Решение № 1736 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9909/2018 г.

Решение № 1736 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9909/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Ловамед груп" ООД гр. Стара Загора, ЕИК 123743487, срещу Решение № 1509 от 26.06.2018 г., постановено по адм. дело № 3555/2017 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16002415006982-091- 001/10.03.2016 г., издаден от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърдена с Решение № 309 от 20.05.2016 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който допълнително на "Ловамед груп" ООД е начислен ДДС в размер на 292 607, 78 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 102 255, 89 лв., като дружеството е осъдено да заплати на ДОДОП гр. Пловдив и юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 957,28 лв. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянов, оспорва жалбата. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното:

По делото не е било спорно, че ревизираното лице е извършвало дейност по събиране, транспортиране и обезвреждане на опасни болнични отпадъци от болнични заведения в страната.

Спорният въпрос по делото е дали тази дейност следва да се квалифицира като "услуги по добив, обработка или преработка на опасни отпадъци" по смисъла на т. 7 от Част първа от Приложение № 2 към глава деветнадесета "а" от Закона за данък върху добавената стойност / ЗДДС/.

Според ревизираното дружество извършваната от него дейност е именно такава, поради което съгласно разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС данъкът по доставките е изискуем от получателя по доставката, в случая болничните заведения. Ето защо дружеството не следва да начислява ДДС върху стойността на услугите в издаваните от него фактури, тъй като е приложим механизма на т. нар. "обратно начисляване".

Приходните органи поддържат тезата, споделена и от първоинстанционния съд, че дейността на дружеството не може да се квалифицира като добив, обработка и преработка на отпадъци, поради което начисляването на ДДС за доставката и нейното документиране следва да се извършват в съответствие с общия ред на данъчния закон - от доставчика по доставката – ревизираното дружество, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. Първоинстанционният административен съд е потвърдил ревизионния акт с мотиви, аналогични на тези на органите по приходите.

Следва да се посочи изрично, че настоящият казус касае данъчното третиране по ЗДДС на дейността на ревизираното дружество, поради което относими са разпоредбите на ЗДДС, а изискванията и законовите дефиниции на Закона за управление на отпадъците относно тази дейност са неприложими към спора по делото. Съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС данъкът за доставките по ал. 1 на същия член е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. В ал. 1 е записано, че данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, възниква съгласно общите правила по този закон. В част първа т. 7 от приложение 2 са посочени услугите по добив, обработка и преработка на опасни отпадъци, за които няма спор, че са процесните.

В § 1, т. 46, 47 и 48 от ДР на ЗДДС са записани следните легални дефиниции:

1. "Добив на отпадъци" е всяка дейност, в резултат от която се образуват отпадъци;

1. "Обработка на отпадъци" е всяка дейност по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на отпадъци без изменение на химическия им състав;

1. "Преработка на отпадъци" е всяка дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.

Не се спори от касатора, че т. 46 и 48 не могат да се отнесат към дейността на ревизираното дружество, а според него същата следва да бъде квалифицирана като такава по т. 47.

Установено е по делото, че част от опасните болнични отпадъци са обработвани от ревизираното дружество с монтирана и въведена в експлоатация инсталация за обезвреждане на болнични отпадъци "Sintion 1. 1", която работи на принципа на комбинираното действие на суха наситена пара /автоклавиране/ и високо честотни микровълни. След обработката по този начин отпадъците, които вече не са опасни, са предавани на общинско депо "Мандра баир" гр. Стара Загора.

Другата част от отпадъците ревизираното дружество е събирало, извозвало и предавало за унищожаване чрез изгаряне на ПУДООС /Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда/, гр. София.

Във връзка с започнала ревизия на "ЛОВАМЕД ГРУП" ООД Национална агенция за приходите, териториална дирекция Пловдив е изпратено искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р-16002415006982-041-001/09.11.2015 г. до ХИМИКО - ТЕХНОЛОГИЧЕН И МЕТАЛУРГИЧЕН УНИВЕРСИТЕТ / ХТМУ/ гр. СОФИЯ със следния въпрос: "При обработка на опасни болнични отпадъци, дали се променя химическия им състав?".

Постъпил е отговор от ХТМУ, в който е посочено, че тъй като с въпроса не са дефинирани при какви условия се реализира процеса – налягане и температура, както и не е посочен състава на болничните отпадъци, няма възможност за конкретен, по – ясен отговор. Посочено е също така общо, че "болничните отпадъци са многокомпонентни с различна термична устойчивост на различните вещества и композитни материали. Дори и при най - меки условия на автоклавиране /над 100°С/ някои от компонентите ще хидратират и ще променят физикохимичното си състояние и могат да се превърнат в по-малко разтворими съединения или да се разградят, но далеч не всички. " В заключение /л. 479 от първоинстанционното дело/ е записано, че "с отговора на един толкова общо зададен въпрос ХТМУ не може да се счита за отговорен или страна във Вашите спорове с конкретната фирма или с държавните компетентни органи. "

Пред приходните органи ревизираното дружество е представило Експертно заключение от независими експерти /л. 58, т. І от първоинстанционното дело/, съгласно което при механичната обработка на медицинските отпадъци чрез "Sintion 1. 1" по метода на хидро термична дезинфекция – микровълново загряване и автоклавиране, не се променя вида и химичния им състав.

Следва да се посочи, че в тежест на приходните органи, с оглед вида на ревизията, проведена по общия ред, е да установят ползващите ги и твърдяни от тях обстоятелства, представляващи спорни такива в производството. В процесното ревизионно производство по облагане по общия ред, в тежест на органите по приходите е да установят положителния факт, който се твърди с ревизионния акт, а именно че след обработката от ревизираното дружество се променя химическия състав на опасните болнични отпадъци.

Въпреки това, в първоинстанционото съдебно производство по искане на ревизираното лице е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза. Същата е дала отговор на различни въпроси, като по – съществените и относими към делото заключения са следните:

"Извършваните процеси автоклавиране и микровълново третиране от "ЛОВАМЕД ГРУП" ООД в посочената инсталация променят третираните отпадъци от опасни в неопасни такива.

В посочената инсталация дружеството-жалбоподател е третирало опасните отпадъци от Група У1 чрез физични въздействия, като в следствие на тях е променило третираните отпадъци от опасни в неопасни такива.

Предвид изключително разнородния състав на входящия в инсталацията отпадък без извършване на системни анализи не може категорично да се твърди, че има промяна или не на химичния състав на третираните отпадъци. "

При това заключение на СТЕ приходните органи съобразно доказателствената тежест в процеса е следвало да поиска допълнителна или тройна експертиза, която да даде категоричен отговор на спорното обстоятелство, че е налице промяна на химичния състав на третираните отпадъци. Като не е направила това, приходната администрация не е доказала основанието за прилагане на общия ред по чл. 82, ал. 1 от ЗДДС и начисляването на ДДС с процесния РА.

При тези доказателства настоящият касационен състав не приема за категорично доказано по делото, че дейността на ревизираното дружество по обработка на опасните отпадъци изменя химическия им състав, поради което същата правилно е квалифицирана от ревизираното дружество като дейност по § 1, т. 47 от ДР на ЗДДС и е приложило разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, записана в процесните фактури. За останалите съпътстващи дейности, извършвани от дружеството, по събиране, приемане, сортиране и извозване на опасните отпадъци до собствената инсталация "Sintion 1. 1" или до ПУДООС следва да се приложи същото данъчно третиране като основната доставка, както правилно е прието и от приходните органи и първоинстанционния съд. Всички събрани доказателства, в своята съвкупност не установят при условията на пълно доказване твърденията и оттам тезата на приходните органи. При липса на установени релевантни обстоятелства изводите за извършване на дейност, облагаема по общия ред по ЗДДС се явява необоснована, а изводите за дължимост на данък от ревизираното лице - незаконосъобразни.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение подлежи на отмяна и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него следва да се постанови ново решение по същество, с което по жалба на ревизираното дружество РА бъде отменен.

При този изход на процеса на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции съгласно представените списъци в размер на 15 000 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение