Решение № 15227 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 113/2019 г.

Решение № 15227 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 113/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Варна против решение № 1813/04.10.2018 г. по адм. дело № 1443/2018 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) "Света Анна – Варна" АД, гр. Варна чрез адв. О. Куцарова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 1813/04.10.2018 г. по адм. дело № 1443/2018 г. Административен съд – Варна е отменил заповед за налагане на санкции № РД – 09 – 635/04.04.2018 г. на директора на РЗОК – Варна, с която на лечебното заведение е наложена финансова неустойка в размер на 1500, 00 лева на основание чл. 408 вр. с чл. 403 от НРД за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2017 г. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че след осъществена проверка на лечебното заведение контролните органи на НЗОК са установили, че по КП № 56 "Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми" във връзка с ИЗ № 18961/2017 г. е налице нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за здравето, определени в НРД, изразяващи се в неосигуряване на пациентите на непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и липсата на координация между специалистите, които я осъществяват. Изготвен е бил доклад и протокол за констатираното нарушение. Арбитражната комисия по чл. 75 от Закона за здравното осигуряване не е стигнала до решение поради равния брой противоположни гласове. Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че по отношение на ЗОЛ по ИЗ № 18961/2017 г. е спазен лечебно-диагностичния алгоритъм по КП № 56. Проведени са 4 основни диагностични процедури и са отчетени 2 основни диагностични процедури. Лечебното заведение е осигурило непрекъснатост на болничната помощ като е назначило лечение и е дало препоръка за по-нататъшно поведение след дехоспитализацията. ЗОЛ не се е явила на контролния преглед и е потърсила специалист – невролог, който да й издаде направление за ЯМР, вместо наблюдаващия я лекар от НО при МБАЛ "Света Анна-Варна" АД, гр. Варна и по този начин е възпрепятствала осъществяването на координацията между специалистите, осъществяващи лечението. Съгласно чл. 278, ал. 1, т. 1 НРД за медицински дейности 2017 г. изпълнителят на БМП се задължава да осигурява на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват. Основанията от хипотезата на правната норма са две и за да е налице нарушение е необходимо те да са в кумулативна наличност – лечебното заведение да не е осъществило болничната помощ при условията на непрекъснатост и да не е координирало действията на специалистите при осъществяването й. Обосновани са изводите на административния съд, че непрекъснатостта на болничната помощ и грижи в процесния случай са били осъществени чрез извършените диагностични лечебни процедури и действията на практикуващия в лечебното заведение медицински персонал. В този смисъл законосъобразно е било кредитирано с доверие приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза. Същото установява, че е била налице координация между специалистите, осъществяващи лечението, включително и след дехоспитализацията на ЗОЛ, но последната е била възпрепятствана от неизпълнението от пациентката на насрочените контролни прегледи. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, Върховният административен съд намира за основателно искането за разноски, заявено от ответника по касационната жалба, които следва да бъдат поставени в тежест на касатора и съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 21/02.10.2019 г.) възлизат на сумата от 335, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение