Решение № 13190 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7073/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Националния орган (НО) по Програма Интеррег V-A Гърция - България 2014-2020, подадена чрез пълномощник, против решение 2566 от 17.04.2024 г. по адм. д. 2054/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово решение РД-02-14-1/03.01.2023 г. за определяне на финансова корекция на Национален институт по хидрология и метеорология (НИХМ). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за липса на сочените нарушения и твърди, че органът правилно и обосновано е заключил, че нередността се отнася до прилагане на незаконосъобразна методика за оценка, като не е постигнато минимално ниво на конкуренция при подадена само една оферта. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на НИМХ бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна такива.

Ответникът Национален институт по хидрология и метеорология, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноските по делото.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на материалния закон.

Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция - България 2014-2020 г.. В изпълнение на договора НИХМ е провел публично състезание за възлагане на обществена поръчка с предмет Закупуване на постоянен лиценз за софтуерен пакет за числено моделиране и прогнозиране на оттока и водните нива в реките и е сключил договор с изпълнителя ДХИ Унгария ЕООД. Във връзка с регистриран сигнал за нередност НО е извършил проверка на проведената процедура, бенефициерът е уведомен за констатациите и му е дадена възможност за възражения.

С оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-14-1/ 03.01.2023 г. ръководителят на НО е приел, че бенефициерът е формирал незаконосъобразна Методика за определяне на комплексна оценка на офертите в нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 70, ал. 2, т. 3, ал. 6 и ал. 7 ЗОП по следните съображения:

1. по показателя П1 Срок за доставка, инсталиране, калибриране, тестване и провеждане на обучение е определен единствено максимален срок, а по показателя П3 Срок за отдалечена поддръжка е определен единствено минимум. Според органа са въведени неясни параметри за показателите за оценка в нарушение на чл. 70, ал. 6, изр. трето ЗОП.

2. възложителят е избрал критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена в съотношение качество с тежест 75 пункта и цена с тежест 25 пункта. Издателят на акта е приел, че бенефициерът е дал превес на качествените показатели за сметка на ценовия показател, като по този начин не се обосновава оптималност на заложеното съотношение в нарушение на принципите на икономичност и ефективност. Посочил е, че критерият за възлагане е в нарушение на чл. 70, ал. 2, т. 3 и ал. 7 ЗОП.

Ръководителят на НО е квалифицирал нарушението като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год.) (Наредбата), за която е определил финансова корекция 10 % върху стойността на допустимите разходи по сключения договор с изпълнителя.

Съдът е разгледал фактическите установявания и анализирал правните изводи на органа. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл.73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма и в изпълнение на чл. 73, ал. 2 от същия закон. Мотивирал е извод за липса на соченото от органа нарушение, съответно за нередност, за която да бъде определена финансова корекция. По отношение твърдението за липса на оптималност на заложеното съотношение между критериите за възлагане качество и цена в нарушение на принципите на икономичност и ефективност съдът е приел, че нито в ЗОП,, нито в ППЗОП съществува правило, което да определя каква трябва да е изискуемата или дори препоръчителна пропорция между качеството и цената при оценката на офертите. Обосновал се е, че определеното съотношение не е в нарушение на конкретни законови разпоредби и принципите на ЗОП. По отношение констатацията за въведени неясни параметри за показателите за оценка във връзка със срока е приел, че липсата на дефинирани минимум и максимум на предложенията, оценявани по показател П1 и П3 не нарушава правилото на чл. 70, ал. 6, изр. 3 ЗОП както в настоящата й редакция, така и в ред. ДВ бр. 102/2019 г., в сила от 01.01.2020 г. С тези мотиви е отменил атакуваното решение на ръководителя на НО като незаконосъобразно.

Решението е правилно като краен резултат.

Правилен е първоинстанционният извод, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила.

По делото не е спорно, че в методиката за оценка на офертите се съдържат пет показателя, като показателя П1 Срок за доставка, инсталиране, калибриране, тестване и провеждане на обучение и показателя П3 Срок за отдалечена поддръжка са обвързани със срок. Срокът се съдържа в Техническата спецификация: 1. срок за изпълнение на дейностите по доставка, инсталиране, извършване на настройка и калибриране, тестване и провеждане на обучителен курс за служители на възложителя, който не следва да бъде по-дълъг от 90 календарни дни от сключване на договора; 2. Срок за отдалечена поддръжка - най-малко 80 астрономически часа за поне 6 месеца, считано от внедряване на софтуерния пакет.

Органът е направил констатация за неяснота на посочените параметри, без да изложи конкретни аргументи в какво се изразява същата. Така поставените от възложителя условия не предполагат неяснота, възложителят ясно е поставил максимален или минимален параметър, като ориентир за минималния срок по П1 и за максималния по П3 е този, предложен от конкуренцията. На следващо място, разпоредбата на чл. 70, ал. 6 ЗОП (ДВ бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) допуска определянето на минимални и/или максимални граници на показателите свързани със срок, като изискването не е кумулативно. Съответно, достатъчно е възложителят да определи една от двете граници, за да е съобразено поставено от закона условие.

По отношение констатацията за превес на качествените показатели над количествените органът сам е посочил, че изискването на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП е спазено, но едновременно с това е направил констатация за нейното нарушаване. Според визираната норма обществените поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта, която в хипотезата на т. 3 се определя по критерия за възлагане оптимално съотношение качество/цена. От една страна, действително в хипотезата на сочената като нарушена разпоредба не се съдържа изискване за конкретно съотношение, поради което поставеното такова от страна на възложителя - качество с тежест 75 пункта и цена с тежест 25 пункта не съставлява нарушение на нормативните изисквания. От друга, ръководителят на НО твърди, че избраният критерий за възлагане с оглед поставените параметри е в нарушение на принципите на икономичност и ефикасност, без да изложи конкретни мотиви за тяхното нарушаване, както и да подведе същите към съответната им правна норма. Също така, органът е посочил като нарушена и разпоредбата на чл. 70, ал. 7 ЗОП, която съдържа три самостоятелни хипотези. Тази констатация е направена без да са изложени точни и ясни мотиви коя законова хипотеза е нарушена и в какво се изразява нейното неспазване.

Видно от изложеното1 мотивите на административния орган са неясни и вътрешно противоречиви, изложените обстоятелства не са подведени към съответните им правни норми, като по този начин се възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност на административния акт. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Като не е сторил това, органът е постановил незаконосъобразен акт. В този смисъл е правилен първоинстанционният извод за материална незаконосъобразност на акта.

Предвид изложеното, като е отменил оспореното решение на ръководителя на НО, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на НИХМ следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, Върховният административен съд