Решение № 14296 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8508/2011 г.

Решение № 14296 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8508/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решението от 26.05.2011 г., постановено по адм. д. № 99/2011 г. на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-ЮИР-24/8.02.2011 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която е наредено премахване на незаконен строеж "Жилищна сграда", находящ се в УПИ VII-178, кв. 9а по плана на с. Оряховица, общ. Стара Загора. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът РДНСК - Югоизточен район гр. Стара Загора чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на решението и предлага да остане в сила. Върховния административен съд след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Съответни на доказателствата по делото са съображенията, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, констатиран с констативен акт, чието съдържание не е опровергано в хода на административното производство, така също и пред съда, послужило като основание за издаване на заповедта. Правилно съдът е възприел съображенията на административния орган в обжалваната заповед съобразно обстоятелството, че извършеното на място строителство засяга конструкцията на сградата и нормата на чл. 151 ЗУТ е приложима по отношение на същото. Характерът на извършените строителни работи и резултата от тях навеждат на извода, че изпълнената на място реконструкция на съществуваща стара сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който безспорно няма надлежно издадени строителни книжа, предвид което същият, като незаконен строеж, подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, каквото е разпоредено с обжалваната заповед. За строежа не са налице предпоставките по § 16, ал. 1 ЗУТ, които следва да са в комулативна даденост, за да бъде определен същия като търпим и в този смисъл неподлежащ на премахване. Що се касае до представянето и прилагането към материалите по делото удостоверение за търпимост, то същото не касае процесното строителство и в този смисъл е ирелевантно за преценка законосъобразността на обжалваната заповед. Дори да се приеме, че строежа е извършен през 1988 - 89 г. и в него момент закона е държал сметка за законността на строителството чрез наличие на строителни книжа и документи. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират със събраните и установено факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение