Решение № 9826 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9095/2017 г.

Решение № 9826 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9095/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А. 2000" ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Т., ул. "Г.. С." №..., представлявано от управителя Е. Н., срещу Решение № 288 от 28.06.2017 г. по адм. дело № 241/2017 г. по описа на Административен съд - Д.. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и за присъждане на деловодните разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"/Агенцията) чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение по съображения, изложени в депозирани писмени бележки. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "А. 2000" ООД срещу Заповед № РД-01-99 от 23.03.2017 г., издадена от изпълнителния директор на ИА "АА", с която на основание чл. 11, т. 1, б. "б", вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и чл. 6 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен транспорт на пътници и товари са прекратени правата на дружеството, произтичащи от лиценз на Общността № 10053 от 12.02.2013 г. за превоз на товари, отнет е посоченият лиценз и заверените копия към него и е разпоредено да се отпишат моторните превозни средства от регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП към лиценз на Общността № 10053 от 12.02.2013 г. за превоз на товари. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилен е изводът на съда, че в случая основанието за прекратяване на правата на касационния жалбоподател не е непредставяне на всички документи, а поради това, че превозвачът не отговаря на изискванията за финансова стабилност по чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. ал. 6 от Закона за автомобилните превози, а именно - наличие на задължения за данъци и осигурителни вноски. Прави впечатление обаче, че между датата на удостоверението, на което се позовава административният орган, за да приеме, че превозвачът има задължения, и датата на издаване на административния акт е изтекъл период от почти два месеца, както и че в хода на административното производство жалбоподателят е представил доказателства за погасяване на една част от задълженията чрез плащане, а за друга част чрез прихващане, извършено с актове на органи по приходите. Съдът е следвало да обсъди представените от превозвача документи относно погасяване на задълженията, да прецени кои от релевантните факти и обстоятелства по случая са установени от страните съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК за разпределение на тежестта на доказване и при необходимост да даде указания на страните на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая към касационната жалба е приложено удостоверение за липса на задължения на превозвача, издадено от същия орган по приходите в ТД на НАП В., офис Д. - В. Г. (л. 11 от настоящото дело) като този, който е издал удостоверението, послужило за установяване на фактическото основание за издаване на заповедта. Видно от датата на издаване на новопредставеното удостоверение - 21.03.2017 г., това удостоверение предхожда датата на издаване на процесния административен акт - 23.03.2017. По изложените съображения съдът е постановил обжалваното решение, без по делото да са надлежно доказани основни за предмета на спора факти, относими към финансовата стабилност на превозвача. Това е станало поради неизпълнение от съда на задълженията му по чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК. Тези задължения са пряко проявление на служебното начало и гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор. Неизпълнението им е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основание за отмяна на съдебното решение по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. Предвид забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания в касационното производство, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди представеното в касационното производство удостоверение изх. № 080201700090239 от 21.03.2017 г. в съвкупност с останалите доказателства по делото и да прецени относимостта и доказаността на отразените в него обстоятелства с оглед изясняване на основния спорен въпрос дали превозвачът отговаря на изискването за финансова стабилност. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,