Решение № 2755 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1346/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. С. С. от гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Кесов, срещу Решение 25623 от 02.12.2024 г., постановено по адм. дело 8500/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му с искане за обявяване нищожността на Решение на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране по т. 2 от дневния ред, обективирано в Протокол 205 от заседание, проведено на 31.05.2023 г., и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материално-правните норми. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се прогласи нищожността на оспореното решение поради противоречие с влязло в сила съдебно решение, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /УС на КИИП/, редовно призован,чрез пълномощника си адв. Якимова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от П. С. срещу Решение на УС на КИИП по т. 2 от дневния ред, обективирано в Протокол 205 от заседание, проведено на 31.05.2023 г., с което на жалбоподателя е отказано, на основание чл. 13 от ЗКАИИП, във вр. с чл. 18а от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен магистър по специалности от регулираната професия инженер в инвестиционното проектиране, вписването в регистъра по чл. 6, т. 3 от Закона за камарата на архитектитете и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/ - Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност /РПОПП/ по част Отоплителна, вентилационна и климатична техника. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение не е нищожен акт, тъй като същото е издадено от компетентен орган в съответствие с чл. 13, ал.1 от ЗКАИИП, както и в изискуемата форма, като съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число мотиви за приемането му, поради което не може да се направи извод за пълна липса на форма. Според съда не се установяват в случая и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила или други процесуални нарушения в широкия смисъл на понятието, обосноваващи извод за липса на волеизявление на административния орган и съответно нищожност на решението по чл. 146, т. 3 от АПК. Прието е от съда още, че относно това дали е приложен правилно материалният закон следва да бъде преценено само единствено с оглед наличието на правна норма, въз основа на която да бъде издадено, като в случая, доколкото чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП предвижда, че УС проверява дали са налице условията за придобиване на проектантска правоспособност и в тримесечен срок от подаването на заявлението се произнася с решение, не се касае за акт, изцяло лишен от законова опора такъв, който не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. По отношение твърдяното противоречие на оспореното решение с влязлото в сила съдебно решение, съдът намира, че процесният акт, макар да разпорежда същите права и задължения, както предходното решение, отменено с влязъл в сила съдебен акт, не се основава на същите факти. Според съда в с случая са налице нови такива, установени след отмяната на предходния акт с отрицателно за жалбоподателя съдържание, а именно установеното, че Техническият университет няма програмна акредитация на специалност от регулираните професии Проектант в професионално направление 5.4. Енергетика и не е постъпвало искане в Националната агенция за оценяване и акредитация /НАОА/ за откриване на специалност от регулираните професии Проектант в Техническия университет, предоставена с писмо изх. ОА-06-1326/21.06.2023г. на НАОА, поради и което не се установява и основание за обявяване на нищожност на оспорения акт по чл. 177, ал. 2 от АПК. Така постановеното решение е неправилно. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспореното решение на УС на КИИП е валиден административен акт. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че административният орган се произнася повторно с административен акт на основание чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП по заявление вх. КИИП-КР-026/07.02.2022 г. на П. С., след като предходен негов акт, издадена на същото основание и със същия предмет отказ за вписването на П. С. в регистъра по чл. 6, т. 3 от ЗКАИИП - РПОПП по част Отоплителна, вентилационна и климатична техника, е отменен с влязло в сила решение 6607/08.11.2022 г. по адм. дело 4852/2022 г. по описа на Административен съд София град, потвърдено с решение 4801/05.05.2023 г. на ВАС по адм. дело 619/2023 г. В мотивите на съдебния акт, постановен от Административен съд София град, изрично е посочено, че жалбоподателят С., видно от представената диплома и академична справка от Технически университет - София, акредитирано висше учебно заведение, е придобил образователно-квалификационна степен магистър-инженер по специалност Отоплителна техника, вентилационна и климатична техника в Технически университет - София, която е от областта на Техническите науки, направление Енергетика, арг. т. 5.4 от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с Постановление на Министерски съвет 125/24.06.2002 г. Въз основа на това съдът приема, че жалбоподателят е доказал придобитата си правоспособност по специалност от регулираната професия инженер в инвестиционното проектиране, даваща му правото да бъде вписан в Регистъра по чл. 6, т. 3 от ЗКАИИП, както и че същият е представил всички изискуеми документи по чл. 12, ал. 2, т. 1 т. 5 от същия закон, установяващи тази правоспособност, поради което е следвало да бъде вписан, на основание чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП, в РПОПП и отказът на административния орган е постановен в нарушение на закона. Това решение е оставено в сила с решение 4801/05.05.2023 г. на ВАС по адм. дело 619/2023 г., в мотивите на което също се посочва, че изводът на съда, че в случая ответника С. е доказал условията по чл. 7, ал. 1 от ЗКАИИП, тъй като е представил диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация "инженер", получена след една година обучение като магистър, е законосъобразен. Прието е от ВАС също така, че ЗКАИИП не поставя други изисквания за признаване на правоспособността, като такива изисквания за придобиване на образователно-квалификационна степен магистър поставя единствено Закона за висшето образование, който в чл. 42, ал.1, т.2, б."в", вр. с т.1, б."б", изисква образователно-квалификационна степен не по-малко от 60 броя кредита от курса на обучение след придобита "бакалавър", които кредити в случая са налице, видно от дипломата за висше образование на С., където броят на кредитите е 60. Следователно при повторното разглеждане на заявлението, подадено от П. С. за вписване в регистъра по чл. 6, т. 3 от ЗКАИИП, административният орган е бил длъжен да се съобрази с цитираните по-горе задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в тези съдебни решения, като извърши вписване в регистъра на жалбоподателя по част Отоплителна, вентилационна и климатична техника. Видно обаче от съдържанието на оспореното решение на УС на КИИП, в който изрично се указва, че е в изпълнение на цитираните съдебни решения, административният орган не се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение, с което спорът между същите страни, с предмет административен акт, издаден по същото заявление на същото лице с идентично искане, вече е решен по същество. В процесния случай е налице повторно издаден акт от УС на КИИП със същото съдържание като отменения, с който са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания, поради и което приложима се явява разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, обратно на приетото от административния съд. В тази връзка следва да се има предвид, че в случая административният орган не само не се произнася в указания в съдебното решение смисъл, а именно вписване на лицето в РПОПП, но при повторното разглеждане на преписката в пълно противоречие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязлото в сила съдебно решение, събира доказателства във връзка с обстоятелства, които са приети за безспорно установени по делото, а именно наличието на програмна акредитация на Техническия университет София по професионално направление 5.4. Енергетика в област на висшето образование Технически науки /видно и от интернет страницата на университета/. Обстоятелството, на което се позовава административният орган, въз основа на удостоверението от НАОА, че Техническият университет София не притежава програмна акредитация по специалност от регулираните професии Проектант в професионално направление 5.4 Енергетика, и извършена от него преценка в тази връзка на акредитацията на висшето учебно заведение, е ирелевантно в случая за силата на присъдено нещо и за задължителното, по силата на закона действие на влязлото в сила съдебно решение, още повече, че законодателят не е предвидил изискване за притежаване на програмна акредитация по специалност от регулираните професии проектант в чл. 7, ал. 1 от ЗКАИП, която разпоредба единствено определя условията за вписване в РПОПП. Поради това не може да се приеме в случая, че е налице нов, правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда порок на волеизявлението на органа и да е предпоставка за ново произнасяне в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Предвид изложеното оспореното решение на УС на КИИП се явява нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Като приема обратното и отхвърля жалбата с искане за прогласяване нищожността на оспореното решение на УС на КИИП, съдът постановява неправилно решение в нарушение на материалния закон. Същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, с което административният акт да се обяви за нищожен съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, а преписката да се върне на УС на КИИП за ново произнасяне. При този изход на делото и предвид своевременно заявеното искане, на касационния жалбоподател се дължат направените разноски за две съдебни инстанции в размер на общо 3 080 лева, от които: 70 лева внесена държавна такса за касационното производство; 1 500 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие; 10 лева внесена държавна такса за първоинстанционното производството; 1 500 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. дело 8500/2024 г. по описа на Административен съд София град, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,