Решение № 5649 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9650/2014 г.

Решение № 5649 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9650/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителен директор на Регионално сдружение на общините "Централна Стара планина" (РСОЦСП) срещу решение № 28 от 15.05.2014 г., постановено по административно дело № 21/2014 г. от Административен съд Габрово, с което е отменено негово решение № 07-ЗДОИ от 21.12.2013 г., в частта му по т. 1. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Камен Кръстев. Ответникът по касационната жалба - Камен Йорданов Кръстев, в представени писмена защита и възражение от процесуалния му представител навежда доводи за недопустимост на касационната жалба, като подадена от Петрова, в качеството й на заемащ несъществуваща длъжност, а алтернативно излага твърдения за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба, като подадена от лице, което няма представителна власт по отношение на РСОЦСП. От приложения към първоинстанционното дело договор за възлагане на управлението на СНЦ - РСОЦСП, представлявано от Минчо Стойков Казанджиев - председател на Управителния съвет (УС) (удостоверение по ф. д. № 1144/97/11.03.2014 г. на ОС Габрово) се установява, че Мариела Петрова Кънчева има качеството на изпълнителен директор на сдружението. В това си качество и по силата на вътрешните правила за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация в РСОЦСП, утвърдено от председателя на сдружението на 17.04.2013 г. Председателят на УС на сдружението, който в случая е компетентния орган по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е делегирал правомощията си по този закон на изпълнителния директор. Последният е издател на обжалвания акт, и е участвал в производството пред първоинстанционния съд, при което доводът за недопустимост на жалбата е неоснователен. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени административния акт в обжалваната му част АС-Габрово приема, че същият е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не е изпълнена предвидената в чл. 31, ал. 2 ЗДОИ процедура. Същевременно това е довело до постановяване на акта в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен е извода на съда, че в случая безспорно исканата информация по т. 1 от заявлението е обществена и същевременно съдържа лични данни за трети лица, при което предоставянето й е свързано с изпълнение на специални изисквания на закона. Въз основа на това обосновано е прието, че в случая постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като касаторът в качеството му на администратор на лични данни не е изпълнил предвидения в разпоредбата на чл. 36з от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) ред, както и този предвиден в чл. 31, ал. 2 ЗДОИ. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е уредена една от хипотезите, в които органът по чл. 3 ЗДОИ може да откаже предоставяне на обществена информация - когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В случая обаче липсват данни да е поискано писменото съгласие на тези лица. Правилно съдът е приел, че в случая следва решението да бъде отменено, като са дадени указания органът да изпълни задълженията си да поиска съгласие от третите лица и едва при евентуален отказ от страна на същите да предостави тази част от информацията, достъпът до която не е ограничен (арг. чл. 37, ал. 2 ЗДОИ). Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение