Решение № 7649 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8379/2016 г.

Решение № 7649 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8379/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град срещу решение № 3580 от 26.05.2016 г., постановено по адм. д. № 2672/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, първо отделение, 20-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението. О. Л. Н. Н. от гр. С., в отговор от 12.07.2016 г. и в съдебно заседание, моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - С.-град е отменил решение № 1040-21-41 от 11.02.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град и потвърденото с него разпореждане № РП-2-21-00097233 от 14.01.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ - С.-град. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства, но анализът им е в противоречие с материалния закон, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. От данните по делото се установява, че със заповед № 25 от 2.06.2010 г. на изпълнителния директор на "Е.-А." АД трудовото правоотношение на Л. Н. Н. е било прекратено. С разпореждане № 214-00-5981-3 от 25.11.2010 г. на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 2.06.2010 г. до 1.10.2010 г. С решение № 4-II-35 от 11.02.2011 г., постановено по гр. д. № 32776/2010 г., Софийски районен съд е признал за незаконна и е отменил обжалваната заповед; възстановил е лицето на заеманата до уволнението длъжност и е осъдил работодателя му да заплати, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата 1980 лв., представляваща обезщетение за вреди за оставане без работа в периода 2.06.2010 г. до 2.12.2010 г. Решението е влязло в сила на 25.02.2011 г. Плащането е извършено на 4.04.2011 г. С разпореждане № 214-750905 от 12.05.2011 г. на длъжностното лице по чл. 54е, ал. 4 КСО при Териториално поделение на НОИ - С.-град, е постановено Л. Н. Н. да възстанови, на основание чл. 54е, ал. 4 във връзка с чл. 54е, ал. 1 КСО, добросъвестно получените обезщетения за периода 2.06.2010 г. - 1.10.2010 г. в размер на 516 лв. главница. С решение № РО-839 от 13.11.2013 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град разпореждането е потвърдено. Посочените административни актове са били оспорени по съдебен ред. С решение № 662 от 7.02.2014 г., постановено по адм. д. № 11750/2013 г. по описа на Административен съд - С.-град, I отделение, 19-и състав, жалбата на Н. е била отхвърлена. Цитираният съдебен акт е оставен в сила с решение № 7835 от 9.06.2014 г., постановено по адм. д. № 4533/2014 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. В тези съдебни актове е прието за установено, че Ненова е получавала парично обезщетение за безработица за периода 2.06.2010 г. - 1.10.2010 г., на основание чл. 54а КСО и това обезщетение е получено преди влизане в сила на решение № 4-II-55 от 11.02.2011 г. на СРС, постановено по гр. д. № 32776/2010 г., с което уволнението на жалбоподателката е признато за незаконно, а работодателят е осъден да й изплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 2.06.2010 г. до 2.12.2010 г., през което е останала без работа поради уволнение. На 4.04.2011 г. жалбоподателката е получила от бившия си работодател сумата 1980 лв., като обезщетение за вредите, претърпени от оставане без работа за периода 2.06.2010 г. до 2.12.2010 г. Периодите за които Н. е получила обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и по чл. 54е КСО съвпадат, поради което е възникнало вземане по чл. 54е, ал. 1, предл. 1 КСО в полза на НОИ. След постановяване на така цитираните съдебни актове решение № РО-839 от 13.11.2013 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град и потвърденото с него разпореждане № 214-750905 от 12.05.2011 г. на длъжностното лице по чл. 54е, ал. 4 КСО при Териториално поделение на НОИ - С.-град представляват влезли в сила административни актове, с които вземането е установено по основание и размер. С разпореждане № РП-2-21-00097233 от 14.01.2016 г. на длъжностното лице по контрола по разходите на ДОО, потвърдено с решение № 1040-21-41 от 11.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - С.-град, на основание чл. 114, ал. 5 КСО, е постановено да се прихване от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за безработица, задължение към ДОО за добросъвестно получено парично обезщетение за безработица, установено с разпореждане № 214-750905 от 12.05.2011 г. Съгласно чл. 54е, ал. 1 КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Решение № 1040-21-41 от 11.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - С.-град и потвърденото с него разпореждане № РП-2-21-00097233 от 14.01.2016 г. на длъжностното лице по контрола по разходите на ДОО са издадени след 1.01.2014 г. Разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО, в сила от 1.01.2014 г., предвижда, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Следователно прихващането изрично е регламентирано в специалния закон - Кодекса за социално осигуряване и приетото от първоинстанционния съд, че това не е така и следва да се приложат разпоредбите на чл. 103-109 от Закона за задълженията и договорите, е неправилно. Текстът на чл. 114а, ал. 1 КСО, в същата редакция, изрично сочи, че върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114. Цитираната норма е специална по отношение на ДОПК и разрешава въпроса еднозначно. В този случай е неприложима общата забрана по чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, която е относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински вземания по установения ред в ДОПК. Посочената в мотивите на съдебното решение практика на Върховния административен съд е от преди влизане в сила на цитираните изменения в КСО. Ето защо сегашната практика на Върховния административен съд е в смисъл, че тълкуването на разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО, без да се взема предвид тази на чл. 114а КСО, е неправилно - виж решение № 3636 от 30.03.2016 г. по адм. д. № 8604/2015 г., решение № 7092 от 14.06.2016 г. по адм. д. № 10944/2015 г. на ВАС и др. Решение № 1040-21-41 от 11.02.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град и потвърденото с него разпореждане № ПР-2-21-00097233 от 14.01.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ - С.-град са издадени от компетентните органи по чл. 117, ал. 3 и чл. 54ж, ал. 1 КСО, в дължимата форма и при липса на нарушения на административнопроизводствените правила. Като е приел, че цитираните административни актове са издадени в противоречие със закона, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Изложените в настоящите мотиви съображения налагат извод за законосъобразност на административните актове, с които е извършено прихващане и неоснователност на подадената жалба, поради което тя се отхвърля. Страните по делото не са поискали присъждане на разноски и съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,