантните за спора факти и спрямо тях са формирани правните изводи на съда, позволяващи възприемането на съображенията за отхвърляне на жалбите. Несъгласието на касаторите с мотивите не е тъждествено на наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. След като не се е отразило на правилността на решението, необсъждането на част от множеството доводи на страните или на констатациите на експертизата също не може да се квалифицира като съществен отменителен порок от процесуално естество.

Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение.

При неоснователността на касационните жалби в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение - чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, в минималния му размер от 100 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение