Решение № 44 от 21.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2794/2018 г.

Решение № 44 от 21.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2794/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Н. Ц. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 562 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 51489/2014 г. на РС Плевен. Молителят /ищец в исковото производство, по което е постановено решението/ навежда доводи, че са налице новооткрити писмени доказателства от съществено значение за спора – лист за преглед на пациент № 13398, медицинско направление от 15.09.2014 г., медицинско направление от 13.09.2014 г., Е., болничен лист № 0401609 от 10.10.2014 г. и болничен лист № 0401597 от 17.09.2014 г. – основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа и че поради нарушение на процесуалните правила не е могъл да се яви и да участва при разглеждане на делото, поради което са налице и хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. Ответникът Държавен фонд "Земеделие" заявява становище за неоснователност на молбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, намира, че молбата се явява неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е знаела за него или не е могла да го представи, въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. В този смисъл не са новооткрити доказателства, документите, които са приобщени по делото в хода на разглеждането му по същество, а искането за отмяна на влязлото в сила решение въз основа на такива документи е неоснователно, дори и те да не са били обсъдени от съда - отмяната не е средство за поправяне на грешки на съда при формиране на фактическите и правни изводи. В процесния случай приложените с молбата за отмяна медицински документи са представени в хода на първоинстанционното производство и същите са приети като доказателство по делото /лист за преглед на пациент № 13398 – л. 7, л. 508 и л. 577 от гр. д. № 51489/2014 г. на РС Плевен; медицинско направление от 15.09.2014 г. – л. 448, л. 549, л. 554 и л. 555; медицинско направление от 13.09.2014 г. – л. 546, л. 547, л. 552 и л. 553; болничен лист № 0401609 от 10.10.2014 г. – л. 545 л. 551 и болничен лист № 0401597 от 17.09.2014 г. – л. 6 и л. 348/, респективно същите не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал1, т. 1 от ГПК, а предпоставките на визираната норма не са налице. Не се установяват и твърдяните от молителя основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК - лишаване на страната от възможност да участва в делото вследствие нарушение на съответните правила и ненадлежно представляване на страната. При разглеждане на спора от първоинстанционния и въззивния съд, молителят е бил представляван от адвокат Н. Д., съобразно находящото се на л. 556 от гр. д. № 51489/2014 г. на РС Плевен, като Н. Ц. Г. и упълномощеният от него процесуален представител са присъствали на всички открити съдебни заседания, в които е даван ход на делото, а във връзка с подаване на касационна жалба срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното, молителят е бил представляван от адвокат А. Л., съобразно пълномощно, находящо се на л. 11 от т. д. № 544/2018 г. на ВКС, ТК. Т. е. установява се, че във всеки един момент от развитие на производството, молителят е имал възможност да участва и е участвал в делото /правото му на участие е било надлежно осъществено в своята пълнота/, като е бил и надлежно представляван. В този смисъл и тъй като в случая молителят не е бил представляван от лице по чл. 29 от ГПК, като не се установява наличие на някоя от хипотезите на визираната норма, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото, молителят дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение