Решение № 313 от 8.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 275/2010 г.

Решение № 313 от 8.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 275/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Р. К. В. против решение № 193 от 29.12.2009 г. по в.н.о.х.д. № 400/2009 г. на Варненски апелативен съд. Касационната жалба изготвена от служебния защитник адв. Г е с оплакване за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието-касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК. Оспорва се квалификацията на деянието, защото подсъдимият В не е употребил сила при отнемането на парите от касата на магазина, а това е сторено от неизвестно по делото лице. Неговото намерение е било за извърши кражба, поради което в случая се касае за "ексцес" Искането е за преквалификация на деянието в по леко наказуемо престъпление и наказанието се намали. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Въззивният съд не е дал отговор относно приложението на материалния закон, което е липса на мотиви и основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 130 от 30.11.2009 г. по н.о.х.д. № 1233/09 г., Варненски окръжен е признал подсъдимия Р. К. В. за виновен в извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, и условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на четири години лишаване от свобода, първоначален "строг" режим. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият В. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства. Налице е валидно самопризнание на подсъдимия, разяснени са му последиците от него и той е манифестирал, че ги съзнава и е съгласен с тях, както и правилно е извършена преценката по чл. 372, ал. 4 НПК. При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и правилно решени въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК, с което е даден отговор на единственото по същество възражение в касационната жалба на защитата относно правната квалификация на деянието. Съгласно фактическите обстоятелства подробно описани в обвинителния акт е изведена общността на умисъла между подсъдимия и неустановеното лице на л. 2 абз. предпоследен/ от присъдата. Установено е разпределението на ролите между тях при извършване на деянието, както и начина по който посъдимия се е възползвал от упражненото насилие от другото лице над продавачката, за да отвори касата и отнеме парите. Не е вярно и подържаното от прокурора в съдебно заседание, че въззивната инстанция не е отговорила на доводите на защитата относно правилното приложение на материалния закон. На л. 3 от мотивите на решението абз. посл., т. 1 съдът е направил паралел между престъплението "грабеж" и "кражба"за да приеме квалификацията на деянието от окръжния съд за правилна. Основава се на това, че след като извършителите са двама е без значение за престъпния състав "грабеж" кой от тях /или заедно/ употребява силата или отнема вещите, т. е. налице е общност на умисъла, а не "ексцес" както се твърди в жалбата. При установените факти материалния закон е приложен правилно. След като квалификацията на деянието е законосъобразна, не може да се уважи и искането за намаляване на наказанието с осъждане на подсъдимия за по-леко наказуемо престъпление. Определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер на четири години лишаване от свобода, както е приела и въззивната инстанция е напълно справедливо. Констатирани са отегчаващи отговорността обстоятелства, които определят завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. Касае са за едно от най-тежките престъпни посегателства срещу собствеността. Подсъдимият е осъждан осем пъти за престъпления от подобен род. Затова съдът по същество оценявайки тежестта на тези обстоятелства е индивидуализирал наказанието близко до предвидения в закона минимум, съблюдавайки разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НПК, като благоприятна последица от направеното самопризнание. Само по себе си, то не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо, след като е направено формално. По голямо снизхождение не може да бъде проявено, за да бъдат изпълнени и целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ? н. о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 193 от 29.12.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 400 по описа за 2009 г. на Варненски апелативен съд. Решението е окончателно.