Решение № 2943 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6822/2015 г.

Решение № 2943 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6822/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мариян Йорданов Димитров от гр. Русе против решение № 9 от 9.04.2015 г. по адм. дело № 76 по описа за 2015 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № СЗ-2-Н-722/20.11.2014 г. на началник отдел "Социална закрила" в Дирекция "Социално подпомагане" - Русе, потвърдена с решение № РД-04/16.01.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Русе. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът началник отдел "Социална закрила" в Дирекция "Социално подпомагане" - Русе е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е заповед № СЗ-2-Н-722/20.11.2014 г. на началник отдел "Социална закрила" в Дирекция "Социално подпомагане" - Русе, потвърдена с решение № РД-04/16.01.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Русе, с която на Мариян Йорданов Димитров от гр. Русе е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2014/2015 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Русе законосъобразно е приел, че жалбоподателят Димитров не отговаря на условието за отпускане на целева помощ за отопление по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП. Този правилен извод се основава на безспорния факт, че лицето е вписано в Търговския регистър като едноличен търговец с фирма "МИЗ - Мариян Димитров". Фактът на търговската регистрация и придобитото качество на търговец е правоизключващо основание за отпускане на социална помощ. Изискването лицата да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество е императивно и безусловно, като фактическото развиване на дейност и реализирането на доход са извън обхвата на законовата норма. Целта на отпусканите социални помощи по ЗСП е да допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности на подпомаганите лица и семейства. Лицата, които са регистрирани като еднолични търговци или собственици на капитала на търговски дружества, по презумпция упражняват трудова дейност и сами чрез труда си могат да задоволяват нуждите си в обема на основните жизнени потребности - достатъчно храна, облекло и жилище. Поради това те са изключени от кръга на имащите право на социално подпомагане субекти, посочени в чл. 2, ал. 3 от ЗСП. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение и прилагане на материалния закон в противорие с неговата цел. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), приложима на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, социалната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят на поставеното допълнително условие да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество. Така създадената допълнителна предпоставка е конкретизиран израз на принципа за отпускане на социалните помощи с оглед на доходите и имущественото състояние на лицата и семействата. По силата на чл. 2, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) право на социални помощи имат лицата, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Една от целите на ЗСП, прокламирана в чл. 1, ал. 2, т. 4, е да подпомогне трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на изискванията за получаването на месечни социални помощи. Лицата, регистрирани като търговци съгласно Търговския закон, могат да упражняват трудова дейност и да си гарантират независим живот чрез труда си (чл. 2, ал. 5 от ЗСП). По аргумент от чл. 11, ал. 2 от ЗСП възможностите им за самоиздръжка не са изчерпани. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП е с ясно изразен смисъл, който не подлежи на разширително тълкуване. Извън хипотезиса на правната норма са обстоятелствата във връзка с дейността на регистрираните търговци, икономическо състояние на фирмите им, получаваните доходи или конкретната цел на регистрацията по Търговския закон. Налице е формална законова пречка за отпускане на социалната помощ, която не може да бъде преодоляна чрез преценка на неотносими обстоятелства. Оспорената заповед е издадена при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Русе е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционното съдебно решение е правилно и в частта за присъденото в полза на административния орган юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. съобразно размерите, установени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случаите, когато ответната страна е била представлявана от юрисконсулт, намира субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд, ОСК, по т. д. № 5/2009 г.). Прието е, че при отхвърляне на жалбата подателят й дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт. На основание чл. 143, алинея 4 от АПК, съгласно която при отхвърляне на жалбата подателят й заплаща всички направени по делото разноски, се определя юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В първоинстанционното съдебно производство административният орган е бил представляван от упълномощен юрисконсулт, който е отправил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 9.04.2015 г. по адм. дело № 76 по описа за 2015 г. на Административен съд - Русе. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.