Решение № 1929 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11570/2013 г.

Решение № 1929 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11570/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на н-к РДНСК, Югоизточен район и на "Сентрал парк Бургас" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, срещу решение № 1249/11.06.2013 г. постановено по адм. дело № 2417/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в тях се развиват оплаквания за недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба, предявена от лице, което няма правен интерес да оспорва запооведта, респективно за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се обезсили или да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Бутед", АД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-179/25.07.2012 г., издадена от н-к РДНСК, Югоизточен район. Претендират присъждане на разноски за тази инстанция. Ответникът "Бутед" АД, в писмено становище, съдебно заседание и писмени бележки чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е на стантовище, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на "Бутед" АД Заповед № ДК-02-ЮИР-179/25.07.201 г., издадена от н-к РДНСК, Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне установен незаконен строеж, "едноетажна сграда" с идентификатор 07079.604.195.48 по кадастралната карта на гр. Бургас /под № 48 съгласно помощна схема на РО "НСК" Бургас/, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.604.195 по кадастралната карта на гр. Бургас /поземлен имот № 129, кв. 53 /бивш кв. 16/ по плана на гр. Бургас. За да постанови решението си съдът приел, че оспорващият заповедта "Бутед" АД, е представил по делото писмени доказателства, сочещи че е собственик на процесната сграда, поради което е засегнат пряко от издадената заповед и е активно легитимиран да я оспорва. Приел също така, че сградата е в режим на тъпминост съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване, а заповедта е незаконосъоразна, издадена в противоречие на посочения параграф. Решението е допустимо, като постановено по допустима жалба. Правилно е прието, че оспорването от лице, което претендира права на собственост върху строежа, е допустимо, независимо, че то не е посочено като адресат на заповедта. В ЗУТ няма специална норма относно правото на жалба срещу заповедите за премахване на незаконен строеж, поради което съгласно чл. 219, ал. 3 ЗУТ се прилага чл. 147 АПК. Според него право да оспорят административния акт имат гражданите и организициите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. При всички случаи засегнат от административния акт е субекта, за който той създава задължения и е посочен като негов адреса, но актът може да засегне права и защитени от правото интереси и на други субекти, които не са негови адресати. Те имат интерес от евентуалната отмяна на акта и затова имат право да го обжалват, тъй като правото на жалба не е ограничено от чл. 147 АПК само по отношение на адресатите на акта. Правото на собственост върху строеж е защитено от закона вещно право, притежанието на което обосновава право на жалба срещу заповедта, разпореждаща премахването му и с това пряко го застрашава. Заповедта по чл. 225, ал. 6 ЗУТ се издава срещу извършителя на незаконния строеж, на когото се възлагат разноските по принудителното й изпълнение, но адресат може да бъде и възложителя на строежа - т. 6, т. е. неговия собственик, когато той е различен от извършителя. Преценката относно правилното посочване на адресата на акта е по същество на спора, а не по допустимостта на оспорването. В конкретния случай оспорилият заповедта "Бутед" АД е представил писмени доказателства, които сочат на това, че е собственик на процесния строеж, а именно Акт за държавна собственост4299/24.04.1974 г. за имот "Складова база - сгради по приложен опис", в който процесната сграда е посочена под № 19; последващи актове за държавна собственост, доказателства за преобразуване на предприятия, с включването й в активите им. Съгласно заключението на на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, е установено безспорно, че строежът е нанесен в кадастралната карта със самостоятелен идентификатор 07079.604.195.48, както и че е е идентичен на сграда № 10, оцветена в червено върху скица от 22.01.2004 г. на община гр. Бургас, неразделна част от решението на Върховния касационен съд и на описаната сграда № 19 в предавателния опис, съпътствуващ посочения акт за държавна собственост. Административният съд не е компетентен да решава спора за материално право върху незаконния строеж, обоснован от представените по делото конкуриращи писмени доказателства от "Сентрал парк Бургас" ЕООД. Представените от оспорващия доказателства са достатъчни, за да се приеме, че процесната заповед е неблагоприятна и засяга правата му на собственик и поради това е активно легитимиран да я оспорва, както правилно е приел първоинстанционният съд. Правилно и в съответствие с чл. 61, ал. 1 и ал. 2 АПК е прието, че оспорването е предявено в законоустановения срок, който за "Бутед" АД започва да тече от момента на връчването на препис от оспорената заповед, като писмото, на което се позовават касационните жалбоподатели като акт за по-ранно уведомяване на дружеството за издадените заповеди, не представлява надлежно съобщение за издаването на административния акт. На този извод сочи обстоятелството, че в него липсва информация за съдържанието на заповедта (фактическите и правни основания за издаването й, възможността и сроковете за обжалването и др.), които са от значение за упражняване правото на жалба. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновно, с приемането, че оспорената заповед е издадена в противоречие на материалноправни норми. Правилно е прието, че строежът е търпим съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Установено е, че строежът е изграден преди 07.04.1987 г., както и че е допустим по действуващия ПУП и по правилата и нормативите към момента на изграждането му, както и по сега действуващия закон. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, че към момента на изграждането на сградата е действувал устройствен план, като теренът е бил отреден за складова база, а по сега действуващия план строежът се намира в зона за предимно производствена за лека и хранителна промишленост и за преобладаваща обществено обслужващо предпазначение, съгласно ОУП, зона. С оглед на това изводите на административния съд, който е обсъдил доказателствата по делото обстойно - поотделно и съвкупно и във връзка със заключението на вещото лице, са обосновани, както и постановени при правилно прилагане на § 16, 1 ПР на ЗУТ, приемайки, че процесната сграда е в режим на търпимост е не подлежи на премахване, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в несъответствие на материалноправни разпоредби. Представените писмени доказателства от "Сентрал парк Бургас" ЕООД с касационната жалба не променят правните изводи относно допустимостта и основателността на жалбата срещу процесната заповед, предявена от "Бутед", АД. Първите две заповеди са с дата след датата на решението на първоинстанционния съд, а останалите са неотносими за спора. Като се има предвид изложеното, както и одробно изложеното в мотивите на първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя изцяло, обжалванто решение не страда от твърдяните в касационните жалби касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като валидно, допустимо и правлино следва да се остави в сила. При този изход на делото следва на "Бутед" АД да се присъдят направените разноски за касационната инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 500 лв, които следва да му заплатят касационните жалбоподатели. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК,