Решение № 16413 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10702/2012 г.

Решение № 16413 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10702/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Атанас Георгиев Стивасарев против решение № 1617/09.07.2012 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1530/2012 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 111/23.04.2012 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 5011284546/26.01.2012 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при РУ "СО" Пловдив за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 21, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, считано от 23.01.2012 г. - датата на заявлението. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до нарушения в настоящето административно производство и предходни административни производства пред административния орган при разрешаване на същия спорен въпрос, които нарушения съдът не е отчел в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и при необоснованост на фактическите си и правни изводи. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуален представител - юрисконсулт е взел становище в писмен вид за неоснователност на жалбата с подробни съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Изводите за законосъобразност на решението на административния орган са правилни с оглед доказателствата по делото, които водят до промяна на отпусната пенсия само по отношение на допълнително зачетения осигурителен стаж от III категория труд, положен след пенсионирането, но не и до промяна на началната дата на отпускане на пенсията за което не са налице предпоставките по чл. 99 КСО. Поради това предходни актове по същия въпрос за което се е произнесъл и съда с влезли в сила решения не са предмет на настоящия спор. Върховният административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от страна в съдебното производство в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение № 111/23.04.2012 г. на ръководителя на ТП на НОИ Пловдив. С него е потвърдено разпореждане № 5011284546/26.01.2012 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при РУ "СО" Пловдив, с което е изменена личната пенсия на Атанас Георгиев Стивасарев за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 21, ал. 1 от НПОС считано от 23.01.2012 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане да бъде изменено като му се възстанови пенсията, считано от 1.12.2007 г. съобразно внесения от него брутен осигурителен доход. Съдът, за да се произнесе по жалбата е установил от доказателствата по делото, че на Стивасарев е отпусната лична пенсия с разпореждане № 5011284546 от 25.02.2009 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, считано от 1.09.2008 г. на основание § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Пред административния орган е поискано във връзка с предстоящото преизчисление, което е извършено във връзка със зачитане на осигурителен стаж при условията на чл. 21, ал. 1 НПОС да бъде коригирана и явна фактическа грешка, допусната в това разпореждане, което съдът е приел, че е извън предмета на спора, вече разрешен с влезли в сила решения на административния орган и съда. Извън предмета на спора са приети и въпросите в жалбата съставляващи точки 2, 3 и 4 от нея, поради което при констатация за отсъствие на нарушения съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. С жалбата пред съда е поискано да бъде отменено решение № 111 от 23.04.2012 г. на ръководителя на ТП на НОИ Пловдив, потвърждаващо разпореждане № 5011284546/26.01.2012 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО Пловдив за изменение на ЛПОСВ, разпореждане № 5011284546/1.07.2009 г. за индексацията на ЛПОСВ, разпореждане № 5011284546/1.04.2009 г. за актуализация на ЛПОСВ и на разпореждане № 5011284546/25.02.2009 г. за отпускане на ЛПОСВ от 1.09.2008 г. Наред с това е поискано да бъде възстановена отказаната лична пенсия за ОСВ на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО считано от 1.12.2007 г. съобразно данните за внесен осигурителен доход по чл. 5, ал. 4 КСО към 1.12.2007 г., както и на основание чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми по пенсионни плащания за периода 1.12.2007 г. - 31.08.2008 г. в размер на 3005.08 лева да бъдат върнати, както и да бъдат възстановени незаконно внесените осигурителни вноски за периода от 1.12.2007 г. до 31.08.2008 г. в размер на 1647.50 лева. Така предявената жалба съдът правилно е приел за допустима само в частта с която се обжалва решение № 111/23.04.2012 г. на ръководителя на ТП на НОИ Пловдив потвърждаващо разпореждане № 5011284546/26.01.2012 г. на ръководителя на "ПО" на ТП на НОИ, с което изменена личната пенсия за ОСВ от датата на заявлението - 23.01.2012 г. като към зачетения по влязло в сила разпореждане осигурителен стаж се прибавят и 01 м. и 03 дни допълнителен осигурителен стаж от трета категория труд, положен след пенсионирането. Със същото решение се отхвърля претенцията за преразглеждане на началната дата, която да е от 15.12.2007 г., а не от 1.09.2008 г., въпрос вече разрешен с влезли в сила решения на съда и няма данни даващи основание за преразглеждане на този въпрос. С касационната жалба отново се поддържат доводи за неправилност на решението на съда и решенията на административния орган с които се отказва преразглеждане на въпросът относно началната дата за отпускане на личната пенсия. Тези доводи са неоснователни тъй като липсват нови доказателства за преразглеждане на тези въпроси в хипотезите на чл. 99 от КСО, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. При това положение нови правни изводи при влезли в законна сила решения на съда по този въпрос е недопустимо да се правят, тъй като означава те да бъдат ревизирани без да има законова възможност за това. При тези обосновани фактически констатации изводите на съда са правилни, а поддържаните като касационни основания - нарушения на материалния закон са неоснователни. Съдът би могъл да се позове и приложи своя съдебна практика при решаването на сходен случай, какъвто не е настоящият и няма възможност да пререши влязло в сила решение по същия спор в касационното производство. Ето защо позоваването на съдебна практика в друг смисъл не съставлява касационно основание за отмяна поради което тези доводи са неоснователни. Неоснователни са и доводите за съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като жалбата не е била разгледана изцяло с всичките й искания. Съдът, по съображенията изложени по горе не може да преразглежда спорни въпроси, разрешени с влязло в сила съдебно решение и на още по малко основание това може да извърши административния орган. Съдът правилно е констатирал, че тези спорове са разрешени при установяване и анализ на същите факти, които се предявяват и в настоящето производство и поради това не могат да бъдат правени други изводи от тях. При отсъствие на касационни основания за отмяната решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение