Решение № 7302 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14600/2016 г.

Решение № 7302 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14600/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2208/18.11.2016 г. по адм. дело № 323/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № Р-16002415002640-091-001 от 04.11.2015 г., издаден от началник-сектор "Ревизии" - възложител на ревизията и от главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 35 от 21.01.2016 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводът на съда не е съобразен с действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, като в подкрепа на тезата си излага подробни доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - П. Т. Н., действаща като ЕТ "Ева- Тур-78- П. Н." не изразява становище по основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - П. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16002415002640-091-001 от 04.11.2015 г., издаден от началник - сектор "Ревизии" - възложител на ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 35 от 21.01.2016 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА първоинстанционният съд е съобразил, че актът е издаден от началник - сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите. Отчел е, че началникът - сектор е орган, който не попада в обхвата на органите, посочени в чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, поради което единият от издателите на РА не е компетентен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Независимо, че настоящият докладчик споделя мотивите на първоинстанционния съд, не би могло да се игнорира противоречието им с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - Общо събрание на I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Въпросът, с който е инициирано образуване на соченото тълкувателно дело е бил: "Нищожен ли е ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК". Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната си редакция (в сила до 01.01.2013 г.) не сочи изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които са компетентни да издадат ревизионни актове. Нормата визира единствено условие органът да бъде посочен от този, чиято е компетентността за възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В действащата си редакция чл. 119, ал. 2 ДОПК императивно сочи лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Ето защо не е необходима конкретизация на длъжностното качество на органите, като по отношение на лицето, възложило ревизията, единствено изискване е да притежава качеството на орган по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Предвид изложеното, основателни са доводите на касатора, че оспореният РА, като издаден от компетентни органи, не е нищожен. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение