Решение № 14329 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2220/2018 г.

Решение № 14329 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2220/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на А. Хазрат, [гражданство], подадена чрез пълномощник, против решение № 1283 от 17.07.2017 г., постановено по адм. д. № 1066/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу отказ № УРИ 538600-339/10.03.2017 г. за издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване в страната. Касаторът твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, поради което е достигнал до неправилния извод, че е изпълнено основанието по чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ, послужило на органа да откаже исканото разрешение за продължаване срока на пребиваване на чужденеца. Сочи, че съдът, тълкувайки погрешно доказателствата по делото, е допуснал нарушение на правото на личен и семеен живот на чужденеца. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което административният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът началникът на сектор "Миграция" при Областна дирекция на МВР - П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: От събраните по делото доказателства съдът е установил, че началникът на сектор "Миграция" при Областна дирекция на МВР - П. е отказал издаването на разрешение за продължаване на срока на пребиваване в Р. Б. на [гражданставо] А. Хазрат, с отказ № УРИ 538600-339/10.03.2017 г., постановен на основание чл. 26, ал. 3 и ал. 4, т. 1 ЗЧРБ. За да издаде обжалвания акт, органът е приел, че чужденецът е сключил граждански брак с българска гражданка с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Р. Б., основавайки се на събрани по реда на чл. 26, ал. 5 ЗЧРБ данни - интервюта, проведени със съпрузите от началника на група "Миграция", справки за пътувания и други писмени доказателства. Съдът е достигнал до извод, че съпрузите не живеят заедно, тъй като при извършени от органа неколкократни проверки на адреса не е открита съпругата на чуждия гражданин, нито нейни вещи. Освен това, в съдебното производство не е доказана основателна причина за отсъствието на българската гражданка от жилището по време на проверките. Първоинстанционният съд подробно, задълбочено и аналитично е обсъдил отделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, е приел за доказано по категоричен начин обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно, а бракът е сключен единствено с цел да бъдат заобиколени разпоредбите на закона. Съдът е обосновал извод за материална законосъборазност на административния акт като издаден в съответствие с чл. 26, ал. 4, т. 1 ЗЧРБ. Решението е правилно. Според разпоредбата на чл. 26 ЗЧРБ компетентния орган постановява отказ за издаване на разрешение за продължаване на срока за пребиваване на чужденец, след като извърши процесуални действия по чл. 26, ал. 5 ЗЧРБ, необходими за формиране на извод по ал. 4, респ. след като установи, че са налице данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен с цел заобикаляне на закона. Нормативно регламентираното условие - да са налице данни, позволяващи да се направи обоснован извод, не изискват от органа или съда да направи пълна проверка с цел категоричното установяване и опровергаване на сключения граждански брак. В този смисъл е достатъчно да е налице основателно съмнение за брачните отношения, а в конкретния случай такава несъвместимост се установява от събраните по делото доказателства. Данните по делото не сочат на категоричен извод, че съпрузите имат желание за съвместен живот, което да се гарантира чрез разрешаване продължаване пребиваването в страната на А. Хазрат. Изводът на съда относно липсата на каквито е и да са доказателства за съвместно съжителство е правилен и кореспондира с данните по делото. От извършените в семейното жилище проверки, данни за които са обективирани в докладни записки от 01.07.2015 г. и 09.03.2017 г., е видно, че българката гражданка не е открита на адреса, като не са открити нейни лични вещи или дрехи. Обясненията на съпруга, с които обосновава отсъствието на българската гражданка са или че същата е в болница, или при свои роднини. Сочените свидетелства, които пораждат съмнение, че бракът е сключен с цел заобикаляне на българското законодателство, не са оборени от касационния жалбоподател. Представената пред първата инстанция епикриза на Н. Али цели да докаже престоя на съпругата на чужденеца в болница по времето на проверките. Същата обаче касае период на хоспитализиране между 20.02.2017 г. и 25.02.2017 г., който не съвпада с датите, на които длъжностните лица са посетили семейното жилище. Правилна е и преценката на административния съд, че представените копия от международен паспорт не са във вид, в който могат да бъдат кредитирани като годни доказателства по делото, тъй като същите не са надлежно заверени и легализирани. Съдът е указал на жалбоподателя да представи тези документи със заверка и официален превод, но страната не се е възползвала от предоставената възможност. Административният съд е обсъдил всестранно и задълбочено събраните в хода на производството доказателства, като ги е подложил на правен анализ съобразно приетата от издателя на акта правна квалификация. Данните по делото не сочат на категоричен извод за установяване на семеен живот на територията на Р. Б.. В този смисъл оспорената заповед не е издадена в нарушение на правото на семеен живот. Неоснователни са доводите за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поддържани като касационни основания за отмяна на решението. При постановяването му съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на акта. Приетите изводи са обосновани и съответстват на установената фактическата обстановка. За да е налице необоснованост на съдебния акт, решаващите изводи за постановяването му трябва да почиват върху противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд