Решение № 4517 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 710/2018 г.

Решение № 4517 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 710/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "БГ Инвест" ООД ЕИК 175342150 със седалище гр. Варна срещу Решение № 465 от 22.11.2017 г. по адм. дело № 424/2017 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) № 3068-1/10.04.2017 г. на инспектор по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при община Каварна, потвърден с Решение РД-01-3422/АУЗ/3068-1/4.07.2017 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Каварна. Касаторът излага съображения за неправилност на съдебния акт на основание чл. 209, т. 3 от АПК поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че използването на имота с туристическа цел не променя жилищното му предназначение. Съдът неправилно е приел, че като основа на данъка върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, следва да се приложи отчетната стойност на имота, а не данъчната оценка. При постановяване на съдебното решение съдът не е взел предвид и обсъдил всички факти, относими към предмета на спора. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като настоящата инстанция отмени АУЗ. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът – началник на отдел "Местни данъци и такси" при община Каварна, представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е АУЗ № 3068-1/10.04.2017 г. на инспектор по приходите в отдел "Мести данъци и такси" на община Каварна, който е издаден служебно в производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и с него са установени задължения на "БГ Инвест" ООД ЕИК 175342150 за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2016 г. в общ размер на 7 034, 37 лв., от които 5 717, 49 лв. главница и 1 316, 88 лв. лихви, дължими от "БГ Инвест" ООД в качеството му на собственик на недвижим имот – апартамент с разгъната площ 101, 21 кв. м, находящ се в с. Божурец, жк "Трейшън Клифс Голф Енд Спа Резорт", част "Марина", бл. 7-2, ет. 2, ап. А714. Декларацията по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е подадена от касационния жалбоподател на 28.05.2012 г. В нея имотът е деклариран с отчетна стойност 339 722, 48 лв. и че се отдава под наем на туристи. В част ІІ от данъчната декларация имотът е определен като жилищен, намиращ се в жилищен блок, но в Таблица 3 от декларацията е посочено, че предназначението на имота е да бъде отдаван под наем. Между страните не се спори, че за процесния период имотът е категоризиран по реда на Закона за туризма като туристически обект и реално е ползван с предназначение като туристически обект. Непосредствено преди подаването на данъчната декларация кметът на община Каварна е издал за процесния имот временно удостоверение № 551/2.04.2012 г. за открита процедура по категоризиране на туристически обект, а на 1.06.2012 г. със Заповед № 307 е определил за обекта категория "три звезди". От правна страна съдът е извършил проверка относно компетентността на издателя на акта, неговата форма, приложението на процесуалния и материалния закон и е обосновал извод за законосъобразност на АУЗ. Относно основния спорен въпрос съдът е приел, че имотът е отдаван под наем на туристи, т. е. не е ползван като жилищен, поради което правилно е определена данъчната основа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните се свежда до приложението на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, а именно как следва да бъде определена данъчната оценка на процесния имот, т. к. съгласно посочената разпоредба данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Касационният жалбоподател счита, че при определяне на предназначението на процесния имот съдът следва да се ръководи от легалното определение за "жилище" по § 5, т. 30 от ДР на Закона за устройство на територията и данъчната оценка на същия следва да бъде определена съгласно приложение № 2. Същевременно не оспорва, че имотът е деклариран и фактически се ползва за отдаване под наем на туристи. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът обосновано е мотивирал извод, че не устройственият статут на имота е определящ за данъчното му облагане, а предназначението, с което имотът фактически се ползва, като в настоящия случай фактическото ползване на имота съвпада и с декларирания от собственика начин на ползване. Видно от подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ, имотът се използва със стопанска цел, а не за задоволяване на жилищни нужди. През целия процесен период имотът е притежавал категоризация като туристически обект и именно като такъв е ползван от неговия собственик. По изложените съображения изводът на съда относно размера на данъчната основа е формиран при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон – чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ (в този смисъл Решение № 14454 от 5.11.2013 г. по адм. дело № 7659/2013 г. на ВАС, седмо отд., Решение № 15784 от 30.12.2014 г. по адм. дело № 6369/2014 г. на ВАС, седмо отд. и Решение № 9958 от 19.07.2018 г. по адм. дело 14277/2016 г. на ВАС, седмо отд.). Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение