Решение № 4657 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2011 г.

Решение № 4657 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (УС на КИИП) против решение № 1362 от 22.03.2011 г. по адм. дело № 6417/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отменено решение по т. 4.4 от протокол № 70 от заседание на органа на 25.06.2010 г., в частта, с която Иван Господинов Иванов е отписан от регистъра на лицата с проектантска правоспособност. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което жалбата на Иванов против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - София град да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211 от АПК срок за обжалване и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспореното решение е издадено в рамките на компетентността на УС на КИИП по чл. 14, ал. 4 във връзка с чл. 22, т. 3 от Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). Същото е в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, които се допълват и от съпътстващите акта документи (протокол от заседанието, списък на адресатите). При правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението на съдебния състав, че въпреки изложеното по-горе решението в оспорената част подлежи на отмяна, тъй като е постановено при съществени нарушения на материалния закон. Разпоредбата на чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗКАИИП, на която органът се позовава при постановяване на решението, предвижда отписване на проектанта от съответния регистър при настъпване на обстоятелство, което представлява пречка за изпълнение на условията по чл. 7 за предоставяне на проектантски услуги. В случая аргументирано от страна на съдебния състав е преценено, че такива обстоятелства не са осъществени. Ответникът по касационната жалба е с професионална квалификация магистър - строителен инженер по водоснабдяване и канализация, придобита във Висшия институт "Г. Димитров" - МВР (диплома за висше образование № 3809/1989 г.) и има призната пълна проектантска правоспособност по части пожарна безопасност и машинно-конструктивна и машинно-технологични системи с решение по протокол № 32 от заседание на УС на КИИП, проведено на 2.02.2007 г. При тези данни правилно е заключението на първоинстанционния съд, че въведеното с чл. 3, т. 5 от Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти ново изискване, според което в обхвата на инвестиционните проекти се включва част "пожарна безопасност" (ДВ, бр. 96/2009 г., в сила от 5.06.2010 г.) не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗКАИПП, тъй като не засяга изискванията на професионална квалификация и правоспособност на проектантите, регламентирани в чл. 7 от ЗКАИИП. След като условията за отписване от регистъра по смисъла на чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗКАИИП не са изпълнени, законосъобразен е и крайният извод на съдебния състав за отмяна на постановения административен акт в оспорената част. При постановяване на административния акт са допуснати и други нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. С решението в оспорената част са отнети субективни права, придобити от адресата с влязъл в сила административен акт, без да са налице предвидените в АПК предпоставки. Както вече се посочи пълната проектантската правоспособност на Иванов е призната с решение по протокол № 32 на заседание на УС на КИИП, проведено на 2.02.2007 г. Този акт е благоприятен за адресата, не е оспорен и е влязъл в сила. След като не е обжалван пред съда този акт може да бъде отменен от органа - издател само в производство по реда на чл. 99 и сл. от АПК. В случая такова производство по реда и в сроковете, предвидени в кодекса не е проведено - срокът за възобновяване на производството по чл. 99, т. 1 от АПК (съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност) е пропуснат, а липсва позоваване на някое от основанията за възобновяване по чл. 99, т. 2 - т. 7 от АПК (промяната на нормативната уредба не представлява основание за възобновяване по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК с оглед нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК). Поради това настоящата инстанция, така както и административният съд намира, че решението в оспорената част е издадено в противоречие с административнопроизводствените правила и при отсъствие на материалноправни предпоставки, поради което подлежи на отмяна. Ето защо като достига до заключение в този смисъл съставът на Административен съд - София град постановява решение в съответствие със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд се обосновава от представените по делото доказателства. Ангажираните писмени доказателства за професионалната квалификация на проектанта и придобитата правоспособност с влязъл в сила административен акт, както и отсъствието на данни за промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗКАИИП, водещи до отписване от съответния регистър, обосновават извода за незаконосъобразност на административния акт в оспорената част. Поради всичко изложено съдът намира, че съдебният акт е законосъобразен и обоснован и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране следва да заплати на ответника по касационната жалба Иванов сумата 250.00 лв. разноски по делото пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,