Решение № 14738 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16207/2010 г.

Решение № 14738 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16207/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационна жалба на Румен Кирилов Симеонов от гр. Враца против решение № 69 от 3.11. 2010 г., постановено по адм. дело № 619/2010 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3441/7.07.2010 г. на директора на ОД на МВР - Враца за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на основание чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Ответникът директорът на Областна дирекция на МВР - Враца не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за основателна по същество. По делото няма спор за факти. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и е съобразена с целта на закона. Направил е извод, че са изпълнени визираните в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки за прилагане ограничителната мярка на жалбоподателя - надлежно искане от оторизирания орган, установено публично задължение в размер над 5000 лв. на дружеството "Феникс груп" ООД, липса на обезпечение на вземането и адресатът на акта е от кръга на лицата по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. След като е обсъдил доводите за противоречие на обжалваната заповед с нормите на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.0420024 г. относно правото на граждани на Съюза да се движат и пребивават свободно на територията на държавите - членки, съдът е приел, че мярката е пропорционална от гледна точка на целта за защита на обществения интерес да бъде попълнен фиска с дължимите публични вземания и съответства на изискванията на правото на Европейския съюз. С въвеждането на основанието по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД е извършена преценка на законодателно ниво, че във всички случаи на тази хипотеза поведението на длъжника представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото. Ограничението е наложено със закон, то е свързано със съображения за обществения ред - бюджетната и данъчната политика са пряко свързани със сигурността и функционирането на държавата, а в този смисъл и със защитата на правата и свободите на другите граждани, поради което е законосъобразно. Касационната инстанция приема решението за постановено в нарушение на материалния закон. Основният спорен въпрос по делото е дали ограничаването на свободата на движение на български гражданин на основание чл. 75, т. 5 от ЗБЛД съответства на правния статус, който жалбоподателят има като гражданин на Европейския съюз. Противно на изводите на първоинстанционния съд, касационна инстанция счита, че разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД противоречи на норма на общностното право, поради което националната правна норма се дерогира и разпоредбата на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО се ползва с директен ефект. Жалбоподателят има право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите-членки на ЕС при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване. С чл. 27, § 1 от Директивата се допуска единственото ограничение на свободата на движение на гражданите на ЕС и то е от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Изрично е забранено позоваването на такива съображения за икономически цели. По силата на § 2 от същата общностна разпоредба, мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. От своя страна, личното поведение на лицето трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция (§ 3 на чл. 27). Директивата позволява по-благоприятно третиране на лицата в рамките на националните правни системи (чл. 37), което означава, че не допуска мерки, отегчаващи правното му положение. Според съдебната практика на Съда на ЕС "понятието за обществен ред във всеки случай предполага освен смущаването на обществения ред, каквото е всяко нарушение на закона, да е налице и действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес". Съгласно резолюция на ЕП от 02.04.2009 г. относно прилагането на Директива 2004/38 "изключенията, свързани с обществения ред, не могат да се прилагат в услуга на икономически цели или общи превантивни цели". Когато се вземат мерки, ограничаващи свободата на движение, те трябва да бъдат необходими и подходящи за постигане на преследваната цел. Ограничаването на правото на излизане трябва да гарантира осъществяването на преследваната с него цел и да не надхвърля необходимото за нейното постигане. Приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка не отговаря и на изискванията на Директивата за цел, пропорционалност и съображения с оглед на личността. Налагането на ограничение на свободата на движение на основание единствено наличие на публично задължение без да бъдат спазени изискванията на чл. 27, § 2 и 3 от Директивата представлява несъответствие на българската правна норма с общностното право. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. В изпълнение на законовата разпоредба органът действа в условията на обвързана компетентност. Според българския закон той е длъжен винаги, когато е сезиран от съответния данъчен орган, да наложи принудителната административна мярка. Следователно, по силата на националната правна норма компетентният административен орган не е задължен да извърши изискваната от Директивата преценка на личното поведение на лицето и на заплахата, която то представлява за обществения ред или за националната сигурност, съответно за някой от основните интереси на обществото. Т. е. тази законодателна мярка не отговаря на допустимите от общностния акт ограничения. Тя налага ограничение на свободата на движение на основание, непредвидено в Договора за функциониране на Европейския съюз и в актовете по прилагането му. Налице е законово установен автоматизъм на налагане на ПАМ, което е в противоречие с изискванията и гаранциите на общностния акт при прилагане на ограниченията на правото на свободно движение. Административният орган, след като установи факта на неплатените и необезпечени публични задължения, може да наложи ограничение на свободата на движение на жалбоподателя, ако прецени, че с това си задължение последният представлява действителна, сериозна и реална заплаха за националната сигурност или за обществения ред и че именно тази ограничителна мярка ще способства за постигането на легитимната цел - събирането на публичното задължение. За тези релевантни обстоятелства органът не е изложил конкретни съображения. Предвид изложеното касационната инстанция приема оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна. Основание за отмяна за процесния административен акт се черпи и от решение № 2 от 31.03.2011 г. на КС по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), с което разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД е обявена за противоконституционна. С влизане в сила на решението на Конституционния съд за обявяване на противоконституционна на посочената разпоредба и при висящност на производството по делото, съдът следва да се съобрази с цитираното решение и да остави без приложение нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Предвид изложеното оспорената заповед подлежи на отмяна в цялост като незаконосъобразна. Воден от горното, Върховният административен съд,