Решение № 12560 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5827/2014 г.

Решение № 12560 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5827/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187 и чл. 194б, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Даниела Светозарова Христова, съдия при Окръжен съд Варна, срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 1 от протокол № 17 от заседанието на ВСС, проведено на 16 април 2014 г., с което Марин Георгиев Маринов, и. ф. административен ръководител - председател на Окръжен съд гр. Варна, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", е назначен на длъжността "административен ръководител - председател" на Окръжен съд гр. Варна".

Като страни по делото са конституирани: оспорващият (жалбоподателят) Даниела Светозарова Христова, Висшият съдебен съвет като ответник по оспорването, Марин Георгиев Маринов и Светлозар Георгиев Георгиев като заинтересовани страни, чиито права, свободи или законни интереси биха били засегнати от съдебното решение при евентуална отмяна на оспореното решение.

За разрешаването на този правен спор, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, взе предвид следните фактически и правни обстоятелства, както и становищата на страните по делото и на прокурора от Върховната административна прокуратура:

В жалбата се излагат следните доводи, които според оспорващия, са опорочили избора за административен ръководител - председател на Окръжен съд гр. Варна:

1. Обжалваното решение е взето от колективен орган, в състава на който са участвали двама членове на ВСС - г-жа Даниела Костова и г-жа Каролина Неделчева, за които са били налице основанията за отвод /по чл. 35, ал. 1 от ЗСВ/. Излагат се доводи в насока, че Даниела Костова и Каролина Неделчева са бивши съдии от Окръжен съд Варна, които преди и след избирането им за членове на ВСС са демонстрирали близки отношения със съдия Ванухи Аракелян, по предложение на която двете били номинирани за избор за членове на ВСС от квотата на Окръжен съд Варна Двете са присъствали в съдебния район и са били в пряк контакт с един от кандидатите - Марин Маринов. На 4.04.2014 г. г-жа Даниела Костова била в кабинета на и. ф. Председател на Окръжен съд Варна и в същия ден присъствала на Общото събрание на Окръжен съд Варна. 4.04.2014 г. Г-жа Каролина Неделчева на 11.04.2014 г., която присъства като гост на 11.04.2014 г. в Окръжен съд Варна по повод тържество в което се чества 135 г. от Търновската Конституция. На жалбоподателката не й е известно обстоятелството други членове на ВСС да са били поканени, да са присъствали или да са имали близък контакт, с който и да е от кандидатите в ден, близък до датата на избора - 16.04.2014 г., така както членовете Даниела Костова и Каролина Неделчева с кандидата Марин Маринов. Освен това се твърди, че г-жа Даниела Костова е роднина на кандидата Марин Маринов.

1. Поддържа, че са налице нарушения на чл. 7 и чл. 8 от Правила за избор на административни ръководители на органите на съдебна власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗСВ, приети с решение на ВСС по Протокол № 10 от 14.03.2013 г. и допълнени с решение на ВСС по Протокол № 11 от 12.03.2014 г., което се е изразило в публикувано на 15.04.2014 г. в сайта на ВСС /страница "Избор на административни ръководители", ред последен, в периода от 28.03.2014 до 16.04.2014 г. вкл., графа осма - "Становища и въпроси/отговори", след отговори от 14.04.2014 г./ - на становище от Ванухи Аракелян, адресирано до ВСС и според оценката дадена от самия автор, представляващо фактологичен анализ във връзка с представената от жалбоподателката Даниела Христова концепция за стратегическо управление на ВОС. Поддържа се, че това становище е постъпило извън срока по чл. 7 - 9 от Правила за избор на административни ръководители на органите на съдебна власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗСВ, и същото станало известно на жалбоподателката на 16.04.2014 г. и по неговото съдържание не била в състояния да се подготви поради краткия срок. Само това становище било обект на дискусията при изслушването й, като жалбоподателката оспорила същото като некомпетентно.

1. Като самостоятелно основание за отмяна сочи обстоятелството, че на 9.04.2014 г. в сградата на ВСС, лично и бил връчен неподписан документ, озаглавен Становище на Комисията по предложенията /КПА/ във ВСС по чл. 169, ал. 1 от ЗСВ във връзка с чл. 12 от Правилата на избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. След като се запознала с документа писмено възразила както по изложените в становището факти, така и по направените изводи, като посочила, че ще представи допълнително писмено възражение. На 10.04.2014 г. във ВОС бил изготвен нов атестационен формуляр "Част Четвърта "а" и ведно с нейното писмено възражение изпратен на ВСС чрез електронната поща. Официално, атестационният формуляр, с писмо от и. ф. Председател на ВОС е изпратено във ВСС по факс на 10.04.2014 г. и документът е заведен с вх. per. № 96-02-022 на 11.04.2014 г. Било изготвено ново становище от ВСС, което й било връчено от служител на ВСС на 16.04.2014 г. в 12:00 часа. Със становището на КПА имала възможност да се запознае около час преди изслушването й, което е в нарушение на чл. 12, ал. 2 от Правилата на избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. В новото становище не се споменавал факта, че по отношение на нейната кандидатура са постъпили две становища, в които се изразява подкрепата на две НПО - "Юристи срещу корупцията" от 8.04.2014 г. и "Институт за принципите на правото" от 9.04.2014 г. /постъпили в срока по чл. 7 и чл. 9 от Правилата/. Поддържа, че въпросите поставени от леновете на ВСС били смислово повлияни от публикуваното на 15.04.2014 г. становище на Ванухи Аракелян, която счита и нерегламентирано в конкурса натрапва, че в концепцията й се съдържат неясноти. Счита, че ВСС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила в конкурса, допускайки, чрез публикуване извън допустимия срок становището на Ванухи Арзкелян, да се достигне до лична полемика по повод конкретно посочени в концепцията й факти.

1. Като самостоятелно основание за отмяна на атакуваното решение се сочи нарушение на принципа на равнопоставеност на кандидатите при събеседването. Кандидатите Маринов и Георгиев били изслушани за по 30 минути всеки, а нейното изслушване продължило не по-малко от един час, и като се има предвид, че концепцията презентирала за no-малко от 10 минути, е отговаряла на въпроси повече от 50 минути, а останалите кандидати 20 минути. Счита, че това е довело до нарушение на чл. 194б от ЗСВ и чл. 15, ал. 4 от Правилата за избор административни ръководители не само в темпорално отношение, но и по съдържание на задаваните въпроси, Счита, че въпросите зададени от Ясен Тодоров, които се отнасят до сигнал постъпил до него в служебното му качество на Председател на Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" и който сигнал не се отнася до нейната дейност като магистрат, са били недопустими по две причини- поради това, че производството е висящо и предстои и изслушването на магистрат от ВОС, и поради това, че производство е по повод на две дела, в които жалбоподателката е страна - ищец, т.е. гражданин потърсил защита от съд, а не магистрат натоварен с професионални и етични задължения по ЗСВ. Счита също, че проверката, осъществена при събеседването относно притежаваните от жалбоподателката нравствени качества излиза извън рамките на чл. 194б, ал. 1, т. З от ЗСВ и в тази връзка е нарушена тази разпоредба. Твърди, че и други въпроси поставени от членовете на ВСС са били неотносими към избора.

Иска се отмяна на обжалваното решение на ВСС и връщане преписката на ВСС за ново произнасяне по същия въпрос със съответни указния по тълкуването и прилагането на ЗСВ и Правила за избор на административни ръководители на органите на съдебна власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - 4 от 3СВ приети с решение на ВСС по Протокол № 10 от 14.03.2013 г. и допълнени с решение на ВСС по протокол № 11 от 12.03.2014 г.

Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че процедурата по приемане на обжалваното решението е протекла при спазване на правилата, установени в специалния Закон за съдебната власт и Правилата за избор на административни ръководители на органите на съдебната власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗСВ, приети с решение на ВСС по Протокол № 10 от 14.03.2013 г., допълнени с решение на ВСС по Протокол № 11 от 12.03.2014 г.

Заинтересованата страна Марин Маринов, чрез процесуалния си представител, също е изразил становище за неоснователност на оспорването. Счита, че процедурата по избор на административен ръководител на Окръжен съд Варна не е опорочена и не са налице предпоставки за отмяна на решението.

Заинтересованата страна Светлозар Георгиев не е изразил становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е изразил становище, че жалбата е допустима като подадена от лице с правен интерес и в срока по чл. 187, ал. 1 във връзка с чл. 194б, ал. 5 от ЗСВ, но разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата е неоснователна, а оспореното с нея решение на Висшия съдебен съвет е законосъобразно, поради следните съображения:

За административен ръководител (с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор), се назначава съдия, прокурор или следовател с високи професионални и нравствени качества и с положителна комплексна оценка "много добра" или "добра" от последното периодично атестиране (чл. 169, ал. 1 ЗСВ), който има съответния стаж по чл. 170 ЗСВ. Процедурата по избор на административни ръководители се провежда от Висшия съдебен съвет чрез събеседване, в рамките на което се прави преценка на всеки един кандидат за неговата професионална подготовка като съдия, прокурор или следовател (въз основа на резултатите от извършените до момента периодични атестирания и мотивирано становище на Комисията по предложенията и атестирането), за управленската му компетентност като административен ръководител (въз основа на защитена от кандидата концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт) и за неговите нравствени качества (въз основа на мотивирано становище на Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията") - чл. 194б, ал. 1 ЗСВ и Правила за избор на административни ръководители на органите на съдебна власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗСВ, приети с решение на ВСС по Протокол № 10 от 14.03.2013 г., допълнени с решение на ВСС по Протокол № 11 от 12.03.2014 г. В своята практика Върховният административен съд приема, че смисълът на така приетото законодателно решение е да се гарантират определени средства за упражняване на оперативната самостоятелност на органа, защото е безспорно, че преценката на качествата е компетентност в дискрецията на Висшия съдебен съвет. Границите на тази компетентност са трите вида качества, които законодателят изисква да бъдат преценявани, а посочените средства за тяхната оценка са минимума инструментариум, който гарантира упражняването на компетентността по разумен начин, добросъвестно и справедливо, което пък от своя страна гарантира и правата на участниците" (реш. № 10831 от 30.07.2012 г. по адм. д. № 14043/2011 г. на ВАС - VII отд.).

От доказателствата по делото се установява следното:

С решение по т. 1.2 от протокол № 9 от заседанието си на 27.02.2014 г. ВСС е обявил, на основание чл. 194а ал. 1 от ЗСВ, свободни длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт, сред които и длъжността "административен ръководител - председател на Окръжен съд - Варна". Решението на ВСС е обнародвано в ДВ, бр. 23/14.03.2014 г. и е публикувано на страницата на ВСС в интернет, съобразно изискването на чл. 194а, ал. 1 от ЗСВ, възпроизведено и в чл. 2 от посочените по-горе Правила за избор на административни ръководители на органите на съдебната власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗСВ. В 14-дневния срок по чл. 4, ал. 2 от Правилата, писмени заявления за участие в конкурса за административен ръководител-председател на Окръжен съд Варна са подали трима кандидати: жалбоподателката Даниела Христова, Марин Маринов и Светлозар Георгиев, с приложени към тях документи, в съответствие с изискванията на чл. 194а, ал. 3 от ЗСВ и чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Правилата. На основание чл. 194а, ал. 3 от ЗСВ Комисията по предложенията и атестирането е извършила проверка на документите и със свое решение по т. Д-32 от протокол № 20 от заседанието, проведено на 1.04.2014 г., е допуснала до участие в избора, като отговарящи на условията, тримата кандидати, подали писмени заявления. От материалноправна страна това са условията, посочени в разпоредбите на чл. 170, ал. 2 и чл. 194а, ал. 3 от ЗСВ - изискването за стаж съгласно чл. 164, ал. 2 от ЗСВ, и изискванията по чл. 169, ал. 1 от ЗСВ - високи професионални и нравствени качества и положителна комплексна оценка "много добра" или "добра" от последното периодично атестиране. Списъкът с допуснатите до участие в избора кандидати е публикуван на страницата на ВСС в интернет на 1.04.2014 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 194а, ал. 4 от ЗСВ.

Съобразно изискванията на чл. 194б, ал. 1, т. 3 от ЗСВ и чл. 13 и чл. 14 от Правилата Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" е приела решения по т. 1 от протокол № 15 от заседанието си, проведено на 7.04.2014 г., с които е приела становища относно притежаваните нравствени качества на тримата кандидати. Посочените мотивирани становища са предоставени на Висшия съдебен съвет, с оглед извършване, при събеседването, на преценка на нравствените качества на кандидатите. В съответствие с чл. 12 от Правилата Комисията по предложенията и атестирането е приела с решения по Протокол № 22 от заседанието си на 8.04.2014 г. мотивирани становища за притежаваните професионални качества на кандидатите за административен ръководител, със заключение за липсата на данни, поставящи под съмнение високите професионални качества спрямо длъжността, за която се кандидатства. Становищата са предоставени на ВСС, като с тях са запознати и кандидатите за участие в избора на административен ръководител.

Във връзка с предоставеното й становище жалбоподателката Даниела Христова е подала възражение срещу отнасящото се до нея становище, което наложило изготвяне на ново становище, съобразено с направеното възражение и с изпратената от Окръжен съд Варна част IV от Единния формуляр за атестиране на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител, изготвена за жалбоподателката. С решения по същата точка КПА е направила и внесла във ВСС предложение за провеждане на избор в заседанието на ВСС, насрочено за 16.04.2014 г. Допълнителното становище е връчено на жалбоподателката в деня на избора - 16.04.2014 г.

На 15.04.2014 г. в сайта на ВСС, в частта становища отнасящи се до кандидата Даниела Христова, е публикувано становище на Ванухи Аракелян.

Процедурата за избор на административен ръководител е проведена от ВСС чрез събеседване /съгласно чл. 194 б, ал. 1 от ЗСВ и чл. 15, ал. 1 от Правилата/, за което до кандидатите са били отправени и получени от тях покани. Видно от приложеното по делото извлечение от пълен стенографски протокол № 17 от заседанието на ВСС, проведено на 16.04.2014 г., с оглед извършване от ВСС на преценка относно управленската им компетентност като административен ръководител, по време на събеседването кандидатите са представили и защитили концепциите за работата си като административен ръководител на Окръжен съд - Варна, след което е протекло събеседване, чрез поставянето на въпроси към кандидатите от страна на членове на ВСС /включително и въз основа на постъпило в хода на процедурата по избора становище и въпроси по чл. 194а, ал. 6 от ЗСВ/ и изслушването на отговорите на кандидатите на поставените въпроси. Видно от извлечението от пълен стенографски протокол № 17/16.04.2014 г., с оглед извършване на преценка относно професионалната им подготовка като магистрати на ВСС е била предоставена информация относно оценките, включително и като брой точки, от периодичните атестирания на тримата кандидати.

След проведеното събеседване членовете на ВСС са изразили становищата си по представянето на кандидатите, в съответствие с чл. 17 от Правилата. След това всяка от кандидатурите е била подложена на тайно гласуване според поредността на постъпване на кандидатурите, чрез електронната система за гласуване.

От приложеното по делото извлечение от пълен стенографски протокол № 17/16.04.2014 г. е видно, че ВСС е гласувал с 11 гласа "за", 4 гласа "против" и 8 гласа "въздържали се" за кандидата Марин Маринов, с 6 гласа "за", 10 гласа "против" и 7 гласа "въздържали се" - за кандидата Светлозар Георгиев, и с 4 гласа "за", 11 гласа "против" и 8 гласа "въздържали се" - за жалбоподателката Даниела Христова. В резултат на проведеното тайно електронно гласуване не е имало избран кандидат, тъй като никой от тримата кандидати не е събрал необходимите 13 гласа, съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗСВ, поради което процедурата по избора е продължила съгласно чл. 171, ал. 2 от ЗСВ с провеждане на балотаж между първите двама според резултатите от първото гласуване кандидати -Марин Маринов и Светлозар Георгиев. В гласуването при балотажа кандидатът Марин Маринов е получил 13 гласа "за", 4 гласа "против" и 6 гласа "въздържали се", а кандидатът Светлозар Георгиев - 5 гласа "за", 12 гласа "против" и 6 гласа "въздържали се". Така ВСС е приел решение за назначаването на Марин Маринов за административен ръководител - председател на Окръжен съд - Варна с изискуемото съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗСВ мнозинство повече от половината от членовете си.

С оглед на така установените обстоятелства съдът приема, че процедурата по приемане обжалваното решението на ВСС е протекла при спазване на правилата, установени в специалния Закон за съдебната власт и Правилата за избор на административни ръководители на органите на съдебната власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗСВ /приети с решение на ВСС по Протокол № 10 от 14.03.2013 г., допълнени с решение на ВСС по Протокол № 11 от 12.03.2014 г./, като наведените в обратната насока оплаквания са неоснователни.

В настоящето производство не се събраха доказателства в подкрепа твърдението на жалбоподателката, че при извършеното гласуване, в резултат на което е взето оспореното решение на ВСС, са участвали двамата членове на този орган - Даниела Костова и Каролина Неделчева, за които са били налице основания за отвод. Не се събраха доказателства, че между кандидата Марин Маринов и членът на ВСС Даниела Костова е налице родствена връзка от кръга на изброените в чл. 35, ал. 1 от ЗСВ - по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен. В съдебно заседание по делото, проведено на 10.06.2014 г., бе прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Марин Маринов и Даниела Костова са роднини по съребрена линия от шеста степен. Освен това, видно от извадката на пълния стенографски протокол, г-жа Даниела Костова, преди да започне изборът на административен ръководител на ОС Варна, е заявила, че родствената й връзка с единия от кандидатите е твърде далечна, както и че не са налице и условията по чл. 35 предл. 2 от ЗСВ: други обстоятелства, които да пораждат съмнение" в безпристрастността й. Оттук и извода, че в случая не е било налице абсолютното основание за отвод, посочено в тази разпоредба, а по делото не се установи и съществуването на други обстоятелства, които пораждат съмнение в безпристрастността на посочените членове на ВСС.

Обстоятелството, че Даниела Костова е присъствала на общото събрание на Варненския окръжен съд на 4.04.2014 г. също не сочи на някаква особена близост между нея, кандидата Марин Маринов и председателката на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян. Безспорно е установено по делото, че покана за това общо събрание на Варненския окръжен съд е била изпратена до всички членове на ВСС, като събранието е било посетено само от Даниела Костова, бивш съдия в този съд. Същият извод следва да се направи и във връзка с твърдения факт за присъствието на г-жа Даниела Костова в кабинета на председателя на съда, като гост на съда по повод на общото събрание, преди или след неговото започване. Същият извод се налага и във връзка с присъствието на другия посочен в жалбата чл. на ВСС - г-жа Каролина Неделчева на тържество във Варненския окръжен съд по случай честването на 135 г. от приемане на Търновската конституция. Това присъствие също не доказва някаква близост между нея и кандидата Марин Маринов, тъй като и г-жа Каролина Неделчева е била също съдия във Варненския окръжен съд. Присъствието на двамата представители на ВСС на общите събрания на Варненския окръжен съд не попада в хипотезата на чл. 35, ал. 1 пр. 2 от ЗСВ и да служи като обстоятелство, което да поражда съмнение в тяхната безпристрастност. Същият извод се налага и по отношение обстоятелството, че председателят на Апелативен съд Варна е предложил Даниела Костова и Каролина Неделчева за членове на ВСС. Този факт е ирелевантен при преценка на безпристрастността им по отношение кандидатурата на Марин Маринов.

Наведените оплаквания, свързани твърдение за нарушения, изразяващи се в публикуването на сайта на ВСС на 15.04.2014 г. на страница "Избор на административни ръководители", на Становище на Председателя на Апелативен съд Варна, адресирано до ВСС, също са неоснователни. То не може да се квалифицира сред нито едно от основанията по чл. 146 от АПК. С публикуването на посоченото становище на страницата на ВСС в интернет не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, т.е. нарушение, при липсата на което би се стигнало до напълно различен краен резултат в процедурата по избор на административен ръководител на Окръжен съд - Варна. Посоченото становище не изхожда от административния орган или от негови помощни органи. То е изпратено от трето лице, което не е участник в процедурата по избор на административен ръководител на Варненския окръжен съд. Освен това ВСС, с оглед разпоредбата на чл. 10 от Правилата, е бил задължен да публикува това становище на сайта си в тридневен срок от получаването му. Целта на публикуването на всички становища интернет страницата на ВСС е да бъде осигурена максимална откритост, прозрачност и публичност на процедурата, в съответствие с изискването на чл. 12, ал. 1 от АПК, и да се даде възможност за запознаване със становището както на кандидатите, така и на членовете на ВСС, преди участието им в събеседването и избора. Самото публикуване на становището по никакъв начин не засяга правата на жалбоподателката Даниела Христова като участник в процедурата по избор на административен ръководител. За пълнота следва да се отбележи, че представянето на становището след изтичане на срока по чл. 7 от Правилата не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посоченият в чл. 7 от Правилата срок няма характера на преклузивен срок, както се твърди в жалбата, тъй като с изтичането му не се свързва правната последица на погасяване на субективни права. Освен това посоченото становище не е било предмет на разискване по време на проведеното с жалбоподателката събеседване, нито в последствие, при обсъждане на кандидатурите на тримата участници в процедурата по избора.

Съдът счита за неоснователни доводите за процесуално нарушение, изразяващо се във връчването на жалбоподателката в деня на избора, преди провеждането му, на Становище на Комисията по предложенията и атестациите (КПА) по чл. 169, ал. 1 от Закона за съдебната власт във вр. с чл. 12 от Правилата, на 16.04.2014 г., т.е. след срока по чл. 12, ал. 2 от същите Правила. Събраните доказателства навеждат на извода, че посоченото от жалбоподателката становище е изготвено с оглед уважаване на направеното от нея възражение срещу първоначалното становище по чл. 169, ал. 1 от ЗСВ, при липсата на законоустановена възможност за отправяне на възражение, както и при липсата на законово задължение за КПА за разглеждане на подобно възражение и за изготвяне на ново становище, чрез което възражението да бъде уважено. Доколкото срокът по чл. 12, ал. 2 от Правилата се отнася само до първоначалното становище, то очевидно е, че жалбоподателката е била уведомена за него при спазване на този срок. В Правилата не е уреден срок, в който на кандидата следва да бъде връчено новото становище на КЛА, изготвено с оглед на направените от него възражения, поради което липсва каквото и да нарушение от страна на ВСС. Освен това съдът счита, че изготвеното ново становище, с което е уважено възражението на жалбоподателката срещу първоначалното становище, е обстоятелство в неин интерес и от това обстоятелство не могат да се извеждат доводи за незаконосъобразност на оспорвания акт. Събраните по делото доказателства навеждат на извода, че връчването на второто становище в деня на провеждане на избора се е наложило по обективни причини, тъй като жалбоподателката е била в отпуск.

Неоснователни са и оплакванията за допуснато нарушение, изразило се в пропуск, в двете становища на КПА и в хода на заседанието на ВСС, да се посочи изрично, че в подкрепа на жалбоподателката били постъпили две становища от неправителствени организации. Не съществува нормативно установено задължение за КПА или за члена на ВСС, представящ в заседанието дадена кандидатура, да посочва постъпилите становища от неправителствени организации по отношение на дадения кандидат.

Съдът намира за неоснователни и оплакванията посочени в допълваща жалбата молба, представена в първото по делото съдебно заседание, както и в становището, депозирано в последното съдебно заседание, свързани със становищата на Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" при ВСС за нравствените качества на кандидатите, и в частност - на заинтересованото лице Марин Маринов. Този довод е неоснователен. Становището на процесуалния представител на жалбоподателката, представено в съдебно заседание на 17.09.2014 г., всъщност изразява субективното му разбиране за начина, по който следва да става преценката за нравствените качества на кандидатите. Това разбиране обаче не би може да бъде издигнато в императивно изискване към дейността на КПЕПК, отклоненията от което да водят до твърдяната в становището незаконосъобразност. В ЗСВ не се съдържа изискване относно начина, по който да се извършва преценката за нравствените качества на кандидатите за административни ръководители. От приложените по делото становища на КПЕПК за нравствените качества на кандидатите е видно, че в тях комисията подробно и аргументирано е изложила позицията си за наличието на нравствени качества у всеки от тримата кандидати, които качества са необходими за назначаването на когото и да е от тях на длъжността административен ръководител - председател на Окръжен съд Варна. Съгласно чл. 13, ал. 1 и 2 от посочените по-горе Правила за избор на административни ръководители, КПЕПК извършва проверка и взема предвид резултати от извършени проверки - обстоятелства, за наличието на които са приложени доказателства по делото - писмата до ВКП, ИВСС и ОС Варна, и отговорите на тези писма, както и съдържанието на самите становища за нравствените качества на кандидатите. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от посочените по-горе Правила, макар и да предвижда извършване на анализ на така събраните доказателства, не съдържа алгоритъм, по който да бъде извършен този анализ, нито изискване за формалното му обективиране в акт на комисията. Единствено е изискването след извършването на анализ КПЕПК да предостави на ВСС мотивирано становище за притежаваните нравствени качества на всеки кандидат за административен ръководител, което съдържа заключение за наличието или липсата на данни, поставящи под съмнение високите нравствени качества и публичната репутация на кандидата. Видно от събраните по делото доказателства това процедурно по своя характер изискване е било спазено, като на ВСС са предоставени мотивирани становища за нравствените качества на всеки от тримата кандидати. От приложените по делото доказателства, касаещи дейността на КПЕПК във връзка с посочените по-горе становища, е видно също, че комисията е имала напълно идентичен подход към всеки от тримата кандидати, както по отношение на събирането на доказателства за техните нравствени качества, така и по отношение извършването на преценка, въз основа на събраните доказателства, за наличието на такива качества. По отношение на всеки от кандидатите пред комисията са били налице данни и за извършени проверки. При изготвянето на становището си относно нравствените качества на всеки един от кандидатите КПЕПК действа при условията на оперативна самостоятелност, като следва да съобрази данните от Инспектората на ВСС, прокуратурата, както и други компетентни органи и организации и публични регистри, както и относимите материали в медиите - чл. 13, ал. 1 от Правилата, както и резултатите от проверките, посочени в ал. 2 на същата разпоредба. От събраните доказателства е видно, че тези изисквания на Правилата са спазени, като включително са обсъдени и данните от ИВСС. Не може да бъде споделено становището на пълномощника на жалбоподателкта, че анализът и изводите на КПЕПК не могат да се припокриват с изводите на институцията, от която се получават данни са неправилни. Не съществува действаща норма, която да задължава КПЕПК да прави различни изводи от тези на другите проверяващи органи и в частност на ИВСС. Преценката на всички данни, в тяхната съвкупност, е навела комисията на изводи относно наличието на необходимите нравствени качества у всеки кандидат, за заемане на длъжността административен ръководител - председател на Окръжен съд Варна, и именно тези изводи са обективирани и мотивирани в приложените по делото становища. Следва да се съобрази и обстоятелството, че дейността на Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", е дейност на помощен орган към Висшия съдебен съвет, неподлежаща на съдебен контрол. На такъв контрол подлежи актът на ВСС, по отношение на който не е налице никое от отменителните основания по чл. 146 от АПК.

Съдът счита за неоснователни и наведените оплаквания свързани с твърдения за допуснати нарушения при изслушването на кандидатите, от гледна точка на неговата продължителност и съдържание. Не съществува законова разпоредба, която да съдържа ограничение относно продължителността на събеседването с кандидатите. Възможност за установяване, от страна на ВСС, на времева рамка е предвидена единствено относно представянето на концепциите - в чл. 15, ал. 4 от Правилата за избор на административни ръководители на органите на съдебна власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗСВ. Продължителността на събеседването не следва да се отчита като процедурно нарушение. Неоснователни са и доводите за нарушение, изразяващо се в липсата на въпроси от страна на членовете на ВСС, по време на проведеното събеседване, които въпроси да са свързани с изразените по отношение на жалбоподателката подкрепа - становища, в които се изразява подкрепата на две НПО за кандидатурата й, тъй като липсва законоустановено задължение за включването на подобни въпроси в рамките на събеседването, провеждано с кандидата при избор на административен ръководител на орган на съдебната власт. Освен това, видно от извлечението от пълния стенографски протокол касаещо провеждането на процесния избор, при започване на разискванията по кандидатурите, представляващата ВСС, която е ръководила заседанието, е отбелязала, че има и становища в подкрепа на някои от кандидатите, които също следва да се имат предвид при преценката, която всеки от членовете на ВСС трябва да направи за това на кой от тримата кандидати да се довери за позицията, за която се провежда изборът.

Неоснователни са и оплакванията свързани с твърдения за недопустимо и тенденциозно задаване на въпроси при събеседването, което да съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 194 б от ЗСВ и чл. 15, ал. 4 от Правилата за избор на административни ръководители. Относно въпроса, свързан с произнасянето на съдии по дела на свои колеги от съда, в който работят, членът на ВСС, който го е отправил, изрично е подчертал, че въпросът е принципен и без връзка с частния случай. Същото се отнася и до въпроса, свързан с данни за 2010 г. от кадровото досие на жалбоподателката. Относно разрешенията за използване на специални разузнавателни средства, дадени в ОС Варна за 2013 г., за който жалбоподателката твърди, че не би могла да разполага с информация и че такава не се съдържа в годишните доклади на Варненския окръжен съд, този довод се опровергава от събраните по делото доказателства. Видно от представения атестационен формуляр на Ванухи Аракелян, в качеството й на председател на ОС Варна, при проверка, извършена от ИВСС, е била дадена препоръка данните за издаване на разрешения за използване на СРС да бъдат включвани в годишните доклади на съда. В съответствие с тази препоръка, данни за издадените разрешения за използване на СРС са били включени в Презентацията за дейността на Варненския окръжен съд през 2013 г., която е публикувана на страницата на съда в интернет и като публично достъпна е могла да бъдат известна и на жалбоподателката. Освен това, данни в посочения по-горе смисъл са изнесени и по време на Общото годишно събрание на ОС Варна, проведено на 4.04.2014 г., видно от приложения към делото протокол от това събрание.

Съдът счита, че твърденията на жалбоподателката за допуснати нарушения от съдържателна гледна точка на проведеното събеседване, са неотносими към предмета на правния спор, поради изложените по-горе съображения, касаещи събеседването на членовете на ВСС с кандидатите и избора, проведен от ВСС, като проява на дискреционната му власт. По същество твърденията на жалбоподателката изразяват неудовлетвореност от задаваните въпроси и извършената преценка, несъгласие с тази преценка от представянето на участниците в избора, по време на събеседването. Дейността на членовете на ВСС във връзка със събеседването обаче, както и преценката им относно всяка от кандидатурите, не подлежат на съдебен контрол. Тази дейност е не административна, а оценъчна, резултатът от извършването на която е елемент от фактическия състав на избора на административни ръководители по реда на чл. 194б от Закона за съдебната власт. Като действа в условията на оперативна самостоятелност, в рамките на събеседването ВСС прави преценка на кандидатите и резултатът от вота на ВСС е израз именно на свободната преценка на неговите членове, в рамките на предоставената от закона дискреционна власт на колективния орган, а протоколираните разисквания не са предмет на съдебен контрол. Обжалваният в настоящото производство акт е израз на свободната преценка на решаващия орган, базирана на субективното възприятие на всеки от членовете на органа, участвали в приемането на този акт. Това именно възприятие обуславя свободата в избора на колективния орган - да уважи или да отхвърли разглежданите кандидатури. Съществуващата правна уредба определя формата за провеждане на избора - събеседване, и предмета на преценката - професионалната подготовка на кандидата, управленската му компетентност и нравствените му качества. В съществуващата правна уредба липсва регламентиране на мярката за оценка, която именно е оставена на свободната воля и преценката на членовете на колективния решаващ орган. Като гаранция за избягване на субективизма, принципно присъщ на всяка оценъчна човешка дейност, законодателят е предвидил тази дейност да се извършва въз основа на събеседване, проведено от колективния орган при спазване изискванията за кворум, и да бъде обективирана в решение, прието с определено в закона мнозинство. Съдебният контрол по отношение оспореното решение е контрол за спазване на установените в ЗСВ условия и ред за провеждане на избор на административен ръководител. Извън обхвата на този контрол остава оценъчната дейност, резултат от изявената свободна воля на членовете на колективния решаващ орган, както и оценъчната дейност на членовете на този орган, в качеството им и на членове на двете помощни комисии, подготвящи провеждането на избора - КПА и КПЕПК.

С оглед на изложеното съдът счита, че обжалваното решение на ВСС, с което Марин Маринов е назначен на длъжността "административен ръководител - председател" на Окръжен съд гр. Варна, е съобразено с обективните изисквания за заемане на длъжността, поставени от чл. 169, ал. 1 от ЗСВ и чл. 170, ал. 2 във вр. с чл. 164, ал. 2 от ЗСВ, а от друга страна, въз основа на субективната преценка по чл. 169 във вр. с чл. 162, т. 3 от ЗСВ, за притежаване на необходимите професионални и нравствени качества, която преценка е в компетентността единствено на Висшия съдебен съвет. Професионалният опит и личностните качества на кандидатите са подложени на обсъждане от членовете на кадровия орган, след което е проведено гласуване, като протоколираните разисквания не са предмет на съдебен контрол /в същия смисъл Решение № 10086/6.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7899/2008 г., VII отд./. Безспорно, така установените граници на оперативна самостоятелност предоставят на ВСС широка дискреция, като законодателно решение. Проверката в рамките на настоящото производство касае спазването на границите на оперативната самостоятелност и спазването на закона при избора. Преценката на органа за наличието на нравствените и професионални качества на магистрата не подлежи на съдебен контрол. В случая органът е спазил границите на оперативната си самостоятелност - правото да назначи, т.е. и да избере, е негово /чл. 171 от ЗСВ/, кандидатите отговарят на обективните законови изисквания, спазени са изискванията за провеждане на процедурата, както и за гласуване. В рамките на настоящото производство е недопустимо да се извърши проверка дали решението, избрано от трите законосъобразни възможни решения, е най-икономично и най-благоприятно за държавата и обществото, по смисъла на чл. 6, ал. 4 от АПК, защото това би означавало да бъде заместен ВСС в преценката му за нравствените и професионалните качества на кандидата /в същия смисъл Решение № 8427 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 848/2010 г., VII отд./. Оспореният в настоящото производство акт е надлежно мотивиран - съгласно фикцията, съдържаща се в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ, за мотиви на решение на ВСС, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете му отрицателни становища, ако има такива; за мотиви на решение на ВСС, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението. Освен това, фактическите основания за постановяването на оспорения в настоящото производство акт на ВСС могат да бъдат изведени и от приложените към преписката документи, което от своя страна позволява да бъде идентифицирана волята на ВСС относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т.е. проверка за материалната законосъобразност на акта. След като актът е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - TP № 16/1975 г., ОСГК на ВС. Следователно мотивите на ВСС за избора на кандидата Марин Маринов се съдържат както в предхождащата вота документация - становище на КПА, становище на КПЕПК, така и в изказванията на членове на колегиалния орган, което в крайна сметка обуславя извод, че оспореното решение е постановено при спазване на нормативните изисквания /в същия смисъл - Решение № 3663 от 15.03.2011 г. по адм. д. № 7081/2010 г. на ВАС, 5-членен състав/.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на на Даниела Светозарова Христова, съдия при Окръжен съд Варна, срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 1 от протокол № 17 от заседанието на ВСС, проведено на 16 април 2014 г., с което Марин Георгиев Маринов, и. ф. административен ръководител - председател на Окръжен съд гр. Варна, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", е назначен на длъжността "административен ръководител - председател" на Окръжен съд гр. Варна, е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Решението е законосъобразен акт на компетентен орган в предписаната от закона форма, съответства на материалния закон (чл. 194б, ал. 4 ЗСВ) и на неговата цел, и е прието при спазване на правилата по глава IХ раздел IIа от ЗСВ. В хода на неговата цялостна служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК не се установи отменително основание по чл. 146 АПК.

С оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 3, предл. 1-во АПК и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК (виж и тълк. реш. № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ВАС), искането на процесуалния представител на Висшия съдебен съвет за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Процесният случай е от тази категория дела, които не попадат в правилата на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тези изброявания обаче не изчерпват видовете административни дела без определяем интерес. Поради това настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че по силата на § 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия, юрисконсулското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 300 лв. по чл. 7, ал. 1, т. 4 на наредбата - други неоценяеми искове.

Заинтересованата страна - Марин Маринов - не е направила искане за присъждане на разноски по делото.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,