Решение № 1009 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2007 г.

Решение № 1009 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Ц. к. с. и по касационна жалба на М. Й. Ц., Х. Г. Ц. и В. Г. Г. срещу решението от 07.03.2007 г. по гр. д. № 934/2005 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбите са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните от касаторите части поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Третото лице помагач "Кока кола Х. Ботълинг Къмпани България" АД не е изразило становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение, постановено при повторно въззивно разглеждане на делото, Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението от 08.02.2001 г. по гр. д. № 2030/1999 г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на положителния установителен иск на Ц. к. с. с. в хода на въззивното производство и заместен от наследниците му/ за собственост на недвижим имот с площ 3 дка с пл. № 5* представляващ част от имот пл. № 1* целият с площ 44 3000 кв. м. по плана на Северна промишлена зона - гр. Б., и за отхвърляне на насрещните искове на Г. Х. Ц. срещу ЦКС за предаване владението на имота и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота-частичен за сумата 1 500 лв. и изтекла лихва 500 лв. и за отхвърляне на обратния иск срещу третото лице помагач за предаване владението на имота. Въззивният съд е приел, че държавата е завзела незаконно терена, в който попада и процесния имот, и който е бил отреден с решение № 8/25.04.1966 г. на ИК на ГНС Б. за нуждите на ДСП "Тексим" за завод за безалкохолни напитки, без да е проведено отчуждаване, и ЦКС не се легитимира като собственик по силата на ПМС № 61/1973 г. От друга страна ответниците по първоначалния иск и ищци по насрещните искове също не се легитимират като собственици на процесния имот, тъй като не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на наследодателя им Г. Ц. наследник на Труфа Ц., макар и в негова полза да е налице реституционно решение. С издаването на заповед на министъра на благоустройството от 04.09.1946 г., с която е обособен нов индустриален квартал на гр. Б. с обща площ 738 дка, в която попада закупения от Труфа Ц. имот- лозе от 3 дка в м. Герена в землището на гр. Б. с нот. акт № 36/1953 г., процесният имот е станал част от територията на града и е изгубил земеделския си характер. А дори и да се приеме, че до обобществяването е запазил земеделския си характер, предвид фактическия начин на ползването му - бил е лозе, то реализираното цялостно мероприятие върху него - завод за безалкохолни напитки, изключва възстановяването - арг. от чл. 10б ЗСПЗЗ. Касационната жалба на ЦКС е неоснователна. ЦКС е поддържал в инстанциите по същество, че през 1973 г. имотът е преминал в негова собственост по силата на ПМС № 61/13.11.1973 г. Правното действие, което т. 34 на посоченото ПМС е произвело по отношение на прехвърлените активи на бившето ДСО "Безалкохолни напитки и минерални води" към ЦКС не е по отношение на собствеността. Касае се за управленско разпореждане по стопанисване и ползване на държавна социалистическа собственост, а не до прехвърляне на вещни права, каквото отчуждаване законът тогава не е допускал по силата на такъв подзаконов акт. Правилно въззивният съд е приел, че ЦКС не се легитимира като собственик на имота. Касационната жалба на М. Й. Ц., Х. Г. Ц. и В. Г. Г. също е неоснователна. Георги Ц. наследодателят им е основал претенциите си на реституция по реда на ЗСПЗЗ. При възникналия спор за собственост реституционното решение подлежи на косвен съдебен контрол за законосъобразност. В производство по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ ответникът по тези искове не може да участва като страна и да се защити, и не е обвързан от реституционното решение. Единствената възможност за защита е в гражданския процес, в който той може да направи възражения за материална незаконосъобразност на реституционния акт. Правилно въззивният съд е обсъдил въпроса дали са били налице предпоставките за реално връщане на процесния имот по ЗСПЗЗ. Съдът неправилно е приел, че имотът не е бил земеделска земя към момента на обобществяването. Заповедта за обособяване на нов индустриален квартал от 1946 г. няма за последица промяна на статута на земята като земеделска. Статутът й се променя с одобряване на градоустройствен план, регулационен план, а в случая няма одобрен такъв към момента на обобществяване на земята, видно от заключенията на вещите лица. Имотът, който Труфа Ц. е притежавала е бил земеделски-лозе и към момента на включването й в ТКЗС през 1958 г. Характерът му на земеделска земя е променен фактически едва след завземането на терена и изграждането на обект за промишлени нужди - за производство на безалкохолни напитки през 1966 г., т. е. след масовизацията. Приложимият реституционен закон е ЗСПЗЗ, но предвид осъщественото мероприятие като комплекс от строителни дейности- изграден е завод за безалкохолни напитки, като върху процесния имот попада част от сграда-склад за готова продукция, два резервоара за запасна вода и затревени площи, от които не е възможно обособяване на терени със самостоятелно предназначение, а останалата площ е с трайна баластрена и асфалтобетонова настилка, осигуряваща достъпа на товарни автомобили и пешеходци до производствените, складовите и административните сгради, видно от заключението на вещото лице в първата инстанция, то имотът не подлежи на реално възстановяване - чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ. Изискване за законност на строителството в тази хипотеза законът не предвижда. Съгласно чл. 10б ал. 5 ЗСПЗЗ земите, собствеността върху които не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в предходните алинеи, са държавна собственост. Предвид изложеното не са налице поддържаните от касаторите основания за касиране на въззивното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.