Решение № 15834 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2017 г.

Решение № 15834 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Боев срещу Решение № 274/25.05.2017 г. постановено по административно дело № 952/2016 г. по описа на Административен съд– Пазарджик (АС Пазарджик), с което са отхвърлени исковете срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" и Министерството на правосъдието за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на бездействие на двамата ответника, с цена на всяка една от претенциите от 10 000 лева.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител- адв. В. Стоянов от АКП, твърди незаконосъобразност на решението, както и неговото постановяване, при съществени процесуалния нарушения и необоснованост.

Поддържа, че установената пред съда фактическата обстановка сочи за лоши санитарно- битови условия и пренаселеност на килиите, в които е пребивавал. Моли решението да бъде отменено и съответно исковете уважени.

Ответникът– Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в писмен отговор, подаден от юрисконсулт Чолаков оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Намира, че в хода на производството не са установени незаконосъобразни бездействия от страна на администрацията на Затвора Пазарджик, които да са довели до настъпване на неимуществени вреди.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

С обжалвания съдебен акт- Решение № 274/25.05.2017 г. постановено по административно дело № 952/2016 г. от Административен съд – Пазарджик, са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни исковете на С. Боев, подадени против ГДИН гр. София и Министерството на правосъдието на Република България с цена на всяка една от претенциите от 10 000 лева.

Решаващият съд, за да приеме този резултат е формирал мотиви, че в проведеното исково производство не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора и ареста, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца.

Посочено е, че площта, с която е разполагал ищецът по време на изтърпяване на наказанието, съвсем малко не отговаря на изискванията за 4 кв. м. площ и то в отделни периоди.

Намира, че в проведеното исково производство не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация и администрацията на Ареста гр. Пазарджик, изразяващо се в неосигуряване на санитарно- хигиенни условия през исковия период.

В заключение адм. съд намира, че всеки един от исковете следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан.

Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

1. Правилно искът за присъждане на обезщетение в размер от 10 000 лева, предявен срещу Министерство на правосъдието е отхвърлен, като неоснователен, но поради различни съображения от тези развити от адм. съд. За процесния период от 1.02.2012 г. до 4.04.2014 г. ГДИН, а не МП, е органът осъществяващ прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

Министерство на правосъдието е било юридическото лице по смисъла на чл. 205 от АПК, към което се числят служителите, от затворите на територията на РБ, по време на действието на Законът за изпълнение на наказанията (отм. ДВ бр. 25 от 3.04.2009 г.) Съгласно разпоредбите на отменения закон единствено Министерство на правосъдието е юридическото лице, към което се включват всички служители на всяка една затворническа администрация.

С влизане в сила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) – (ДВ бр. 25 от 3.04.2009 г. - в сила от 01.06.2009 г.), считано от 1.06.2009 г., прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка (чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС). Затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГД "Изпълнение на наказанията" (чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС). От 1.06.2009 г., същата има качеството на юридическото лице по смисъла на чл. 205 от АПК.

МП, срещу когото е предявен иска не е пасивно легитимирано да отговаря по него, предвид процесния период от 1.02.2012 г. до 4.04.2014 г. Насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен определя неоснователност на претенцията.

2. Относно иска срещу ГДИН основателни са развитите доводи на касационния жалбоподател за неправилност на извода на АС Пазарджик за липса на незаконосъобразно фактическо бездействие на администрацията на Ареста Пазарджик, изразяващо се в неосигуряване на добри санитарно хигиенни условия.

2. 1. Лишеният от свобода в Ареста Пазарджик е бил в помещение, без санитарен възел и не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Налице са нарушения на изискванията чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г., във връзка чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС относно, достъпа до санитарни възли и течаща вода.

2. 2. Основателни са оплакванията на касатора за неправилност на извода на АС Пазарджик за липса на незаконосъобразно фактическо бездействие на администрацията на Затвора Пазарджик, изразяващо се в неосигуряване на затворника на минимална жилищна площ от 4 кв. м., каквото е изискването на ЕКПЧ и утвърдената практика на ЕСПЧ. От приобщените по делото доказателства се установява, че за части от процесния период на затворника се е полагала жилищна площ под 3 кв. м., което е под установения от ЕСПЧ жилищен минимум.

Безспорно по делото се доказват фактите, относно нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., ) относно критерия за желателен стандарт за жизнена пространство. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ.

Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочените обстоятелства са от естество да причинят на касатора негативни емоции, физически и психически дискомфорт, който е в пряка причинно- следствена връзка с бездействието на администрацията да осигури на затворника нормални условия за изтърпяване на наказанието

Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение.

3. Предвид изложеното искът на С. Боев за претърпени неимуществени вреди в резултат на лоши битови условия в Ареста Пазарджик и Затвора Пазарджик е основателен до размера от 700 лв. Тази фиксирана сума, съобразно критериите за справедливост, определен в нормата на чл. 52 ЗЗД, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето.

По отношение на претенцията за лихви, съобразно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на лихва, при незаконни действия или бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. В случая от дата 5.12.2016 г., когато е подадена исковата молба от лицето.

4. В останалата част иска за обезщетение за лошите условия в ареста и затвора е неоснователен.

Предвид останалите развити оплаквания на ищеца липсват данни за влошени битови и санитарно- хигиенни условия- чл. 21, ал. 2 и ал. 6 ППЗИНЗС. Няма индикации за замърсеност или условия, които не отговарят на изискванията. Налице е добра проветримост и осветеност на помещенията в Затвора Пазарджик - чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС. От представените от ответника доказателства е установено, че топлата вода се пуска по график. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя определяне на сума по-малка от така претендираната с исковата молба в размер на 10 000 лв.

При този изход от касационното оспорване, съдебното решение следва да бъде частично отменено, като ГДИН следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лв, за лошите хигиенно- битови условия в Ареста Пазарджик и в Затвора Пазарджик за периода от 1.02.2012 г. до 4.04.2014 г. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. В останалата част, с която е отхвърлен иска за разликата над 700 лева до пълния предявен размер от 10 000 лв решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГДИН за тази инстанция е неоснователно, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение