Решение № 7911 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2012 г.

Решение № 7911 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Максим Мончо Бехар срещу решение № 4041/13.07.2012 г. по адм. дело № 4336/2012 г. на Административен съд София - град. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна. Ответната страна - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) в писмен отговор по касационната жалба счита същата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите, развити в касационната жалба, констатира, че тя е подадена от надлежна стара в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Максим Мончо Бехар срещу решение № 332 от 20.03.2012 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят изпълнява публична дейност съгласно чл. 3, ал. 2, т. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА), тъй като видно от списъка на ръководителите и членовете на Централния израилтянски духовен съвет от 22.12.2006 г., лицето е негов чл. от 2003 г. до 2011 г. Приел е също така, че решението на Комисията съдържа данните по чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, подписано е от всички присъствали на заседанието членове, при наличие на изискуемия кворум, с посочено правно основание за издаване на решението. Отбелязано е, че в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност - без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителни основания. Законосъобразността на решението на комисията, с което се установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, предпоставя кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: лицето да е от категорията лица, посочени в чл. 26 във връзка с чл. 3, и по отношение на него да съществуват доказателства за наличие на дейност като агент. Основният спорен въпрос по делото е може ли при наличните доказателства да се приеме, че жалбоподателят има "наличие на дейност" като агент, каквито са възраженията на касатора. В чл. 25, т. 3 от закона са изброени документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Редакцията на посочената разпоредба е ясна и не изисква кумулативна даденост на изброените документи. Според закона достатъчно е документите, съгласно които комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това в конкретния случай е налице (приложени са регистрационна бланка, регистрационен дневник, рапорт относно извършена вербовка, картони обр. 4 и обр. 6, предложение от 27.01.1988 г. за изключване от агентурния апарат на агент "Димо"), поради което съдът е направил правилния извод, че комисията е издала законосъобразно решение. Правомощието на комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност (вж. Решение № 4 по КД № 14 от 2011 г. на КС на РБ). Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при сега действащия закон комисията, действайки при обвързана компетентност, е длъжна при установена единствено само регистрация да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от закона. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,