Решение № 7758 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2389/2018 г.

Решение № 7758 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2389/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на "Ф. Е."ЕООД и "Венресурс"ЕООД против решение № 411/10.01.2018 г. по адм. дело № 4165/2017 г. по описа на ВАС, в частта му, с която е отхвърлено оспорването на Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (Наредбата), както и в частите, с които двете дружества са осъдени на разноски по делото. С касационната жалба и в хода на делото по същество, "Ф. Е."ЕООД", представлявано от адв. Атанасова, поддържа становище, че съдът е извел неправилен извод за липса на нарушения на чл. 77 от АПК във вр. с чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, както и за съответствието към 03.06.2014 г. на чл. 1, т. 5 във вр. Глава IV във вр. с § 6 и § 9 от ПЗР на Наредбата със ЗУО и чл. 43, ал. 1 от ЗЕДЕП. Поддържа се, че към 03.06.2014 г. ЗУО не е предвиждал воденето на електронен регистър и подаването на документи да става по електронен път чрез информационна система, отговаряща на изисквания на ЗЕДЕП, но тричленният състав на ВАС необосновано е прел, че Наредбата в тази й част е съответстваща на материалния закон. С касационната жалба и в хода на делото по същество, "Венресурс"ЕООД", представлявано от адв. Икономов, поддържа становище, че решението е неправилно. Възразява се, че съдът непълноценно е разгледал възражението за нищожност на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 7-23 и чл. 30-34 от Наредбата спрямо приложението на чл. 48, ал. 1 от ЗУО. Възразява се против извода на съда за липса на допуснати нарушения на правилата на чл. 11, ал. 1, чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, както и относно съображенията на съда, касаещи възраженията на касатора относно законосъобразността на Глава IV във вр. с § 6 и § 9 от ПЗР на Наредбата. Конкретно се възразява и против изводите на съда, касаещи законосъобразността, както на чл. 9, ал. 6 от Наредбата спрямо чл. 44, ал. 1 от ЗУО, така и на чл. 15, ал. 2, т. 3 от Наредбата, изведена със съображения от друг подзаконов нормативен акт - чл. 26 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства. С касационна жалба на министъра на околната среда и водите, решение № 411/10.01.2018 г. по адм. дело № 4165/2017 г. по описа на ВАС, е оспорено частично по отношение осъжданията на Министерството на околната среда и водите да заплати по 650 лева на всяко от дружествата "Ф. Е." ЕООД и "Венресурс" ЕООД разноски по делото. Оплакването е свързано с обосноваността на преценката на съда относно разрешения въпрос за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на дружеството "Ф. Е." ЕООД, както и неуваженото възражение на МОСВ относно наличието на прекомерност спрямо заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на "Венресурс"ЕООД. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа подробно заключение за неправилност на решението на тричленния състав на ВАС като необосновано и противоречащо на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от ЗНА, чл. 15, ал. 1 от ЗНА, чл. 4 от ЗОАРАКСД и ЗУО. Върховният административен съд, Първа колегия, като прецени, че касационните жалби са редовно подадени в срок, от надлежни страни, защитаващи легитимен правен интерес, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същите за допустими. С обжалваната част на решение № 411/10.01.2018 г. по адм. дело № 4165/2017 г. по описа на ВАС, тричленният състав на ВАС, по жалби на "Ф. Е." ЕООД и "Венресурс" ЕООД е отхвърлил оспорването на Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. За да постанови решението си, съдът е приел, че Наредбата е издадена от компетентен орган, действащ в условията и в границите на законовата делегация, произтичаща от чл. 48, ал. 1 от ЗУО. Отхвърлено е възражението за нищожност, в частта относно чл. 1, т. 1, 3 и 5 от Наредбата. Прието е, че посочените разпоредби, за които се поддържа липса на делегация, са част от дейностите по отпадъците предвидени в разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗУО, съгласно която информацията за дейностите по отпадъците задължително обхваща: количество, свойства и произход на отпадъците, както и други данни, определени с наредбата по ал. 1. При проверката за спазването на административнопроизводствените правила, съдът е приел, че липсват допуснати съществени нарушения, които да налагат отмяна на Наредбата. Прието е за установено, че редът по чл. 26, ал. 2 от ЗНА е спазен като проект на Наредбата с лаконични мотиви и проект на доклад от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС) до министъра на околната среда и водите са публикувани на интернет страницата на Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ на 15.04.2014 г. Като неоснователно е прието възражението, че процесната Наредба е издадена в нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 1- 5 от ЗНА (ДВ. бр. 46 от 12 юни 2007 г.) поради липса на мотиви за причините, които налагат нейното приемане. Прието е, че в доклад изх. № 04-00-540/04.06.2017 г. от изпълнителния директор на ИАОС до министъра на околната среда и водите са изложени мотиви, като приемането на Наредбата е обосновано с необходимостта да се регламентира предоставянето на информация за дейностите по управление на отпадъците, като се определят реда и образците за водене на отчетност за дейностите с отпадъци и реда за предоставяне на тази информация. Посочена била необходимостта да се регламентират: форматите на отчетни книги и на годишните отчети за всички дейности с отпадъци; събирането на информация за изпълнението на целите за оползотворяване и рециклиране на отпадъци, въведени с Наредбата за третиране на биоотпадъците, (обн. ДВ. бр. 92 от 22.10.2013 г.), Наредба за разделно събиране на биоотпадъците, (обн. ДВ. бр. 107 от 13.12.2013 г.) и на Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, (обн. ДВ. бр. 89 от 13.11.2012 г.); реда за предоставяне на годишните отчети за дейностите но управление на отпадъците; възможностите за предоставяне на коригиращи отчети; изграждането на информационна система за отпадъци, поддържана от ИАОС, при наличие на квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Съдът е приел, че от доклада се извеждат предпоставките на чл. 28, ал. 2 от ЗНА: целите, които се поставят, а именно данните, предоставяни по реда на наредбата да се използват за отчитане на постигнатите национални цели по оползотворяване/рециклиране на отпадъци по Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и всички Директиви в сектор "Отпадъци"; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. Съобразявайки се с предмета и целта на Наредбата, посочени в публикуваните мотиви и доразвит в публикувания проект на доклад, съдът е приел за неоснователено възражението за липса на мотиви относно приетата Наредба. Посочено е, че тъй като се касае за първоначална уредба на отношения във връзка с делегация, установена в ЗУО, по-подробни мотиви за необходимост от приемането на Наредбата не са необходими. Тричленният състав е отхвърлил и възражението, за нарушение на чл. 28, ал. 1 и 2 от ЗНА, поради липса на обсъждане на проекта и становищата към него преди приемането на Наредбата. Прието е, че обсъждането и внасянето на проекта на Наредбата се установява от доказателствата по преписката - Констативен протокол от 12.05.2014 г. от проведена среща с представители на заинтересованите лица и на представители на ИАОС, постъпилите становища от заинтересованите лица, справка за отразяване на предложенията от обществен достъп по проекта на Наредба, както и становищата от директорите на дирекции в МОСВ, становищата от директорите на Регионалните инспекции по околната среда, справка за отразяване на становищата на директорите на дирекции, от докладите до министъра на околната среда и водите. Отхвърлено е възражението, че към момента на изготвяне, публикуване и обсъждане на процесната Наредба е налице действаща предходна Наредба, която е била отменена, но с невлязло в сила Решение на ВАС, поради което процесната Наредба е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът се е обосновал, че фактът, че мотивите в доклада на Наредбата е посочено наличие на невлязло в сила решение на ВАС, с което е отменена предходна Наредба, не води до извода за нарушение на процедурата по издаване на процесната Наредба, тъй като същата процедура може да бъде прекратена от органа който я издава или да приключи по друг начин, който не е въведен като предмет на контрол. Не е споделен довода за липса на доказателства за спазване на 14-дневния срок за предложения и становища, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА (ред. преди ДВ, бр. 34/2016 г.). Съдът е приел, че видно от обявлението на проекта, доклада и мотивите към Наредбата са публикувани на 15.04.2014 г. и е предоставен 14 дневен срок на заинтересованите страни за становище. Прието е от съда, че тъй като проектът на Наредбата не е свързан с приемане на мерки по изпълнение на актове на правото на ЕС, не се дължи подробен анализ за съответствие с правото на ЕС по см . на чл. 28, ал. 2, т. 5 от ЗНА. По отношение съответствието на Наредбата с нормативната уредба от по-висока степен, съдът не е установил противоречие. Отхвърлено е възражението, че в § 1, т. 2 от ДР на Наредбата се извежда определение за информационна система, а в § 6 от ПЗР се изисква воденето на книгите да става само на хартиен носител, при условие, че едва със ЗИД на ЗУО в ДВ бр. 105/15 г. в § 1, т. 47 е дадено определение на Национална информационна система "Отпадъци"/НИСО/. Позовавайки се на § 9 от ПЗР на Наредбата, че документите за предоставяне на информация по тази наредба се предоставят в ИАОС единствено на хартиен носител до изграждането на информационната система, отговаряща на изискванията на ЗЕДЕП, съдът е приел, че отложеното действие при ползването на информационната система, изключва извода за противоречие между ЗУО и Наредбата. По отношение възражението за противоречие на чл. 9, ал. 6 от Наредбата с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗУО, съдът е посочил, че позоваването от жалбоподателя само на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от Наредбата е едностранно и изолирано, тъй като същата следва да бъде обсъдена с останалите разпоредби на чл. 9. От направения анализ е установено, че в чл. 9, ал. 1 до ал. 5 вкл. от Наредбата е предвидена заверка на отчетните книги от компетентните и посочени в чл. 44, ал. 1 от закона лица. По отношение приложението на чл. 9, ал. 6 от Наредбата се посочва, че хипотезата е свързана с водене на отчетната книга в информационната система, но доколкото съгласно § 6 от ПЗР на Наредбата, документите за водене на отчетност по тази наредба се водят единствено на хартиен носител до изграждането на информационната система, отговаряща на изискванията на ЗЕДЕП, то съдът е приел, че не е налице материалноправно противоречие. Не е установено и противоречие с разпоредбата на чл. 46 от ЗУО, тъй като съгласно чл. 15, ал. 2, т. 3 от Наредбата, лицата представят годишен отчет на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), попадащи в обхвата на Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства. Посочено е, че съгласно чл. 26 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, лицата, извършващи дейности по събиране, транспортиране и третиране на ИУМПС, както и операторите на центрове за разкомплектуване и лицата, извършващи ремонт и сервизна дейност на МПС, водят отчетни книги и предоставят отчети съгласно изискванията на наредбата по чл. 48, ал. 1 ЗУО, поради което не било налице противоречие. Съдът е отхвърлил и доводите за утежнена процедура и организационни тежести за субектите на Наредбата, както и за несъответствието й с чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Прието е, че при наличие на законова делегация за министъра на околната среда и водите за определяне на реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри по чл. 45, ал. 1 от ЗУО, не може да се търси материална незаконосъобразност. Посочено е също, че с оспорените разпоредби от Наредбата не се налагат ограничения и тежести на лицата по см. ЗОАРАКСД, а се дава нов правен режим на предоставяне информация за дейностите по отпадъците, който е от компетентността на издателя на акта, в изпълнение на делегирани със закон правомощия, като с оспорените разпоредби се уеднаквява режима на реда за водене на публичните регистри от изпълнителният директор на ИАОС и са с цел посочена в чл. 30 от Наредбата. Съдът е отхвърлил и довода за противоречие на Наредбата с чл. 43, ал. 1 от ЗЕДЕП. Позовал се е, че съгласно § 6 от ПЗР на Наредбата документите за водене на отчетност по тази Наредба се водят единствено на хартиен носител до изграждането на информационната система, отговаряща на изискванията на ЗЕДЕП. Приел е, че по арг. от § 9 от ПЗР, документите за предоставяне на информация по тази наредба се предоставят в ИАОС единствено на хартиен носител до изграждането на информационната система, отговаряща на изискванията на ЗЕДЕП. Прието е за неоснователно възражението за липса на законова делегация и недопустимо дописване на ЗУО чрез Наредбата, тъй като към момента на издаване на Наредбата липсва регламентация относно изграждането и съществуването на "Информационна система". Посочено е от съда, че определянето на реда за водене на публичните регистри от изпълнителният директор на ИАОС е предоставено от закона в изключителна компетентност на министъра на околната среда и водите, поради което и с предвидената информационна система, поддържана от ИАОС, при наличие на квалифициран електронен подпис не се дописва закона, а се явява част от делегираното правомощие. Воденето на публичните регистри по чл. 45, ал. 1 от ЗУО можело да се извърши, както въз основа на документи изготвени на хартиен носител, така и в електронен вариант, поради което с Наредбата в обжалваната част не бил дописан закон. Решението е правилно. При извършената касационна проверка за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, настоящият съдебен състав не установи пороци при постановяването на обжалваното първоинстанционно решение. Като неоснователни се преценяват и поддържаните в касационните жалби възражения. Тричленният състав на ВАС при правилно установено фактическа обстановка и в съответствие с приложимата към дата на издаване на акта уредба е приел, че Наредбата е издадена от компетентен орган, действащ в границите на предоставените му правомощия и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването, че съдът е извел неправилен извод за липса на нарушения на чл. 77 от АПК във вр. с чл. 26 и чл 28 от ЗНА. Напълно следва да се сподели извода на тричленният състав, че проектът на Наредбата е бил надлежно публикуван на 15.04.2014 г. на интернет страницата на МОСВ, както и че на заинтересованите лица е бил осигурен достъп до мотивите и доклада към проекта на Наредбата, в рамките на минималния законовоустановен срок от 14 дни. Вярно е, че съдът при обосноваването на становището си, че проектът на Наредбата е надлежно мотивиран се е позовал на "доклад изх. № 04-00-540/04.06.2017 г. от изпълнителния директор на ИАОС". Посочването на доклада от 04.06.2017 г. в настоящия случай обаче не води до извод за неправилност на решението. Това е така, тъй като по делото са представени доклади към проекта на Наредбата, съставени в зависимост от различните етапи на развитието на административното производство. Относимият към спазването на изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА доклад е представен под л. 109 по делото. Същият е съставен на 11.03.2014 г. и като съдържание отговаря на публикувания по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗНА чрез електронна препратка към проекта на Наредбата доклад. В този смисъл и като се отчете, че по отношение на мотивната си част докладите от 04.06.2017 г. и 11.03.2014 г. са еднакви и изводът на тричленния състав за липса на нарушение по чл. 26, ал. 2 от ЗНА е правилен като краен резултат. Неоснователно е оплакването, че съдът не е съобразил факта на липса на посочена крайна дата за провеждане на общественото обсъждане. Това възражение очевидно не е съобразено със съдържанието на публикацията, в която е посочено, че крайната дата за съгласуване е 30.04.2014 г. При съобразяване на факта, че публикацията е направена на 15.04.2014 г., а крайната дата за участие в обсъжданията е 30.04.2014 г., то очевидно, че правото на заинтересованите лица за участие в общественото обсъждане е било обезпечено съобразно минималния 14-дневен срок по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Следва да се посочи, че не се споделя тезата в касационната жалба на "Венресурс" ЕООД, че използването на "крайна дата за съгласуване" предполага извод, че публикацията е насочена към подчинени на министъра органи, но не и към заинтересованите трети лица. Подобно крайно тясно и извадено от контекста на публикацията тълкуване на термита "съгласуване" не може да бъде прието. Съгласуваността по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗНА е основен принцип при изработването и приемането на нормативните актове и неговия смисъл следва да бъде разглеждан спрямо преследваната цел, а именно, че в нормотворческия процес не се търси съгласие, а мнение и позиция на заинтересованата и засегната общност или отделни субекти. Без значение е дали един проект ще се "обсъжда" или "съгласува", ако като краен резултат проектът е достигнал до бъдещите му адресати и правото им на участие в производството е било обезпечено. В този смисъл, търсеното съгласуване и определената крайна дата за това, правилно са приети като насочени към всички външни за МОСВ заинтересовани лица, а не към провеждането на вътрешноведомствена или междуинституционална съгласувателна процедура. По отношение "лаконичните" мотиви, петчленният състав намира, че като краен резултат представения доклад към проекта съдържа достатъчно ясни съображения, от които потенциалните адресати на акта да възприемат основанията и причините, поради които и въз основа на които е изработен, респективно приет акта. Определянето на доклада като лаконичен от страна на тричленният състав в случая следва да се разбира, че съдът е приел същия като кратък и ясен. Въпрос на конкретна преценка за всеки отделен случай е дали е налице мотивиране на акта, в тази преценка предмет на обсъждане е качеството на изложените от органа съображения, а не тяхното количество. В този смисъл макар и лаконични, мотивите към проекта на Наредбата разкриват причините и основанията за предприеманата регулация на обществените отношения. Неоснователно е и възражението за неправилност на съдебното решение по отношение спазването на правилото на чл. 77 от АПК, предвиждащо, че компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. По делото няма спор, че крайният доклад по преписката по издаване на акта - доклад изх. № 04-00-540/04.06.2017 г. е разгледан от министъра на околната среда и водите и същия е приет чрез волеизявлението "Да". В съдебната практика няма спор, че мотивите могат да се съдържат в отделни документи, съставляващи част от административната преписка. Припознаването и възприемането от страна на министъра на представения доклад, явяващ се и обобщаващ спрямо извършеното от помощните му органи, като резултат е идентичен на изпълнението на задълженията на компетентния орган по чл. 77 от АПК. Правилни и обосновани са изводите на тричленния състав относно съответствието на Наредбата с нормативната уредба от по-висока степен. Съществото на направените възражения от страна на касаторите повтаря становищата им пред първата инстанция и доколкото тричленният състав е разгледал и извършил подробна и задълбочена проверка за съответствието на Наредбата със ЗУО и ЗОАРАКСД като приложими закони, настоящият съдебен състав напълно споделя и поради това препраща към заключението на тричленния състав, че Наредбата е материално законосъобразна. Невярно е възражението, че съдът формално и при неяснота за приложимия закон е анализирал Глава IV от Наредбата, касаеща изграждането на информационна система за отпадъците. Неоснователно е и възражението за нищожност на Наредбата в тази й част, тъй като е налице дописване на закона. Няма спор, че към датата на приемане на Наредбата Законът за управление на отпадъците не предвижда изрично въвеждането на електронна информационна система за отпадъци. Също така е безспорно, че законът нито забранява създаването на такава система, нито предвижда съществуването й в друга конкретна материална/техническа форма. Съдът правилно е посочил, че въвеждането на системата е функция от правомощието на министъра на околната среда и водите по чл. 48, ал. 1 от ЗУО. Съгласно законовата делегация, министърът на околната среда и водите определя с наредба реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри по чл. 45, ал. 1. Информационната система за отпадъците по Глава IV въвежда ред за предоставяне и обработка на информация, свързана с дейностите по отпадъците, поради което неиздържано се явява възражението за липса на компетентност. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗУО не въвежда ограничения относно реда за предоставяне на информацията, поради което не може да се приеме, че този ред изключва въвеждането на процесната информационна система. Следва да се споделят и изводите на тричленния състав, че възражението на жалбоподателите за противоречие на чл. 9, ал. 6 от Наредбата с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗУО е едностранно и изолирано от общи смисъл на чл. 9 от Наредбата. Обосновано е прието, че доколкото § 6 от ПЗР на Наредбата предвижда отложено във времето въвеждане на електронна документална отчетност, то задължението за заверка на отчетната книга по чл. 9, ал. 6 от Наредбата не може и не е в противоречие със закона. Неоправдано е оплакването, че съдът е обосновал съответствието на чл. 15, ал. 2, т. 3 от Наредбата с друг подзаконов нормативен акт - чл. 26 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства. Смисълът на изложените от съда съображения е насочен към съпоставка между двете Наредби, издавани от различни органи, но имащи припокриващи се цели, свързани с отчетността при излизането от употреба моторни превозни средства под формата на специфичен отпадък. Съдът правилно в тази връзка е отчел, че липсва несъответствие между правомощието на министъра на вътрешните работи по чл. 46 от ЗУО и министъра на околната среда и водите по чл. 48, ал. 1 от ЗУО относно воденето на отчетност за излезлите от употреба моторни превозни средства като масово разпространен отпадък по см. на § 1, т. 7 от ДР на ЗУО. Неоснователно е и оплакването относно отлагането за в бъдеще време на части от приетата Наредба. Няма спор, че по силата на § 6 и § 9 от ПЗР на Наредбата, момента на изграждане на информационната система е поставена като условие за изпълнението на части от Наредбата. Такава нормативна техника е напълно допустима и не е необходима законова санкция за прилагането й, каквато се изисква в случаите на придаване на обратна сила на акта - чл. 14, ал. 2 от ЗНА. По така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, обжалваното решение по съществото на спора следва да бъде оставено в сила. По отношение възраженията на касаторите за правилността на решението, в частта му за разноските, касационната инстанция намира същите за неоснователни. Не може да бъде подкрепено оплакването на дружеството "Венресурс" ЕООД за неправилност на решението, в частта му, с която са присъдени разноски в размер на 650 лева при претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. При условие, че изходът на делото е успешен за дружеството само в частта по отношение оспорването на § 3 от ПЗР на Наредбата, тричленният състав правилно е разпределил понасянето на разноските от страните. Не се споделя и възражението на МОСВ, че съдът неправилно не е редуцирал претендираните от оспорващите адвокатски възнаграждения като прекомерни до законовия минимум от 500 лева съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Достатъчно е да се отбележи, че нито времето за разглеждане и подготовка на делото, нито обема на засегнатите чрез жалбите и в хода на делото правни въпроси, предполагат редуциране на възнагражденията до абсолютен минимум. Присъдените в тежест на ответната страна разноски за съразмерни и справедливи при така проведеното съдебно производство. По въпроса за разноските в касационното производство, съдът намира, че въпреки благоприятния изход на спора по отношение министъра на околната среда и водите, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение. Искането е направено, както с отговора по касационната жалба от 16.02.2018, така и в хода на делото по същество и с приложените писмени бележки от юрк Петков, но същото е бланкетно. Не се сочи претендиран размер на вземането или препращане към правно основание, сочещо размера на дължимото възнаграждение. В този смисъл, искането за присъждане на разноски в полза на МОСВ следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховния административен съд, Първа колегия, петчленен състав