Решение № 3449 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2020 г.

Решение № 3449 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ срещу решение № 668 от 05.02.2020 г., постановено по адм. д. № 1610/2019 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът – Д. Маринов, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение № 668 от 05.02.2020 г., постановено по адм. д. № 1610/2019 г. по описа на Административен съд – София град, съдът е осъдил СДВР да заплати на Д. Маринов сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменен като незаконосъобразен административен акт – заповед № 513 з-238/11.11.2014 г. на директора на СДВР, ведно със законната лихва върху тази сума от датата 02.07.2015 г. до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно установено, че със заповед № 513 з-238/11.11.2014 г. на директора на СДВР на Д. Маринов – началник на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към 03 РУ при СДВР, е наложено, на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Цитираната заповед е отменена с влязло в сила на 02.07.2015 г. решение № 4037/11.06.2015 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 12164/2014 г. За доказване на претендираните от ищеца неимуществени вреди, по делото са приети гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел. От правна страна съдът е прел, че искът е допустим и частично основателен. Налице е отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт и настъпили от него вредни последици за ищеца, както и причинна връзка между тях. За настъпили обаче, съдът е приел само част от претендираните вреди, доколкото ищецът не е представил медицинска документация и не е ангажирал съдебно-медицинска експертиза за доказване на част от твърдените неимуществени вреди – "отчаяние, депресия, тревожност, стрес и неувереност, нарушение на съня, агресивно поведение в семейството". За недоказано е прието и твърдяното от ищеца напускане на системата на МВР в работоспособна възраст и лишаване от възможност за кариерно развитие. По отношение на останалите негативни последици от дисциплинарното наказание – "уронване на авторитета и доброто име в службата, промяна в отношението на колегите, понижено самочувствие, понижена самооценка и накърнен авторитет като ръководител пред подчинените служители", съдът е приел последните за доказани чрез свидетелските показания по делото. Предвид недоказаността на претендираните имуществени вреди в пълния им размер /1500 лв. /, съдът е присъдил обезщетение по съразмерност и справедливост /чл. 52 от ЗЗД/ - в размер на 600 лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на отменителното съдебно решение, до окончателното изплащане на сумата. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи; вредата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. От събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото е безспорно установено наличието на отменен по съдебен ред административен акт - заповед № 513 з-238/11.11.2014 г. на директора на СДВР, настъпването на вредоносни последици за ищеца, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменената заповед и част от претендираните вреди. Исковата претенция е доказана по основание. По отношение размера на обезщетението, съдът правилно е приел за настъпили само част от претендираните от ищеца вреди, поради което не е присъдил пълния размер на поисканото обезщетение – в размер на 1500 лв., а е редуцирал същото до размер на 600 лв. Обосновано и в съответствие със събраните доказателства по делото, съдът е приел за доказано, че вследствие на отменения като незаконосъобразен административен акт, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на авторитета и доброто му име в службата, промяна в отношението на колегите спрямо ищеца, понижено самочувствие, понижена самооценка и накърнен авторитет като ръководител пред подчинените му служители. В тази връзка съдът е кредитирал показанията на свидетеля Д. Н., поради близките му служебни отношения с ищеца в релевантния период. Показанията на свидетеля са обективни и вътрешно безпротиворечиви, същите представляват показания на свидетел очевидец, който е бил в близки отношения с ищеца. Законосъобразно е прието от съда, че свидетелските показания са допустимо, относимо и достатъчно доказателствено средство за доказване на приетите за доказани факти. Неоснователни в тази връзка са възраженията в касационната жалба, че обстоятелства като "уронване на авторитета и доброто име на ищеца в службата, промяна в отношението на колегите спрямо ищеца, понижено самочувствие, понижена самооценка и накърнен авторитет като ръководител пред подчинените му служители" могат да бъдат доказани само от лице с медицинско образование, удостоверени с надлежен медицински документ. Правилно е позоваването от страна на съда на цитираната в решението практика на Европейския съд по правата на човека относно обстоятелството, че съдилищата не допускат увреждане на здравето да се доказва чрез свидетелски показания, а винаги изискват експертни доказателства за това. Именно в този контекст съдът е приел за недоказани, твърдените неимуществени вреди – "отчаяние, депресия, тревожност, стрес и неувереност, нарушение на съня", доколкото същите представляват психологически категории, за които ищецът не е представил медицинска документация и не е ангажирал съдебно-медицинска експертиза за доказването им. Законосъобразно е решението и в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД и съобразно обема на доказаните в съдебното производство вреди. Предвид обстоятелството, че ищецът е доказал само част от претендираните вреди, съдът правилно е редуцирал обезщетението до размер на 600 лв. Изложените в тази връзка мотиви на първоинстанционния съд се споделят от настоящата съдебна инстанция. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че доколкото през 2014 г. от директора на СДВР на ищеца са наложени две дисциплинарни наказания – "писмено предупреждение" /наложено със заповед № 15683/29.08.2014 г. / и процесното наказание "порицание" /наложено със заповед № 513 з-238/11.11.2014 г. /, то от свидетелските показания по делото не ставало ясно точно от коя от двете заповеди /и двете отменени по съдебен ред/ са настъпили неимуществените вреди за ищеца. Видно от исковата молба, с нея са предявени два обективно съединен иска за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени едновременно от два незаконосъобразни административни акта – от заповед № 15683/29.08.2014 г. и заповед № 513 з-238/11.11.2014 г., двете издадени от началника на СДВР. Независимо, че разглеждането на съединените искове е разделено в две отделни съдебни производства, твърдените неимуществени вреди от двете заповеди са идентични. С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение