Решение № 3152 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10603/2020 г.

Решение № 3152 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10603/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на [община], чрез процесуален представител старши юрисконсулт Д. Манева, против Решение № 1061/28.07.2020 г., постановено по административно дело № 710/2020 г. по описа на Административен съд - Варна. С оспореното решение е отменен мълчалив отказ на Кмета на [община] за извършване на административна услуга по подадено от М. Хасид, заявление № УТ1-43/14.01.2020 г. за издаване на скица за поземлен имот 135 по Кадастралния план на м. "Черноморска панорама", землище [населено място], обл. Варна, и преписката е върната на органа за издаване на исканата скица, при съобразяване на сроковете по чл. 57 АПК. В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост на решението, алтернативно - за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба - М. Хасид, чрез пълномощник – адвокат Н. Маринова оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Моли съдебното решение да бъде потвърдено, както и претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като не страда от сочените касационни основания за отмяна, както и е съобразено с практиката на Върховния административен съд по подобни случаи. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е мълчалив отказ на Кмета на [община], формиран по заявление на М. Хасид, за издаване на скица за поземлен имот 135 по Кадастралния план на м. "Черноморска панорама", землище [населено място], обл. Варна. Съдебното решение е постановено след обстоен анализ на събраните доказателства, правилни фактически установявания и възприети правни изводи, които са съответни на приложимия закон. Действително, административният орган не се е произнесъл по депозираното от М. Хасид заявление в законовия за това срок по чл. 57 АПК, поради което е формиран годен за оспорване мълчалив отказ, който е бил обжалван в срока по чл. 149, ал. 2 АПК, от лице имащо правен интерес от това. Следователно, съдът се е произнесъл по допустима жалба и решението му е допустимо, като неоснователни са доводите в обратна насока, поддържани от касационния жалбоподател предвид постановената по-късно Заповед № 102/21.02.2020 г., с която административното производство е спряно. Това обстоятелство не променя изводът за формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Тази заповед е издадена след срока по чл. 57, ал. 2 АПК и с нея административният орган не се е произнесъл по същество на заявеното искане, а е наредил спиране на производството, каквото действие е лишено от правен смисъл след вече формиран мълчалив отказ. Освен това, дори да се приеме, че същата обективира и изричен отказ за предоставяне на поисканата услуга, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 58, ал. 3 АПК, съгласно която при отмяната на мълчаливия отказ, за отменен се смята и изричният такъв, който е последвал преди решението за отмяна. Съдебното решени е постановено при правилно приложение на материалния закон. Установено е, че исканата скица е необходима на заявителя, във връзка със започнато от него охранително нотариално производство по издаване на констативен нотариален акт по реда на чл. 587 ГПК за имота, което е изрично отразено в самото заявление. Нуждата от скица на процесния имот за снабдяването на заявителя с документ за собственост по реда чл. 587 ГПК, създава задължение за компетентния орган да предостави услугата, при условие, че разполага с информацията, нужна за това и когато имотът може да се индивидуализира по действащ кадастрален и/или регулационен план. Преценката дали имотът, за който се иска издаване на нотариален акт, е собственост на заявителя или не, както и налице ли е друг специален ред за придобиване право на собственост върху земи по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, е предоставена на нотариуса в производството по чл. 587 ГПК, а не на кмета на съответната община. Отказът за издаване на скица не следва да се обвързва с превантивна защита на правото на собственост на трети лица и да се отказа с евентуално засягане на чужди права. В този смисъл, несподеляем е развития в касационната жалба довод за това, че скица може да бъде издадена само на лице, което е собственик или носител на вещни права върху имота, каквото качество заявителят не бил установил. Скицата следва да удостоверява фактическото положение на имота съгласно действащ кадастрален или регулационен план. В конкретния случай е установено, че имотът, така, както е посочен в подаденото заявление може да бъде индивидуализиран с площ и граници съгласно Кадастралния и регулационен план от 1990 г. на м. "Черноморска панорама", землище [населено място], поради което липсата на одобрен ПНИ не може да бъде основание за отказ да се издаде исканата скица. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. С нарочно определение съдебният състав е разпределил доказателствената тежест между страните и е дал указания в този смисъл, при спазване разпоредбата на чл. 170, ал. 2 АПК. Проведено е открито съдебно заседания, в хода на което е предоставената възможност на процесуалните представители на страните да сочат и представят доказателства, събрани са относимите такива, които съдът е анализирал и правилно преценил. Постановил е мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172 а АПК. Предвид горните мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,