Решение № 9268 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2017 г.

Решение № 9268 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на О. К., представлявана от кмета П. Г. П., против решение № 259/14.12.2016 г. по адм. дело № 223/2016 г. на Административния съд - К., като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е поискано решението да бъде отменено, като бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу О. К. искове по чл. 1 от ЗОДОВ. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от процесуалния си представител юрк. Манчева, която поддържа сочените в жалбата касационни основания и не сочи нови доказателства. Ответникът по касационната жалба - В. А. Д. от гр. К. в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си адв. Стефанова оспорва касационната жалба, като изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на направените по делото съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата по отношение на присъдените имуществени вреди и за частична основателност на касационната жалба, в частта в която първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за причинени неимуществени вреди . Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, административният съд е уважил обективно кумулативно съединените искове на В. А. Д. от гр. К. срещу О. К. за присъждане на обезщетение за причинени: 1. имуществени вреди, в размер на 1600 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 806/2015 г. на Районен съд - К. и по КАНД № 15/2016 г. на Административен съд - К. по съдебно оспорване на Наказателно постановление № 71/27.05.2015 г., издадено от кмета на О. К., ведно със законната лихва считано от 24.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както й за 2. неимуществени вреди, изразяващи се в унижение стрес, шок, душевна болка и притеснение претърпени от издаденото наказателно постановление, в размер на 300 лева, ведно със законната лихва считано от 24.06.2016 г. като е отхвърлил иска за разликата на присъдената сума до пълния му предявен размер от 1500 лева като неоснователен. Административният съд е установил, че с Наказателно постановление (НП) № 71/27.05.2015 г., издадено от кмета на О. К., на В. А. Д. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лева на основание чл. 19, ал. 4 от Наредбата за дейността на религиозните общности на територията на О. К. (НДРОТОК) за това, че на 11.04.2015 г. отклоло 11, 30 ч. в гр. К., в района на площад "1-ви май" извършва религиозна агитация посредством раздаване на печатни материали (брошури, диплянки) на Изповедание "Свидетелите на Йехова в България". За деянието е бил съставен АУАН № 11027 от 11.04.2015 г. от св. А. С. - инспектор в ОП "Управление на общински имоти" при О. К. Съдът е установил още, че касационният ответник е обжалвал НП пред Районен съд - К., като по образуваното НАХД № 806/2015 г. по описа на на съда е бил представляван от адв. В. С. от АК - В., въз основа на надлежно упълномощаване на същата и въз основа на Договор за правна защита и съдействие сключен на 09.09.2015 г., като уговореното възнаграждение платено изцяло е в размер на 600 лева. С решение от 13.11.2015 г. по НАХД № 806/2015 г., районният съд е отменил оспореното НП, като незаконосъобразно. Същото е било обжалвано от кмета на О. К. пред Административен съд - К. По образуваното КАНД № 15/2016 г. Д. е бил представляван въз основа на надлежно упълномощаване от същия адвокат, като съгласно Договор за правна помощ и съдействие, сключен на 19.02.2016 г. уговореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лв. С решение от 22.02.2016 г. касационната инстанция е оставила в сила оспореното решение на Районен съд - К.. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на т. 1 от съвместното ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, административният съд е заключил, че платените за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения Административен съд - К. е уважил изцяло предявения иск и е осъдил О. К. да заплати на В. Д. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 1600 лева претърпени имуществени вреди. По отношение на исковата претенция на Димитров за неимуществени вреди от събраните по делото гласни доказателства, съдът е направил извод за частична основателност на същата. Заключил е, че по делото няма данни за преживяна от Димитров висока степен на тревожност, а само опасения за възпрепятстване на работата му, като при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определил справедливо обезщетение в размер от 300 лева. За разликата до претендираният рамер от 1500 лева е приел, че искът е неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за основателност на предавените искове е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон - ЗОДОВ. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищеца по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ по отношение на издаденото от кмета на О. К. и отменено като незаконосъобразно НП, а именно: да е настъпила вреда от незаконосъобразен административен акт и да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази - пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, / макар адвокатската защита да не е задължителна/ се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход . По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ответника по касация вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС / задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/ при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно административният съд е заключил, че в конкретния случай ищецът е доказал настъпили за него имуществени вреди във вид на реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото НП за сумата от общо 1600 лева, поради което правилно е уважил предявената искова претенция за тази сума. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, поради което е постановил правилно решение. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените в жалбата касационни основания. С оглед изхода на спора на касационния ответник по делото следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 19.06.2017 г. (л. 28) като бъде осъден касационният жалбоподател - О. К. да заплати сумата от 600 лева. Водим от горното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,