Решение № 15121 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3350/2011 г.

Решение № 15121 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3350/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 2631/21.12.2010 г. по адм. д. № 2415/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 900733/30.04.2010 г. на ТД - Варна, офис Добрич в частта за определен данък върху добавената стойност за м. 12.2007 г. 22 533,01 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. В частна жалба моли да бъде отменено определение № 651/2.02.2011 г. по същото делото, с което съдът е отказал да приложи чл. 161, ал. 3 ДОПК в производство по чл. 248 ГПК като неправилно. Ответникът по жалбите ЕТ "Паско - Живко Спасов" по съображения в писмени отговори моли решението и определението като правилни да бъдат оставени в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната и частната жалба, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната и частната жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 900733/30.04.2010 г. на ТД - Варна, офис Добрич, в частта за определен данък върху добавената стойност за м. 12.2007 г. 22 533,01 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите, след проведена по ДОПК ревизия. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № RE10700168/3.12.2007 г. на германско лизингово дружество за покупка на автомобил "Ауди Q 7" на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, тъй като автомобилът не се използва в икономическата дейност на ревизираното лице като селскостопански производител за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Ревизираното лице е арендатор на земеделски земи в землищата на селата Дуранкулак, Езерец, Граничар, Стаевци, Черноморец, Тюленово, Захари Стояново и на гр. Шабла. На 3.12.2007 г. е издадена заповед от търговеца закупеният автомобил да се използва за селскостопанската дейност за превоз на работници (автомобилът е с 6 + 1 места), обхождане на масивите, превоз на резервни части, посещения на семинари, на Областните общински служби, НАП, НОИ, ТСБ Добрич, банкови институции. По време на ревизията са представени 15 бр. пътни листи за извършени превози с автомобили с посочен пробег - изминати километри и направление на пътуването, като в РА е прието, че пътните листове не съдържат всички необходими реквизити - час на тръгване и пристигане, данни за доливано гориво и разходна норма. В съдебното производство са представени фактури за закупени резервни части за автомобила и гориво. Разпитан е свидетелят Станков, които е дал показания, че по договор с едноличния търговец в продължение на три години е извършвал жътва на земеделските земи, обработвани от Иванов, който го е карал до блоковете с процесния автомобил за извършване на жътвата. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че в счетоводството на търговеца са осчетоводени закупени резервни части за автомобила, както и горива в периода от покупката на автомобила през м. 12.2007 г. до провеждане на ревизията, както са отразени и представените пътни листи за движението на автомобила. Дало е заключение също, че търговецът е закупувал семена и торове, които е могло да бъдат превозвани с процесния автомобил. При тази фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован извод, че автомобилът е използван в икономическата дейност на търговеца и неправилно в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурата за покупката на автомобила само поради непълни реквизити в пътните листи за несъществени елементи - непосочени данни за доливано гориво в автомобила, за разхода на гориво и час на тръгване и пристигане. Твърденията на касатора, че пътните листи са представени едва в съдебната фаза на процеса са неоснователни. Видно от РД и РА пътните листи са обсъждани в тях и са приложени в ревизионната преписка. Неоснователен е и доводът за недопустимост на свидетелски показания за установяване как е транспортиран комбайнерът св. Станков до масивите, обработвани от търговеца. По чл. 158 във връзка с чл. 57, ал. 2, т. 2 предл. 2 ДОПК свидетелски показания за това обстоятелство са били допустими и съдът като е допуснал и изслушал свидетел за това обстоятелство не е нарушил процесуалните правила. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С определение № 651/2.02.2011 г. по същото дело съдът е оставил без уважение молбата на касатора за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК в процедура по чл. 248, ал. 3 ГПК. В мотивите съдът е приел, че не са налице условията на чл. 161, ал. 3 ДОПК за възлагане разноските върху едноличния търговец, тъй като съдът е направил изводите си за основателност на жалбата въз основа на събраните в преписката доказателства. Изводът е правилен. Пътните листи са били представени в преписката, а фактурите за закупени резервни части и гориво за автомобила според заключението на вещото лице са били отразени в счетоводството на ревизираното лица, както и пътните листи, от което следва, че са били налични при извършване на ревизията и от неприлагането на фактурите за разходите, свързани с автомобила в данъчната преписка не могат да се правят изводи във вреда на ревизираното лице. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на едноличния търговец 1800 лв разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,