Решение № 4192 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 958/2011 г.

Решение № 4192 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 958/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на процесуалния представител на Министъра на земеделието и храните срещу решение № 14492/29.11.2010 г. по адм. д. № 5095/2010 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Божанка Янакиева Тодорова лично и чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменена заповед № РД-46-13 от 7.01.2010 г. на Министъра на земеделието и храните в частта, с която на Божанка Янакиева Тодорова от гр. София е отказано правото на обезщетяване по чл. 10в ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по нейно заявление вх. № АО 1486/19.10.2007 г. за бежанеца Гоно Мицов Савов и е постановено връщане на делото като преписка на Министъра на земеделието и храните за произнасяне по заявлението при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че като се е мотивирал само с невъзможността да бъде точно определен размера на обезщетението поради невъзможност за приравняване на старите със съвременните мерки за повърхност, административният орган е издал незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен. По делото е установено, че в нарушение на служебното начало в административния процес, регламентирано в чл. 9 от АПК, компетентният административен орган не е изпълнил задължението си да събере всички необходими доказателства, дори и когато няма искане от заинтересованите лица, и да осъществи процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Освен това, административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде индивидуалния административен акт след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на страните, ако такива са дадени, нито е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателства, които да провери и прецени в тяхната съвкупност. Отговорът по запитването до Българския институт по метрология очевидно не е достатъчен за решаване на поставения административен въпрос, при което, наред с останалите доказателства, следва да се имат предвид данните от Малък речник на остарели и редки думи в българския език, данните от писмо с изх. № 28-00-709/22.12.2008 г. и писмо с изх. № 28-00-007/5.01.2011 г. на Главна дирекция Национален център по метрология, както и данните от извлеченията от книгата "Стари мерки теглилки монети"на Христо Харитонов. При издаване на обжалваната заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК. Като е съобразил това и е отменил заповедта с връщане на административния орган за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционнният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният адмоинистративен съд, Петчленен състав - Първа колегия