Решение № 1372 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9032/2009 г.

Решение № 1372 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9032/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Григориев Балев, подадена чрез упълномощен адв. Атанас Железчев, против решение № 25 от 21.04.2009 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 25 състав, по адм. д. № 2531/2008 г. С жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е преценил, че е налице административен акт, с който компетентен административен орган е предоставил право на ползване върху процесния имот и не е обсъдил възраженията срещу съдебното решение, на което се позовава ползвателя. Касаторът развива подробни съображения против наличието на правно основание за издаване на заповед за оценка на спорния имот от 600 кв. м и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да реши спора по същество с отмяна на оспорената заповед или да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като претендира заплащане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - кметът на Столична община, район "Панчарево" не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Йордан Борисов Котев оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Йорданова, която пледира за оставяне в сила на атакуваното решение. Останалите ответници не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърлянето й, защото в кориците на делото се намира влязло в сила решение по дело № 719/95 г. на СГС, с което се признава качеството на същия като правоимащ ползувател, на който следва да бъде издадена оценка за имот, находящ се в местност по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Като релевантен предмет на спора остава единствено законосъобразността на извършената оценка по размер и критерии, в каквато насока е и първоначалната жалба, по която е образувано делото пред АССГ, която е неоснователна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Георги Григориев Балев е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 25 от 21.04.2009 г. е отхвърлена жалбата на Любен Георгиев Вълчанов, Йордан Георгиев Вълчанов, Лиляна Димитрова Тодорова, Георги Стефанов Здравков, Румен Стефанов Тодоров, Милка Йорданова Тодорова, Здравка Йорданова Бонева, Детелинка Йорданова Бонева, Райна Йорданова Станоевска, Стефанка Иванова Найденова, Йордан Стефанов Найденов, Незабравка Димитрова Найденова, Александрина Венциславова Найденова, Венцислава Венциславова Найденова, Йордан Стоянов Стоянов, Катерина Христова Костадинова, Петър Петров Стоянов, Мария Георгиева Гълъбова, Боян Емилов Гълъбов, Елисавета Емилова Гълъбова, Григорий Гурков Балев и Георги Григориев Балев, срещу заповед РД-46-184/29.12.2006 г. на кмета на СО - Район "Панчарево". За да достигне до този резултат Административен съд - София - град е приел, че при издаване на оспорената заповед административният орган правилно е приложил нормата на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и законосъобразно е определил оценката на процесните 600 кв. м, които са земеделска земя извън селищно образувание и не са включени в строителните граници на населени места. С мотивите на обжалваното решение съдът се е произнесъл по възражението на жалбоподателите срещу преобразуването на правото на ползване в право на собственост в полза на Йордан Борисов Котев, като е преценил, че с влязло в сила решение на Софийски градски съд е признато право на Йордан Котев за придобиване на собственост върху процесния имот, защото за него са налице всички необходими предпоставки за това. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, защото то не се подкрепя от установените факти по делото и от събраните доказателства. Това е така, защото по делото е безспорно установено, че ползвателят Йордан Борисов Котев е подал молба вх. № 239/1992 г. да придобие право на собственост и да му бъде изготвена оценка на ползвания имот, по която молба е постановена заповед № РД-09-2361/22.07.1994 г., с която кметският наместник на ТОА "Панчарево" е отказал поради липса на документ за правоползване. Горепосочената заповед е оспорена от ползвателя и същата е отменена с влязло в сила решение от 13.12.1995 г. на Софийски градски съд, III В - отделение по адм. д. № 719/1995 г. От диспозитива на горепосоченото решение е видно, че съдът, след като е отменил процесната заповед, не е решил спора по същество, а е върнал на административния орган за ново произнасяне по молбата на заявителя от 1992 г. В диспозитива на съдебното решение дори не е разпоредено да се спазват дадени от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. При това положение не може да се възприеме изводът на Административен съд - София - град, че с влязло в сила решение е признато правото на закупуване и е осъществено трансформирането на правото на ползване в право на собственост в полза на ползвателя на спорния имот. В случая след като преписката е върната на кмета на ТОА "Панчарево" за произнасяне по молбата за придобиване право на собственост, административното производство е продължило да е висящо и не е приключило с издаване на съответната заповед от компетентния за това орган. Именно това обстоятелство е наложило ползвателят повторно да сезира кмета с искане за издаване на заповед по реда на § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по което искане е издаден Протокол № 4 от 12.05.2005 г., с който техническата комисия в Район "Панчарево" - СО на основание § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се е произнесла, че ползвателят Йордан Борисов Котев отговаря на изискванията за преобразуване на право на ползване в право на ползване по този ред. По делото няма спор между страните относно обстоятелството, че визираният протокол до този момент не е одобрен от кмета на Район "Панчарево" - СО и по него не е издадена изискуемата от закона заповед на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която да е признато правото на закупуване на процесния имот по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно това административно производство също е останало недовършено и към датата на издаване на оспорената заповед РД-46-184/29.12.2006 г. ползвателят не може да се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като компетентният за това орган не е издал надлежна заповед за преобразуване правото на ползване в право на собственост. Настоящото съдебно производство има за предмет законосъобразността на издадена заповед на основание § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, поради което в този процес не може да се изследва въпроса доколко са налице законовите изисквания за трансформиране на правото на ползване в правото на ползване и за решаване на този спор сега от съда. Заповед за определяне на оценка се издава само след като влезе в сила заповед с правно основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, от което следва, че оспорената заповед - предмет на това съдебно производство, е незаконосъобразна, поради липса на правно основание за издаването й. Това налага отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на процесната заповед с връщане делото на ответника за ново произнасяне след довършване на процедурата по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. След издаване на надлежна заповед за признаване правото на собственост върху спорния имот в полза на ползвателя по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя следва да се съобщи на бившите собственици на имота и едва след влизане в сила на тази заповед, кметът на Район "Панчарево" - СО може да пристъпи към постановяване на заповед за одобряване на оценка на процесните 600 кв. м от недвижимия земеделски имот. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК кметът на район "Панчарево" - СО следва да заплати на касатора направените по делото разноски за двете съдебни инстанции общо 405 лв., от които 400 лв. - внесено адвокатско възнаграждение и 5 лв. - внесена държавна такса за издаване на съд. удостоверение. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,